Дете и ученик
Господ има доверие на истински Си ученици. Той изпраща подготвени хора при Своите подготвени служители.
Всеки от нас, който е встъпил в завета на кръщението, е обещал да предлага Евангелието на другите.1 Понякога страхът да не бъдем отхвърлени или да не засегнем някого се издига пред нас като непреодолима пречка. Въпреки това, има членове, които отстраняват тази бариера с лекота. Наблюдавал съм ги внимателно по време на своите пътувания. Ясно си представям някои от тях сега.
Съботата е пазарен ден на много места по света. В провинциите на Гана, в Еквадор и на островите на Филипините безброй хора донасят произведеното в техните ферми и своите ръчно изработени изделия за продан в градовете. Те разговарят с хората, които срещат по пътя. Те също разговарят с близкостоящите хора, докато чакат някой да купи. Тема на по-голямата част от разговорите е борбата за оцеляване, измъкването от бедността, а понякога различни опасности.
Сред хората по пътищата и по пазарите има светии от последните дни. По-голямата част от техните разговори с хората, с които се срещат, би била на същите теми, за които се говори навсякъде по света. „От къде сте?” „Това вашият син ли е?” „Колко деца имате?” Но при светиите от последните дни ще има разлика. Тя ще се забелязва както в техните очи, така и в думите им. Те слушат внимателно и гледат като хора, които не са безразлични към отговорите на другите и които са загрижени за човека.
Ако разговорът продължи повече от няколко минути, той би се насочил към неща, които са от голямо значение и за двете страни в разговора. Те биха говорили за онова, което вярват, че носи щастие, и онова, което носи тъга. Разговорът се насочва и към надеждите за този живот и за следващия. Светията от последните дни би изразил тиха увереност. Не всеки път, но понякога биха запитали светията от последните дни: „Защо си толкова спокоен?” „Как знаеш нещата, които казваш, че знаеш?”
И тогава идва един тих отговор. Може би ще стане дума за това как Небесният Отец и Неговият Син Исус Христос се явили на момчето Джозеф Смит. Може би ще стане дума за любящото служение на възкръсналия Спасител, така както е описано в Книгата на Мормон, сред обикновени хора, които имали вяра в Него и които Го обичали, както и ние Го обичаме.
Ако бихте могли да чуете на някой пазар или на улицата такъв разговор, който е насочен към духовните неща, бихте могли да запитате: „Как бих могъл да направя това аз? Как мога да стана по-добър в споделянето на моята вяра с онези, които все още не чувстват онова, което аз чувствам?” Това е въпрос към всеки един от нас, които сме членове. Същият този въпрос е в ума на всеки епископ и президент на клон в Църквата, който сега носи отговорността да ръководи мисионерската дейност сред своите хора. Отговорът на въпроса е в сърцевината на жътвата, която предстои.
Проучил съм внимателно и молитвено неколцина, които са забележително верни и ефективни свидетели за Спасителя и за Неговата Църква. Техните истории са вдъхновяващи. Един смирен мъж бил призован за президент на съвсем малък клон. Членовете били толкова малко, че той не виждал как би могъл да функционира клонът. Отишъл в една горичка да се помоли. Попитал Бог какво трябва да направи. Дошъл отговор. Той и малкото на брой членове започнали да канят приятели, които да се присъединят към тях. След една година стотици били дошлите във водите на кръщението, които станали съграждани на светиите в Църквата на Господ.
Познавам един човек, който пътува почти всяка седмица по работа. Всеки ден има мисионери някъде по света, които учат някой, с когото той се е е запознал преди това. Има един друг човек, който като че ли не може да бъде спрян от това с колко хора трябва да говори, преди някой от тях да пожелае да бъде учен от мисионерите. Той не изчислява разходите за своите усилия, но само щастието на онези, чийто живот е променен.
Няма някакъв установен типичен модел на онова, което те правят. Няма някаква обща техника. Някои винаги носят със себе си Книга на Мормон, която да подарят. Друг определя дата, до която да намери човек, който да бъде учен от мисионерите. Друг пък е открил въпроси, които предизвикват чувства относно онова, което е от най-голямо значение в живота на даден човек. Всеки се е молил да знае какво да направи. Всеки от тях като че ли получава различен отговор, който е подходящ за него самия и за хората, с които се среща.
Но има нещо, по което те си приличат. То е следното: те се възприемат по един и същ начин. Могат да извършат онова, за което са били вдъхновени поради причината за това кои са те самите. За да извършим онова, което те вършат, ще трябва да станем като тях поне в две отношения. На първо място, те чувстват, че са възлюбени деца на любящ Небесен Отец. По тази причина те лесно и често се обръщат към Него в молитва. Oчакват лично да получат напътствие от Него. Подчиняват се с кротост и смирение като деца на един съвършен родител. Той е близо до Тях.
