Служене
Намерете начини да благословите живота на другите чрез на пръв поглед прости дейности на служба.
Когато веднъж говори за своята майка, президент Дейвид О. Маккей цитира Ейбрахам Линкълн, който казал, „Това, което съм или се надявам да бъда, го дължа на моята майка ангел”1. Тези думи добре обясняват моите чувства спрямо моята собствена майка. Виола Джийн Гоутс Сноу, Джини за всички, които я познаваха, беше родена през 1929 г. и почина скоро след 60-тия си рожден ден през 1989 г. Тя ме учеше и насърчаваше. Тя наистина ме убеди, че мога да постигна каквото поискам. Тя също така ме възпита. Както моите синове казват за своята майка, „Тя изкусно подбуждаше гузната ни съвест”. Мама бе прекрасна майка, голям пример и рядко има ден, в който да не мисля за нея и да не ми липсва.
Няколко години преди да си отиде, й откриха рак, болест, с която тя смело се бореше. Като семейство ние научихме, колкото и да е странно, че ракът е болест, изпълнена с любов. Тя дава възможности да се укрепят взаимоотношенията, да си кажеш сбогом и да изразиш любов. Няколко седмици преди смъртта на майка ми, ние бяхме на гости в хола на моя дом от детството. Майка имаше добър вкус и харесваше хубавите неща. Тя копнееше също да пътува, но нашето семейство живееше със скромен бюджет и тези мечти не се осъществиха. Знаейки това, аз я попитах дали съжалява за нещо. Аз напълно очаквах да чуя, че винаги е искала по-голям, по-хубав дом или вероятно да изрази тъга и разочарование, че никога не е пътувала. Тя помисли над моя въпрос известно време и отговори кратко, „Бих искала да бях служила повече”.
Аз бях шокиран от нейният отговор. Майка ми винаги приемаше призованията в Църквата. Тя служеше като президент на Обществото за взаимопомощ в района, учителка в Неделното училище, посещаваща учителка и учителка в Неделното училище за деца. Като деца ние винаги доставяхме запечени ястия, конфитюр и буркани с плодове на съседи и членове на района. Когато й припомних всичко това, тя бе непоколебима. „Аз бих могла да свърша повече”, бе всичко, което каза тя. Майка ми водеше пълноценен живот за пример. Тя бе обичана от семейството и приятелите си. Бе постигнала много в своя често тежък живот, което го скъси със заболявания и лошо здраве. Въпреки всичко това най-голямото й съжаление беше, че не е могла да служи достатъчно. Сега нямам съмнение, че земната жертва на майка ми е била приета от Господ, и че тя е била приветствана от Него. Но защо това заемаше главно място в ума й само няколко дни преди да почине? Какво е службата и защо е толкова важна в Евангелието на Исус Христос?
Първо, на нас ни е заповядано да служим един на друг. Първата заповед е да възлюбиш Бог. „А втора, подобна на нея, е тая: Да възлюбиш ближния си както себе си”2.
Ние показваме своята любов, когато помагаме и служим един на друг.
Президент Гордън Б. Хинкли казва: „Никой човек не може да бъде истински светия от последните дни, ако е недружелюбен, не протяга ръка да помага и съдейства на другите. За самото естество на Евангелието е присъщо да правим това. Мои братя и сестри, ние не можем да живеем сами.”3.
Спасителят учи своите ученици на този важен принцип в Матея:
„Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?
И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол, и Те облякохме?
И кога Те видяхме болен или в тъмница, и Те споходихме?
А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили”4.
Тази служба трябва да се върши безкористно, без мисъл за лична облага или награда. Тя се изпълнява, когато е необходимо, а не когато е удобно. Възможностите да служим може не винаги да изглеждат очевидни, тъй като човешката природа е склонна да се безпокои за собствените си желания и нужди. Ние трябва да устоим на такива склонности и да търсим възможности да служим. Когато посетим онези, които страдат от болест, загуба на близък или друга мъка, не е достатъчно само да кажем „Обади се, ако мога да помогна с нещо”. По-скоро намерете начини да благословите живота на другите чрез на пръв поглед прости дейности на служба. Даже е по-добре да правим неща с малко значение, отколкото да не правим нищо.
