Казах ли ти… ?
Във вечния план за спасение, най-решаващото и удовлетворяващо нещо, което ще направите, е да изградите свят дом и да отгледате в любов силно семейство.
Преди почти три години една от дъщерите ни се омъжи и веднага се премести със съпруга си в отдалечен град, за да учи в медицинско училище. Тя напускаше сигурността на гнездото, за да започне свое семейство. Аз се чудех: Научих ли я на всичко, което трябва да знае? Тя знае ли кое е най-важно в този живот? Готова ли е да изгради един щастлив дом?
Докато я гледах как си отива, си спомних за малък дневник, който й дадох на седемнадесетия й рожден ден. Беше озаглавен: „Казах ли ти… ?” В него написах съвет, който често й бях давала по време на среднощните ни разговори. Когато тя и съпругът й се отправиха към новия си съвместен живот, аз си помислих за три допълнителни неща, които исках да добавя към този малък дневник, за да й помогна да направи промяната, която беше много по-важна и предизвикателна от това да прекоси страната — промяната да започне свой собствен дом и семейство. Нека да споделя тези неща с нея и с всички млади хора в Църквата, да уча и свидетелствам за важността на семейството.
Първо, казах ли ти… как да направиш дома си убежище на мира и крепост на силата? Трябва да следвате модела, на който сте били свидетели, когато сте влезли в дома Господен, да „установите дом… на молитва, дом на пост, дом на вяра, дом на учене,… дом на ред” (вж. У. и З. 109:8). Когато следваме този модел, в нашия дом ще има голям мир в един свят с нарастващ смут.
Погледнете примера от домовете на вашите баба и дядо. Бабите и дядовците и от двете страни възпитаваха своите „деца в светлина и истина” (вж. У. и З. 93:40). Бащиният дом беше дом на учене. На погребението на баща си съпругът ми каза, че не е научил принцип от Евангелието на църковно събрание, който преди това да не е научил в собственият си дом. Църквата беше допълнение към неговия дом. Моят дом беше дом на ред. От най-голяма важност за нас (въпреки заетите ни програми) беше да бъдем заедно за закуска и вчеря. Времето за храна значеше нещо повече от обикновено хранене. Беше важно време за подхранване на духовете, както и на телата.
Малките неща правят щастлив дома — неща като молитвата, като това да кажеш „съжалявам”, да изразиш благодарност, да четете книга заедно. Спомняш ли си как се смеехме и плачехме, когато строихме оградата на задния двор? Спомняш ли си как всеки път, когато се возихме в колата пеехме, за да не се караме? Спомняш ли си как постихме за важното решение на един член от семейството и за решаващия изпит на друг? Семейството: Прокламация към света повтаря следното: „Успешните бракове и семейства са основани и се развиват въз основа на ценности като вяра, покаяние, прошка, уважение, обич, състрадание, работа и здравословни, ободряващи дейности.” („Семейството: Прокламация към света”, Лиахона, октомври 1998 г., стр. 24).
В младостта си вие придобихте навиците да се молите и да четете писанията. Възползвайте се от тези навици, както и от уменията, които сте научили за готвене, управление на финансите. С праведните си желания и способностите си на домакини вие ще изградите дом, който е убежище на мир и крепост на сила.
Второ, казах ли ти… че „чадата са наследство от Господ”? (Псалми 127:3). Семейството: Прокламация към света заявява: „Заповедта на Бог към Неговите деца да се плодят и размножават по света, остава в сила” (Лиахона, октомври 1998 г., стр. 24). Надяваме се Небесният Отец да ви благослови с деца. Много хора по света пропускат радостта и виждат децата само като неудобство. Вярно е, че да бъдеш родител е физически изморително, емоционално изтощаващо и умствено взискателно. Никой няма да ви оцени, да ви даде награда или похвала за това, което правите като майка. Понякога може да се чудите: „Правилно ли постъпих?” Струва ли си всичко това?”
Струва си! Всички пророци от последните дни свидетелстват за свещената роля на майчинството. Президент Спенсър У. Кимбъл казва: „За вас, жени от последните дни, е важно да разберете, че Господ счита майчинството и майките за свещени и на висока почит” („Privileges and Responsibilities of Sisters,” Ensign, ноември 1978 г., стр. 105). Духът свидетелства на душата ми, че това е истина.