На второ място, те са благодарни ученици на възкръсналия Исус Христос. Знаят за самите себе си, че Единението е нещо истинско и необходимо за всеки човек. Те са се почувствали очистени чрез кръщението, извършено от онези, които имат властта, и чрез получаването на Светия Дух за себе си. И поради мира, който са изпитали, те са като синовете на Мосия, които „… желаеха спасението да бъде прогласено на всяко творение, защото не можеха да понесат дори и една човешка душа да погине; да, дори самата мисъл, че някоя човешка душа трябва да понася безкрайно мъчение, ги караше да тръпнат и треперят.”2
Онези, които лесно и често говорят за възстановеното Евангелие, високо ценят онова, което то означава за тях. Те често мислят за тази благословия. Тъкмо споменът за дара, който са получили, ги кара да горят от желание и други да го получат. Те са усетили любовта на Спасителя. За тях тези дума са тяхната всекидневна действителност.
„В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание. И който се страхува, не е усъвършенстван в любовта. Ние любим Него, защото първо Той възлюби нас.”3
Дори когато е изпитал тази любов, истинският ученик изпитва понякога и тревога. Апостол Иоан е казал ясно: страхът ще изчезне, когато бъдем усъвършенствани в любовта. Можем да се молим за този дар на съвършената любов. Можем с доверие да се молим да можем да почувстваме любовта на Спасителя към нас и към всички, с които се срещаме. Той е възлюбил нас и тях дотам, че да плати цената за всички наши грехове. Едно е да вярваме в това. Много повече е сърцата ни да се променят така, че във всеки момент да го чувстваме. Заповедта да се молим, за да изпитаме любовта на Спасителя е също така и обещание. Чуйте:
„Затова, възлюбени мои братя, ако нямате милосърдие вие не сте нищо, защото милосърдието никога не свършва. Затова дръжте се за милосърдието, което е най-великото от всичко, защото всички неща трябва да свършат,
а милосърдието е чистата любов на Христа и устоява навеки; и този, който бъде намерен да го притежава в последния ден, на него ще му бъде добре.
Ето защо, възлюбени мои братя, молете се на Отца с цялото си сърце, за да може да бъдете изпълнени с тази любов, с която Той надари всички, които са истински последователи на Неговия Син Исус Христос; за да можете да станете чедата Божии, та когато Той се яви, ние да бъдем подобни на Него, защото ще Го видим такъв, какъвто е; за да може да имаме тази надежда, за да може да бъдем очистени, тъкмо както Той е чист.”4
Господ има доверие в истинските Си ученици. Той изпраща подготвени хора при Своите подготвени служители. Имали сте преживаването, което и аз съм имал — да се запознаете с хора, срещата с които сте били сигурни, че не би могла да е случайна.
Имам един приятел, който ежедневно се моли да се запознае с някого, който е подготвен да приеме Евангелието. Той носи със себе си екземпляр от Книгата на Мормон. Вечерта преди едно кратко пътуване неотдавна, той решил да не вземе екземпляр със себе си, но вместо това да носи нещо, което се нарича „информационна картичка за раздаване”. Но на сутринта дошло следното духовно внушение: „Вземи Книга на Мормон със себе си.” Той сложил една в чантата си.
Една жена, която познавал, седнала до него в самолета и той се чудел: „Дали не е тя?” Тя пътувала отново с него по време на обратния полет. Сега той си помислил: „Как да въведа темата за Евангелието?”
Вместо това, тя му казала: „Вие плащате десятък на вашата Църква, нали така?” Той казал, че го прави. Тя му казала, че от нея се очаквало да плаща десятък на нейната църква, но тя не го правела. И тогава тя казала: „Каква е тази Книга на Мормон?” Той обяснил, че тя е Свето писание, друго свидетелство за Исус Христос, преведено от Пророка Джозеф Смит. Тя изглеждала заинтригувана. И така, той пъхнал ръка в чантата си и казал: „Беше ми внушено да донеса тази книга със себе си. Мисля, че е за вас.”
Тя започнала да я чете. Когато се разделяли, казала: „Двамата с вас ще трябва още да поговорим по този въпрос.” Онова, което приятелят ми не би могъл да знае, но Бог го знаел, било, че тя търсела църква. Бог знаел, че тя наблюдавала моя приятел и се чудела кое е това в неговата църква, което го правело така щастлив. Бог знаел, че тя ще попита за Книгата на Мормон и Той знаел, че ще пожелае да бъде учена от мисионерите. Тя била подготвена. Такъв бил и моят приятел. А такива можем да бъдем и аз и вие.
