Чисти ръце и непорочно сърце
Нашата духовна цел е да преодолеем както греха и желанието да грешим, така и покварата и тиранията на греха.
Имам мили спомени от моето детство за това как майка ми чете разкази от Книгата на Мормон. Тя си имаше начин да накара откъсите от Писанията да оживяват в младото ми съзнание и аз нямах никакво съмнение, че майка ми имаше свидетелство за истинността на този свещен летопис. Особено добре помня нейното описание на посещението на Спасителя на американския континент след Неговото възкресение и ученията Му, отправени към жителите на земята Изобилие. Чрез простото постоянство на нейния пример, моята майка запали в мен първите пламъци на вярата в Спасителя и в Неговата Църква от последните дни. Разбрах за себе си, че Книгата на Мормон е още едно свидетелство за Исус Христос и съдържа пълнотата на Неговото вечно Евангелие (вж. У. и З. 27:5).
Днес искам да разгледам с вас едно от любимите ми събития от Книгата на Мормон – явяването на Спасителя в Новия свят – и да обсъдя Неговите напътствия към множеството относно освещаващата сила на Светия Дух. Моля се за напътствието на Духа за мен и за вас.
Служението на Спасителя в Новия свят
По време на тридневното си служение в Новия свят Господ учи на Своето учение, упълномощава Своите ученици да извършват свещенически обреди, изцелява болните, моли се за людете и с обич благославя децата. Когато наближава времето да си тръгне, Спасителят ясно обобщава основните принципи на Неговото Евангелие.
Той казва, „Сега, тази е заповедта: Покайте се, вие, от всички земни краища, елате при Мене и бъдете кръстени в Моето име, за да може да бъдете осветени чрез приемането на Светия Дух, за да може да застанете неопетнени пред Мене в последния ден” (3 Нефи 27:20).
Особено важно за нас е да разберем и приложим в живота си основните принципи, обобще- ни от Учителя в този стих. Първо, покаянието е човек да „обърне сърцето и волята си към Бога… изоставяйки греха” (Ръководство към Писанията, „Покайвам се, покаяние”, стр. 151). Когато по подходящ начин търсим и получим духовния дар на вярата в Изкупителя, ние се обръщаме към и разчитаме на заслугите, милостта и благодатта на Светия Месия (вж. 2 Нефи 2:8). Покаянието е един сладък плод, който идва от вяра в Спасителя и включва обръщане към Бог и изоставяне на греха.
След това възкресеният Господ обяснява важността да дойдем при Него. Хората от множеството се събрали заедно при храма и били поканени да отидат при Спасителя „един след друг” (3 Нефи 11:15), за да почувстват белезите от гвоздеите по ръцете и нозете на Учителя и да поставят ръце в ребрата Му. Всички хора, които преживели това, „узнаха със сигурност и… засвидетелстваха, че това беше (Той)”, тъкмо Исус Христос, Който бил дошъл (ст. 15).
Спасителят също учи хората да дойдат при Него чрез свещени завети и им напомня, че те са „чедата на завета” (3 Нефи 20:26). Той набляга на вечното значение на обреда на кръщението (вж. 3 Нефи 11:19-39) и на получаването на Светия Дух (вж. 3 Нефи 11:35-36; 12:6; 18:36-38). По подобен начин вие и аз сме увещавани да се обърнем към Христос и да се поучим от Него, като дойдем при Него чрез заветите и обредите на Неговото възстановено Евангелие. Когато правим това, ние накрая ще Го опознаем (вж. Иоана 17:3) „в Неговото собствено време, и по Неговия собствен начин, и според Неговата собствена воля” (У. и З. 88:68), както направили хората в земята Изобилие.
Да се покаем и да дойдем в Христа чрез заветите и обредите на спасението е предпоставка и подготовка да бъдем осветени чрез приемане на Светия Дух и да застанем неопетнени пред Бог в последния ден. Сега искам да се съсредоточа върху освещаващото влияние, което Светият Дух може да бъде в живота ни.