Второ, ние имаме задължение като членове на Църквата да приемаме призования да служим в изграждането на царството Божие на земята. Като служим в различните си призования, ние благославяме живота на другите. Мисионерската работа променя живота на хората, докато те учат Евангелието на Исус Христос и получават свидетелството за неговата истина. Със свещената работа в храма ние благославяме живота на онези, които са живели преди нас. В евангелската служба ние имаме привилегията да учим другите, да укрепваме младежите и да благославяме живота на малките деца, докато те научават простите истини на Евангелието. В църковната служба ние учим да даваме от себе си и да помагаме на другите.
Президент Спенсър У. Кимбъл, голям пример в извършването на служба, казва: „Бог ни обръща внимание и бди над нас. Но обикновено Той посреща нуждите ни чрез някой друг човек. Ето защо е жизнено важно да служим един на друг в царството”5. Отговорността за служба в Църквата обаче не ни освобождава от нашата отговорност да служим на своите семейства и ближни.
Президент Кимбъл продължава с предупреждение, „Никой от нас не трябва да става толкова зает в официалните си църковни ангажименти, че да не остане място за тиха християнска служба на нашите ближни”6.
Накрая, ние имаме отговорността да служим в нашите общности. Трябва да работим за подобряване на своите квартали, училища, големи и малки градове. Аз поздравявам тези от нас, които независимо от политическите си убеждения работят в нашите местни, щатски и национални правителства, за да подобрят живота ни. По същият начин поздравявам тези, които доброволно отделят от своето време и средства да подкрепят достойни обществени и благотворителни каузи, които благославят живота на другите и правят света по-добро място. Моята баба ме е учила от ранна възраст, „Обществената служба, която вършим, е наемът, който плащаме за мястото си на земята”.
Службата изисква безкористност, споделяне и раздаване. Съпругата ми и аз научихме един ценен урок, докато служехме в Африка. Имахме задача да отидем на окръжна конференция в Джиния, Уганда. Рано в събота сутринта, преди да започне събранието, ние имахме въможността да обиколим една нова сграда за събрание в района. Като пристигнахме в сградата, бяхме поздравени от малко момче на три или четири години. То бе дошло до Църквата да види какво става. Запленена от неговата огромна усмивка, сестра Сноу бръкна в чантата си и му подаде опаковано парче лактов бонбон. То бе възхитено.
Ние прекарахме няколко минути обикаляйки сградата, преди да излезем отвън. Бяхме посрещнати от повече от десет усмихнати деца, като всички искаха да се запознаят с новата госпожа, която раздава бонбони в квартала.
Филис беше съкрушена, тъй като бе дала на момчето последното парче бонбон. Тя с разочарование направи знак на децата, че няма повече. Тогава малкото момче, което първоначално ни поздрави, подаде бонбона на сестра Сноу, като й показа с жестове да го разопакова. С натежало сърце Филис го направи, очаквайки момчето да пъхне целия бонбон в устата си пред очите на своите завиждащи приятели.
Вместо това, за наша голяма изненада, той тръгна към всеки от своите приятели, които си бяха изплезили езиците и всеки сладко облиза лактовия бонбон. Малкото момче продължи да обикаля кръга, като от време на време само близваше, докато от бонбона не остана нищо.
Човек може да спори за липсата на хигиена в този жест на споделяне, но никой не може да оспори примера, даден от това малко момче. Безкористност, споделяне и раздаване са съществени при службата. Това дете бе научило добре своя урок.
Моля се и се надявам и всички ние да вършим повече в отдаването на служба. Ако не успеем да служим, не успяваме да получим пълните привилегии и благословии на възстановеното Евангелие. В името на Исус Христос, амин.