Старейшина Куентин Л. Кук
от Кворума на дванадесетте апостоли

Въпреки че казва, че призованието да служи като член на Кворума на дванадесетте апостоли било неочаквано, старейшина Куентин Ла Мар Кук се е учил да живее като свидетел на Спасителя Исус Христос от ранна възраст.

„През целият ми живот аз съм бил благословен от онези, които обичат Спасителя”, казва старейшина Кук.

Роден на 8 септември 1940 г. в Логан, Юта, от Дж. Върнън и Бърнис Кук, старейшина Кук е благодарен за своя любящ и загрижен баща и майка, които „обичаха Господ. Те направиха всичко възможно, за да ни възпитат по правилният начин”.

Той е благодарен на своя брат и сестра и си спомня как като бил на 15-годишна възраст, водил един сериозен разговор със своя по-голям брат Джо, от който разбрал, че свидетелството за Спасителя има важни последствия. Джо трябвало да реши дали да отложи медицинското училище и да служи на мисия. „След този разговор потвърждението, което получих чрез молитва, за истинността на Църквата и божествеността на Исус Христос беше определящо събитие за мен”.

Брат му отслужва мисията, както и старейшина Кук, който служи в Британска мисия. Неговите президенти на мисии, включително старейшина Марион Д. Ханкс, по това време член на Първият съвет на Седемдесетте, му оказват огромно влияние.

„Много е важно да имаме свидетелство за Спасителя и да се свържем с хората, които Го обичат”, казва старейшина Кук. Той открива друг такъв човек, на име Мери Гади, за която се жени в храма в Логан, Юта на 30 ноември 1962 г.

След като завършва университета Utah State със степен по политология, двойката се преместила да живее в Калифорния, където старейшина Кук защитава юридическа докторска степен в университета в Станфорд.

Докато отглеждат своите три деца, старейшина Кук работи в сферата на корпоративното право, става партньор и управител в адвокатска кантора в района на Сан Франциско, после президент и главен изпълнителен представител на системата на здравеопазването в Калифорния и накрая вицепрезидент на Sutter Health Systems.

През това време той служи като епископ, президент на кол и съветник, регионален представител и областен ръководител. Докато е в президентството на кола, той има отговорността не само за англо-говорещите колове, но и за конгрегациите, които говорели испански, тонга, самоа, тагалог, мандарин и кантонски.

„Ние обичахме разнообразието на членовете и тяхната отдаденост към Евангелието на Исус Христос. Това оказа много позитивно влияние в моя живот”.

В своя професионален живот обаче старейшина Кук работи предимно с хора, които не са членове на Църквата. Той научава, че „има много хора извън Църквата, които обичат Спасителя. Много от тях също оказаха положително влияние върху мен. Така че, когато говоря за общуването с добри хора, аз не говоря да се изолираме от света”.

След като е призован във Втория кворум на Седемдесетте на 6 април 1996 г. и после в Първия кворум на 4 април 1998 г., старейшина Кук служи в президентството на област Филипините/ Микронезия и като президент на Тихоокеанска област и област Северна Америка Северозапад в Църквата.

Неговата служба като висш ръководител е укрепила вярата му, че „можем да намерим добри хора, които обичат Спасителя, където и да сме”. Старейшина Кук вярва, че начинът да ги открием е да живеем според Евангелието, скромно, но без да се срамуваме.

„Мисля, че най-голямата грешка, която много светии от последните дни правят, е че крият кои са”, казва той. „Много членове не казват на приятелите и познати кои са те и в какво вярват и са въвлечени в много трудни ситуации.

Тези, които определят себе си като светии от последните дни и дават да се разбере това, имат далеч по-малко проблеми”.

Той също разбрал, че те са по-добри членове мисионери, когато служил като изпълнителен директор на Мисионерски отдел, преди да бъде призован в президентството на Седемдесетте през август 2007 г.

В своята първа реч на конференцията след като е подкрепен за апостол на 6 октомври 2007 г., старейшина Кук говори за проблемите на членовете „под прикритие” и ги насърчи да живеят „с вяра, а не със страх.”

„Има много хора, които са „възспирани да стигнат до истината, само защото не знаят къде да я намерят”, казва той (У. и З. 123:12). „И когато някой е прям по толерантен, любезен начин, е удивително колко много хора се отзовават”.

Старейшина Кук се надява, че хората ще отговорят по този начин на неговото ново призование, знаейки че въпреки от неспособността, която чувства, той трябва да живее с вяра, а не със страх, като казва на хората кой е и в какво вярва като специален свидетел на Христос.

„Аз обичам Спасителя”, заяви той. „Радвам се на възможността да свидетелствам за Исус Христос по целият свят.”