Това че сте достойни, както и вашето желание, ще светят във вашето лице и във вашите очи. Ще се вълнувате относно Църквата на Господ и относно делото Му и това ще се вижда. Ще Му бъдете ученик 24 часа на ден при всяка ситуация. Няма да е необходимо да трупате смелост за един велик момент, когато да говорите с някого, и след това да се отдръпнете. Фактът, че повечето хора не се интересуват от възстановеното Евангелие ще е от малко значение за вас по отношение на онова, което правите и казвате. Да говорите за онова, в което вярвате, ще бъде част от онова, което сте.
Баща ми беше такъв. Той беше учен. Той изнасяше лекции пред аудитории в различни страни по света. Прочетох веднаж речта, която беше изнесъл пред голяма научна конференция. В нея, докато говореше за своята наука, той говореше и за Сътворението и за Създателя. Знам, че само малцина сред тази аудитория споделяха неговата вяра, а може би и никой. Така че аз му казах с почуда и възхищение: „Татко, ти си дал своето свидетелство.” Той ме погледна с изненада на лицето и каза: „Наистина ли?”
Той дори не подозираше, че е смел. Той просто казваше онова, което знаеше, че е истина. Когато той свидетелстваше, дори онези, които отхвърляха свидетелството му, знаеха, че това не е предумишлено, защото беше част от самия него. Той беше това, което беше, където и да се намираше.
Това е белег за всеки човек, който е смел и ефективен в споделянето на Евангелието. Тези хора се виждат като деца на един любящ и жив небесен Баща. И те виждат себе си като ученици на Исус Христос. За тях молитвата не е въпрос на дисциплина. Те се молят от само себе си. Не се изисква специално усилие да си спомнят за Спасителя. Неговата любов към тях и тяхната към Него е винаги с тях. Такива са те и така виждат себе си и хората около себе си.
Сега, може да ни се стори, че това изисква голяма промяна, но можем да сме уверени, че тя ще настъпи. Тази промяна в отделни членове на Църквата става из цялата Църква във всяка нация. Това е великото време, което са предвидили пророците от времето на Сътворението. Възстановеното Евангелие ще отиде при всяка нация. Спасителят изпратил следните думи на Пророка Джозеф Смит:
„…Изпратил съм Моя ангел, който лети сред небесата и има вечното Евангелие, който се яви на неколцина и го предаде на човека, и който ще се яви на мнозина от живеещите на земята.
И това Евангелие ще бъде проповядвано сред всяка нация, род и език и люде.”5
Каквито и премеждия да стават, ние можем да знаем, че Бог ще постави граници на събитията, за да изпълни Своите обещания. Той, а не само хората, има окончателния контрол върху нациите и събитията, за да позволи целите Му да бъдат изпълнени. Сред всеки народ и нация ще бъдат въздигнати онези, които служат с абсолютната увереност, че са Божии деца и които са станали очистени ученици на възкръсналия Христос в Неговата Църква.
Преди няколко години разговарях с мисионерите в Центъра за подготовка в Япония. Обещах им тогава, че за тази нация ще изгрее велик ден. Казах им, че ще има голямо нарастване на броя на онези членове, които водени от изгарящо желание, говорят на хората, които срещат, за своето свидетелство за възстановеното Евангелие. Имах пред вид тогава, че смелостта да се говори ще дойде в резултат на нарастващото възхищение към Църквата в тази страна. Сега знам, че великото чудо, мощната промяна, ще дойде вътре в самите членове, а не в света около тях.
Те и други членове по земята ще обичат и слушат, ще говорят и свидетелстват от дъното на своите променени сърца. Епископите и президентите на клон ще ги водят чрез пример. Жътвата на души ще бъде огромна и ще бъде благополучна в ръцете на Господ.6
За да бъдете част от това чудо, не трябва да чакате до момента, когато се почувствате по-близо до Небесния Отец или до момента, когато сте сигурни, че сте били очистени чрез Единението на Исус Христос. Молете се за шанса да срещнете хора, които чувстват, че може да има нещо по-добро в техния живот. Молете се да знаете какво трябва да направите, за да им помогнете. На вашите молитви ще бъде даден отговор. Ще срещнете хора, които са били подготвени от Господ. Ще установите, че чувствате и казвате неща, които са отвъд досегашния ви опит. И тогава, с течение на времето ще почувствате как ставате по-близки с вашия Небесен Отец и ще почувствате очистването и опрощението, което Спасителят е обещал на Своите верни свидетели. И ще почувствате Неговото одобрение, като знаете, че сте извършили онова, което Той иска от вас, защото ви обича и има доверие във вас.
Благодарен съм, че живея в такова време. Благодарен съм да зная, че и вие и аз сме възлюбени деца на един прославен Небесен Отец. Свидетелствам, че Исус е Христос, че Той е и моят и вашият Спасител, както и Спасителят на всички хора, с които някога ще се срещнете. Отец и Син дошли при Пророка Джозеф Смит. Ключовете на свещеничеството били възстановени и последното и велико събиране е започнало. Зная, че това е истина.
В името на Исус Христос, амин.