Нашето духовно пътуване
Портата на кръщението води до стеснената и тясна пътека и до отхвърлянето на естествения човек и превръщането в светия чрез Единението на Господа Христа (вж. Мосия 3:19). Целта на земното ни пътуване не е просто да разгледаме забележителностите на земята или да изразходваме даденото ни време в преследването на егоистични цели; по-скоро ние трябва да „ходим в нов живот” (Римляните 6:4), да се осветим като отдадем сърцата си на Бог (вж. Еламан 3:35), и да имаме „ум Христов” (1 Коринтяните 2:16).
Заповядано ни е и сме упътени да живеем по такъв начин, че падналата ни природа да бъде променена чрез освещаващата сила на Светия Дух. Президент Марион Г. Ромни учи, че кръщението чрез огън и чрез Светия Дух „ни обръща от плътското към духовното. То очиства, изцелява и пречиства душата… Вярата в Господ Исус Христос, покаянието и водното кръщение всички идват предварително и са предпоставка за него, но (кръщението с огън) е крайния резултат. Да се получи (кръщението с огън) е да се очистят одеждите ни в единителната кръв на Исус Христос” (Learning for the Eternities, избр. George J. Romney, 1977 г., стр. 133; вж. също 3 Нефи 27:19–20).
И така, когато се родим отново и се стремим винаги да имаме Неговия Дух да бъде с нас, Светият Дух ни освещава и пречиства душите ни като с огън (вж. 2 Нефи 31:13–14, 17). Накрая следва да застанем неопетнени пред Бог.
Евангелието на Исус Христос обхваща много повече от това да избягваме греха, да го преодоляваме и да се очистим от него и лошите влияния в живота ни; то също главно включва да правим добро, да бъдем добри и да ставаме по-добри. Покаянието от нашите грехове и търсенето на опрощение са духовна необходимост и ние винаги трябва да правим тези неща. Но опрощението на греха не е единствената, нито крайната цел на Евангелието. Да променим сърцата си чрез Светия Дух, та да „нямаме повече склонност да вършим зло, но да вършим добро непрестанно” (Мосия 5:2), така както людете на цар Вениамин, представлява заветната отговорност, която сме поели върху си. Тази голяма промяна не е просто резултат от по-усилената работа или развиването на по-строга лична дисциплина. Тя е по-скоро следствие на основната промяна в нашите желания, мотиви и природа, осъществена чрез Единението на Господ Исус Христос. Нашата духовна цел е да преодолеем както греха и желанието да грешим, така и покварата и тиранията на греха.
Пророците през вековете са обръщали внимание на двойното изискване (1) да избягваме и преодоляваме греха и (2) да вършим добро и да ставаме по-добри. Обърнете внимание на проницателните въпроси, поставени от псалмиста:
„Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане не Неговото Свято място?
Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е предал на суета душата си и не се е клел на лъжа” (Псалми 24:3–4).
Братя и сестри, възможно е ръцете ни да са чисти, но сърцето да не е непорочно. Моля да обърнете внимание, че са необходими както чисти ръце, така и непорочно сърце, за да възлезем на хълма Господен и да застанем на Неговото свято място.
Нека да предложа, че ръцете се почистват чрез процеса на отхвърляне на естествения човек и преодоляване на греха и нечестивите влияния в живота ни чрез Единението на Спасителя. Сърцата стават непорочни, като получим Неговата укрепваща сила да вършим добро и да ставаме по-добри. Всички наши достойни желания и добри дела, колкото и да са необходими те, никога не могат да породят чисти ръце и непорочни сърца. Точно Единението на Исус Христос предоставя както пречистващата и изкупващата сила, която ни помага да преодолеем греха, така и освещаващата и укрепващата сила, която ни помага да станем много по-добри, отколкото бихме станали ако разчитахме единствено на собствените си сили. Безпределното Единение е предназначено както за грешника, така и за светията във всеки един от нас.
В Книгата на Мормон откриваме изкусните учения на цар Вениамин относно мисията и Единението на Исус Христос. Простото учение, което той преподава, кара събралите се хора да паднат на земята, „защото ги споходи страх от Господа. И те се бяха видели в собственото си плътско състояние, по-нищожни даже и от праха на земята. И всички те се провикнаха високо в един глас, казвайки: О, помилуй и приложи единяващата кръв на Христа, та да може да получим опрощение на греховете си и сърцата ни да се очистят; защото ние вярваме в Исуса Христа, Сина Божий, Който сътвори небесата и земята и всички неща и Който ще слезе между чедата човешки” (Мосия 4:1–2; курсив добавен).
