Паси овцете Ми
Чрез редовни месечни посещения у нашите сестри ние можем да създадем връзки на обич, приятелство и доверие.
Смирена съм от възможността да стоя пред вас и да споделям чувствата на сърцето си. Аз съм една много обикновена жена, незначителна по стандартите на света, но Господ по Своята велика милост винаги ме е благославял с изключителни възможности и един много скъпоценен дар: аз получих свидетелство за истинността на това Евангелие и за реалността на Исус Христос и Неговата единителна жертва. Усещах напътстващото влияние на Светия Дух от времето, когато бях само на 14 г. и за пръв път слушах мисионерите и четях Книгата на Мормон. Моето свидетелство винаги е горяло в сърцето ми и вярата ми е била непоклатима. Този дар на вяра и свидетелство много е благословил живота ми.
Днес стоя сред най-добрите и най-скъпи жени на света и чувствам тежестта на голямата отговорност, която ляга върху мен в този момент. Много се молих, изучавах и размишлявах над Писанията, търсейки вдъхновение да кажа онова, което Господ би искал да ви кажа по този повод.
Като Общо президентство на Обществото за взаимопомощ ние изучаваме и размишлявахме над историята и целите му – тази уникална организация, която е била божествено създадена от един Божий пророк за благослов на жените в Църквата. Този вдъхновен произход дошъл на времето в отговор на нежните желания на женските сърца. Обществото било организирано с две ясни цели: да подпомага бедните и да спасява души1.
Сестра Бек спомена, че едно от нещата, което жените в тази Църква могат и следва да правят добре, е оказването на помощ.
Помислете над принципа, проповядван в Иоана 21:15–17. Господ пита Петър, „Любиш ли Ме…”? Петър отвръща, „Ти знаеш, че Те обичам.” И Господ отговаря, „Паси агънцата Ми”. Господ го пита втори път, „Любиш ли Ме”? Петър отново отговаря, „Да, Господи, ти знаеш, че Те обичам”. Господ казва на Петър, „Паси овцете Ми”. Господ пита трети път, „Обичаш ли Ме”? Петър отговаря, „Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам”. Исус му казва, „Паси овцете Ми”.
Като ученици на Христос ние също заявяваме, че Го обичаме. Тъй че как продължаваме да пасем овцете Му?
Един от начините, по които сестрите от Обществото за взаимопомощ могат да пасат овцете Му, е чрез обучение при посещение. „Целта на обучението при посещение е да се изградят отношения на грижа към всяка сестра и да се предлага подкрепа, утеха и приятелство”2. За да постигнат тези цели, посещаващите учителки трябва:
-
Да посещават всяка сестра, която им е възложено, всеки месец, по възможност в къщи.
-
„Да узнаят духовните и материални нужди на сестрата и семейството й”.
-
„Да предложат подходяща помощ”.
-
„Да дават духовни напътствия чрез месечно послание”3.
Господ е благословил жените с божествените качества на любовта, състраданието, добротата и милосърдието. Чрез нашите месечни визити като посещаващи учителки имаме силата да благословим всяка сестра, като протегнем ръце на обич и доброта и дадем даровете на състраданието и милосърдието. Без значение какви са личните ни обстоятелства, ние имаме възможността да поучим и подхраним околните.
Живяла съм в много страни в Централна и Южна Америка, в Карибите и в Испания. Виждала съм обучение при посещение, извършвано с вяра, като пеша се изминаваха малки и големи разстояния, пътуваше се с автобус, метро или влак. Моята приятелка Ана бе млада майка в Коста Рика, която с вяра изпълняваше своето обучение при посещение всеки месец, като често вървеше пеша под силния дъжд. Тридесет години по-късно, вече баба, тя продължава да е вярна посещаваща учителка. Тя благослови живота на толкова много хора.
Чрез редовни месечни посещения у нашите сестри ние можем да създадем връзки на обич, приятелство и доверие. Ако се вслушваме в подтиците на Духа, ще увеличим своя усет за нуждите на другите. Ако постъпваме според тези божествени подтици, можем да бъдем благословия за нуждаещите се. Но трябва да имаме желание да даваме – от себе си и от своето време. Истинската мяра за нашия живот е не колко вземаме, а колко даваме. Обучението при посещение предоставя възможности да даваме, като се грижим за психическите, духовни и емоционални нужди една на друга.