Ще разберете, като мен, че родителството не е само предизвикателство, но то дава най-големите радости в живота. Радостта идва, когато на семейна домашна вечер пет годишно дете разкаже история от писанията с пълни и точни подробности или когато дете чете от Книгата на Мормон с вяра всяка вечер. Аз се радвам, когато моята дъщеря-мажоретка има смелостта да каже на отбора от мажоретки, че новия танц, който учат, съдържа неприлични движения и също се радвам, когато дъщеря-мисионерка пише за своето свидетелство за Евангелието. Радостта идва, когато гледам как една дъщеря чете на сляпа жена и един син служи в храма. В тези моменти се чувствам като Иоан Възлюбения: „По-голяма радост няма за мене от това, да слушам, че моите чада ходят в истината” (3 Иоана 1:4). Казах ли ти… че с цялото си сърце обичам да бъда майка?
Накрая, казах ли ти,… че любовта е основополагащата добродетел в изграждането на един силен дом? Нашият Отец в небесата показа модела, който трябва да следваме. Той ни обича, учи ни, търпелив е с нас и ни е поверил нашия свободен избор. Президент Хинкли казва: „Любовта може да промени нещата — любовта, която щедро се дава през детството и се простира през трудните младежки години… И насърчаване, което значи похвалата да е бърза, а критиката-бавна” („Bring Up a Child in the Way He Should Go,” Ensign, ноември 1993 г., стр. 60). Понякога дисциплината, която означава „да обучаваш”, се смесва с критиката. Децата, както и хората от всички възрасти, подобряват своето поведение по-скоро с любов и насърчаване, отколкото чрез критикуване.
Когато един млад мъж, който познавах, имаше дълга коса през младежките си години, родителите му избраха да се съсредоточат върху това, вместо върху добрите му нравствени дела и добротата му към нуждаещите се хора. Накрая самият той реши да си постриже косата. Той продължи, като получи добро образование, служи в Църквата и в собственото си семейство следваше модела да обича децата и да върши правилното.
Ние показваме любовта си към членовете на семейството не само като ги учим положително, но също така като им даваме от времето си. Преди известно време прочетох статия, наречена „Децата са на последно място”, която разказваше за родители, които говореха за децата си сякаш четат от „графика си за срещи”: 15 минути вечер, когато е възможно, редовно планирано време за игра веднъж в седмицата и т. н. (вж Мери Еберщат, Wall Street Journal, 2 май, 1995 г.). Сравнете това с майката, която е обещала да даде на децата си не само време като качество, но и като количество. Тя е разбрала, че любящата връзка изисква постоянно и растящо говорене, игра, смях, работа и моменти за работа. Аз също вярвам, че родителите и децата трябва да участват в ежедневните, обикновени преживявания един на друг. Така аз знам за предстоящия ти тест, а ти знаеш за моята подготовка на урока. Аз участвам в игрите ти, а ти се присъединяваш към мен в кухнята за приготвяне на вечерята. Ние сме главни играчи в живота на другия, като поемаме любов чрез ежедневните преживявания.
И любовта издържа през превратностите на живота. Апостол Павел учи: „Любовта дълго търпи… (Тя) всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада (1 Коринтяните 13:4, 7, 8). Гледах търпеливата любов на майка към нейния син-алкохолик. Тя никога не се отказа да се моли за него и да бъде до него. В по-късните си години, той най-накрая „дойде на себе си” (Лука 15:17), имаше почтена работа и използваше уменията си на механик, за да поправи къщата на майка си.
Много семейства имат трудности с непокорни деца. Ние можем да намерим утеха в „вечното запечатване на верните родители”, което ще ги придърпа „обратно в стадото” (Старейшина Орсън Ф. Уитни, из Conference Report, април 1929 г., стр. 110). Никога не трябва да спираме да ги обичаме, да се молим за тях и да вярваме в грижите на нашия Небесен Отец.
И така, на моята дъщеря и на всички млади хора в Църквата, които правят промяната към този нов етап от своя живот, аз казвам тези неща. Свидетелствам, че във вечния план за спасение, най-решаващото и удовлетворяващо нещо, което ще направите, е да изградите свят дом и да отгледате в любов силно семейство. Тази семейна единица ще благослови обществото и ще продължи през вечността. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.