В този стих отново откриваме двойната благословия на опрощение на греха, предполагащо чисти ръце, и преобразуването на нашата природа, означаващо непорочни сърца.
Когато цар Вениамин завършва своето наставление, той отново набляга на важността на тези два важни аспекта на духовно развитие.
„И сега, заради всичко това, което ви казах, сиреч заради това да запазите опрощение на греховете си от ден на ден, за да можете да ходите невинни пред Бога, аз бих желал да раздавате от имуществото си на бедните” (Мосия 4:26; курсив добавен).
Нашето искрено желание следва да бъде да имаме както чисти ръце, така и непорочно сърце – както опрощение на нашите грехове, така и да ходим невинни пред Бог. Само чистите ръце няма да са достатъчни, когато застанем пред Този, Който е чист, и Който, като „агнец без недостатък и пречист” (1 Петрово 1:19), проля Своята скъпоценна кръв за нас.
Ред по ред
Някои хора, които чуят или прочетат това послание, могат да си помислят, че духовното развитие, което описвам, е недостижимо в живота им. Можем да вярваме, че тези истини важат за другите, но не и за нас.
Ние няма да достигнем състояние на съвършенство в този живот, но можем и трябва да вървим напред с вяра в Христос по стеснената и тясна пътека и да отбелязваме постоянен напредък към нашата вечна цел. Господният модел за духовно развитие е „ред по ред, правило след правило, тук малко и там малко” (2 Нефи 28:30). Малки, постоянни и увеличаващи се духовни подобрения са стъпките, които Господ иска ние да направим. Да се подготвим да ходим невинни пред Бог е една от основните цели на смъртността и стремеж на цял един живот; това не се постига с единични изблици на съсредоточена духовна активност.
Свидетелствам, че Спасителят ще ни укрепи и ще ни помогне в нашия постоянен и отмерен напредък. Примерът на „мнозина, извънредно много” (Алма 13:12) от Църквата в древни дни в Книгата на Мормон, които били чисти и неопетнени пред Бог, е източник на насърчение и утеха за мен. Предполагам, че членовете на Църквата в древността били обикновен мъже и жени точно като вас и мен. Тези хора не могли да гледат на греха иначе, освен с отвращение и те „бяха очистени и влязоха в покоя на Господа, техния Бог” (ст. 12). Тези принципи и този процес на духовен напредък са приложими при всички случай и по еднакъв начин за всеки от нас.
Заключителната покана на Мороний
Изискването да отхвърлим естествения човек и да станем светии, да избягваме и преодоляваме злото и да вършим добро и станем добри, да имаме чисти ръце и непорочно сърце, се явява отново и отново в Книгата на Мормон. Всъщност, заключителната покана на Мороний в края на книгата е обобщение на тази тема.
„Да, елате в Христа и станете съвършени в Него, и отречете се от всякакво безбожие; и ако се отречете от всякакво безбожие и заобичате Бога с цялата си мощ, ум и сила, тогава Неговата благодат е достатъчна за вас и вие ще може да бъдете съвършени в Христа…
И още, ако чрез благодатта Божия сте съвършени в Христа и не отричате Неговата сила, тогава вие сте осветени в Христа чрез благодатта Божия, чрез проливането на кръвта на Христа, която е в завета на Отца за опрощение на греховете ви, за да станете свети и неопетнени” (Мороний 10:32–33, курсив добавен).
Нека вие и аз се покаем с искрени сърца и наистина да дойдем при Христос. Моля се да се стремим, чрез Единението на Спасителя, да имаме както чисти ръце, така и непорочно сърце, така че да станем свети и неопетнени. Свидетелствам, че Исус Христос е Сина на Вечния Отец и наш Спасител. Той, Който е неопетнен, ни изкупва от греха и ни укрепва да вършим добро и да ставаме по-добри. За това свидетелствам в святото име на Исус Христос, амин.