Докато живеех в Доминиканската република, отидох да посетя една сестра, която тъкмо се бе върнала в къщи от болница след раждане на третото й дете. Изненадана бях да видя колко добре и спокойна изглеждаше тя. Двете й други деца бяха още толкова малки! След няколко минути разговор тя сподели с мен колко спокойна се чувства, защото сестрите от Обществото за взаимопомощ се записали да идват да й помагат всеки ден в следващите няколко дни. Тя се чувствала обичана.
Моите посещаващи учителки винаги бяха първите, които идваха да ме видят и да донесат храна след връщането ми в къщи след всяко мое новородено дете в Сан Хосе, Коста Рика.
Президент Бойд К. Пакър казва, че службата в Обществото за взаимопомощ „възвеличава и освещава всяка отделна сестра” и ни съветва да „даваме на служенето в Обществото предимство пред всички подобни социални и други клубове”4.
Обучението при посещение е и много ефикасно средство в усилията за задържане и повторно активизиране. Една млада неомъжена сестра споделя следното:
„Докато четях посланието на Първото Президентство от Ensign, бях подсетена за задачата си относно обучението при посещение. Моята колежка ми бе добра приятелка, но изглежда винаги имахме несъвместими графици. Тази сутрин тъкмо бях решила да се обадя на нашите сестри, да определя време и се надявах то да пасне на графика на моята колежка. За жалост тя не можеше да се впише. Помолих няколко мои съквартирантки да ме придружат за тези посещения, но никоя не бе свободна. Знаейки, че да правя обучение при посещение сама не е идеално, мислех за отлагане, но реших, че е по-добре да извърша посещенията сама, вместо да оставя още един месец да изтече без да видя нашите сестри.
Пристигнах в дома на Алехандра и нервно доближих вратата, без да знам дали ще я позная. По телефона тя бе много дружелюбна, тъй че си представях, че е сестра, която съм виждала в Църквата. Алехандра ме поздрави с топла прегръдка и широка усмивка. Това бе друго лице! По време на разговора ни Алехандра сподели с мен желанието си отново да почне да ходи на църква и каза, че се е надявала на някакво подобно посещение през изминалите няколко месеца. Тя заяви, че това е първият път, когато приема посещаваща учителка. Говорихме за някои евангелски принципи и споделихме впечатленията си относно посланието за обучение при посещение за този месец. Тя пое ангажимент да дойде на църква тази седмица. И наистина го стори (дори доведе приятеля си)!
Оттогава Алехандра и аз станахме добри приятелки. Вече не съм нейна посещаваща учителка, но се виждаме много по-често от веднъж месечно. Алехандра редовно ходи на църква и на семейни домашни вечери и посещава Института.
Сега имам по-силно свидетелство за обучението при посещение от когато и да било преди. Благодарна съм за напътствието на Светия Дух и едва доловимия Му подтик, който ме заведе при такава добра и обичлива приятелка като Алехандра. Бяхме еднакво укрепени от това изживяване и се нуждаехме от него и двете за духовния си напредък”5.
Когато пастирът е грижлив, много от отклонилите се все още могат да бъдат върнати обратно. Те могат да откликнат на една покана да се върнат в стадото.
В Мороний 6:4 ние сме увещавани да помним и подхранваме онези, които са кръстени в Христовата църква.
Месечното евангелско послание, което споделяме при тези посещения, изгражда вяра и свидетелство. Даващият и получаващият биват еднакво поучавани, като споделят прозрения и лични изживявания, докато обсъждат евангелски принципи, Писания и учения на пророците ни.
Една допълнителна благословия е близкото приятелство и наставляване, което се появява между двете сестри, които са колежки в това поръчение Ние се учим една от друга и се обичаме една друга, докато служим заедно.
Можем и трябва да оказваме значима помощ Имаме перспективата на Евангелието в живота си. Имаме божествените подтици, които ни насърчават да вършим добро. Нека се отдадем на ефикасно обучение при посещение. Можем да осигуряваме материално и духовно подхранване. Можем и трябва да предлагаме разбиране и да сме в състояние да преподаваме учението. Можем да утолим духовния глад и да напасем овцете. Да пасем овцете може да означава укрепване и подхранване на новите членове, на по-слабо активните и дори на напълно активни членове.
Службата ни следва да бъде безкористна, тиха и доброволна, със сърца, пълни с любов към Бог и Неговите деца. В нея трябва да има истинска загриженост на пастира към стадото, за да помага да ги каним в Христа.
Молитвата ми е да обещаем по-голяма отдаденост, като протегнем ръце на обич и доброта да благославяме, помагаме и се укрепваме една друга, докато продължаваме да вършим обучението при посещение с охотно и радостно сърце. В името на Исус Христос, амин.