Ние знаем, че знаем
Свидетелството на останалите може да предизвика и подхранва желанието за вяра и свидетелство, но в крайна сметка всеки човек трябва да го открие за себе си.
Преди години един човек беше обвинен в сериозно престъпление. Прокурорът призова трима свидетели, всеки от които видял, че човекът бил извършил престъплението. От своя страна защитата призовала трима свидетели, като никой от тях не видял извършването му. Неопитният съдебен състав бил объркан. На базата на броя свидетели за заседателите показанията изглеждали равностойни. Мъжът бил оправдан. Разбира се, нямало значение, че милиони хора не са видели никога престъплението. Имало нужда само от един свидетел.
Според гениалният план на Евангелието, в крайна сметка е нужен само един свидетел, но този свидетел трябва да сте вие. Свидетелството на останалите може да предизвика и подхранва желанието за вяра и свидетелство, но в крайна сметка, всеки човек трябва да го открие за себе си. Никой не може да издържи вечно със светлина взета на заем.
Възстановеното Евангелие не е по-истинно днес, отколкото по времето в което едно момче отиде в свещената горичка през 1820 г. Истината никога не е зависела от броя на тези, които я приемат. Когато Джозеф излиза от горичката, имало само един човек на земята, който знаел истината за Бог Отец и Неговия Син Исус Христос. Обаче е необходимо всеки човек да я открие за себе си и да носи това пламтящо свидетелство в следващият живот.
Когато 23-годишният Хибър Дж. Грант става президент на кола в Туила, той казва на светиите, че вярва че Евангелието е истинно. Президент Джозеф Ф. Смит, съветник в Първото Президентство, пита, „Хибър, ти каза, че вярваш в Евангелието с цялото си сърце,… но не даде свидетелство, че знаеш че е истинно. Не знаеш ли със сигурност дали това Евангелие е истинно?”
Хибър отговаря, „Не знам.” Джозеф Ф. Смит тогава се обръща към Джон Тейлър, президент на Църквата и казва, „Аз съм съгласен да отменим това, което приехме този следобед. Смятам, че никой човек не трябва да бъде президент на кол, ако няма перфектно и силно знание за божествеността на това дело”.
Президент Тейлър отговаря, „Джозеф, Джозеф, Джозеф, (Хибър) го знае точно както и ти. Единственото нещо, което не знае, е че вече го знае”.
След няколко седмици свидетелството било получено и младият Хибър Дж. Грант се разплакал от благодарност за съвършеното, постоянно и абсолютно свидетелство, което дошло в живота му1.
От изключително значение е да знаем – и да знаете, че знаете – че свидетелството не е било взето назаем от някой друг.
Преди години аз бях президент на мисия в Средния Запад. Един ден с няколко мисионери говорех с уважаван представител на друга християнска вяра. Тази приятен човек говори за своята собствена религиозна история и учение, и накрая повтори познати думи: „По благодат сте спасени. Всеки мъж, жена трябва да упражнява вяра в Христос, за да бъде спасен”.
Между присъстващите имаше нов мисионер. Той беше съвсем незапознат с други религии. Наложи да се зададе въпроса, „Но, господине, какво се случва с малкото бебе, което умре, преди да е достатъчно голямо да разбира и упражнява вярата си в Христос?” Ученият мъж наведе главата си, погледна към пода и каза, „Трябва да има изключение. Трябва да има изход. Трябва да има начин, но няма”.
Мисионерът ме погледна и със сълзи на очи каза, „О, не, президенте, ние имаме истината, нали!”
Моментът на осъзнаването на свидетелството е сладък и върховен, когато разберете, че знаете. Това свидетелство, ако се подхранва, ще ви обгърне като мантия. Когато видим светлината, ние сме обгърнати от нея. Светлините на разбирането се включват в съзнанието ни.
Веднъж говорих с един приятен млад мъж, не от нашата вяра, въпреки че беше посещавал повечето богослужения повече от година. Попитах го защо не се е присъединил към Църквата. Той отговори, „Защото не знам дали е истинна. Мисля си, че може да е истинна, но не мога да стана и да свидетелствам като вас „Аз в действителност знам, че е истинна”.
Аз го попитах, „Чел ли си Книгата на Мормон?” Той отговори, че я чел.
Попитах го дали се е молил за книгата. Той отговори, „Споменавал съм я в молитвите си”.
Аз казах на моя приятел, че докато просто чете и се моли, никога няма да открие световете без край. Но когато отдели време за пост и молитва, истината би горяла в сърцето му и той ще разбере, че знае. Той не ми каза нищо повече, но казал на съпругата си на следващата сутрин, че ще пости. Следващата събота той беше кръстен.
Ако вие искате да разберете, че знаете, трябва да платите цената. И само вие самите трябва да платите тази цена. За някои обреди има заместници, но не и за получаването на свидетелство.
Алма говори за своето обръщане във вярата със следните прекрасни думи: „постих и се молих в продължение на много дни, за да мога аз самият да узная тези неща. И сега, самият аз знам, че те са истинни; защото Господ Бог ми ги изяви” (Алма 5:46).
Когато свидетелството бъде осъзнато, притежателя му изпитва изгарящо желание да сподели с други хора. Когато Бригъм Йънг излязъл от водите на кръщението, той казал: „Духът Господен беше върху мен и аз почувствах все едно, че костите ми ще изгорят вътре в мен, освен ако не говоря на хората… първата проповед, която изнасях някога, отне над един час. Отворих си устата и Господ я изпълни”2. Както огънят не гори, ако пламъкът не е открит, така и свидетелството не може да съществува, без да бъде споделено.
По-късно Бригъм Йънг казва за Орсън Прат, „Ако брат Орсън (беше) разрязан на малки парченца, всяко парче би извикало, „Мормонизмът е истинен”3. Татко Лехий похвалил своя благороден син, Нефи, със следните думи: „Но ето, това не беше той, а Духът Господен, който беше в него, Който му отваряше устата, за да говори, така че той не можеше да я затвори” (2 Нефи 1:27).
Възможността и отговорността за споделянето на свидетелството се появява най-напред в семейната среда. Нашите деца трябва да могат да си спомнят светлината в очите, звученето на нашите свидетелства в ушите им и чувствата в сърцата им, докато даваме свидетелство пред нашата най-ценна публика, че Исус наистина е Божия собствен Син, и Джозеф беше Негов Пророк. Нашето потомство трябва да знае, че ние знаем, защото често им го казваме.
Ранните църковни ръководители са платили огромна цена, за да организират тази диспенсация. Вероятно ние ще се срещнем с тях в следващия живот и ще чуем свидетелствата им. Какво трябва да кажем, когато сме призовани да свидетелстваме? В следващият живот ще има хора, духовни джуджета и духовни гиганти. Вечността е дълъг период за живеене без светлина, особено ако нашите брачни партньори и наследници също живеят в тъмнината, защото не е имало светлина вътре в нас и затова другите не са могли да запалят лампите им.
Трябва да коленичим всяка сутрин и вечер, молейки Господ никога да не изгубим своята вяра, свидетелство и добродетел. Нужен е само един свидетел, но това трябва да сте вие.
Аз имам свидетелство. Свидетелството ми напира да бъде споделено. Аз свидетелствам, че силата на живия Бог е в тази Църква. Аз знам това, и моето свидетелство е истинно. В името на Исус Христос, амин.