Израстване в свещеничеството
Свещеничеството е силата и властта, дадени на човек от нашия Небесен Отец. Властта и величието му надхвърлят нашето разбиране.
Каква грандиозна гледка е видът на този Център за конференции, изпълнен докрай, и мисълта за залите по цял свят, пълни с носители на свещеничеството. Вероятно това ще да е най-големият свещенически събор в историята на Църквата. Ще ми се да мисля, че това е така, защото ние продължаваме да се умножаваме всяка година.
Първият ми досег със свещеничеството бе когато бях кръстен. Аз бях кръстен в един напоителен канал до малкото градче Оукли, Айдахо. Заедно с приятелите ми бях на брега на този напоителен канал. Бяхме в своите бански костюми от преправени работни гащиризони с отрязани крачоли, за да не потънем, нагръдници, презрамки и прорязани джобове. Не бяхме виждали бански костюм, изработен от друга материя. Баща ми излезе от сградата за събрания на Първи район заедно със съветниците си. Той носеше стол, който сложи редом с напоителния канал. Баща ми каза, „Дейвид, ела тук; сега ще те кръщаваме”.
Гмурнах се в канала и преплувах до неговия бряг, треперейки. Беше септември и малко студено, и малките момчета се разтреперват, когато не носят друго освен гащиризон с презрамки, нали знаете. Баща ми се спусна в канала. Доколкото помня, той не си беше свалил обувките, нито се преоблече, беше в обичайните си дрехи. Той ми показа как да държа ръцете си и след това ме кръсти. След като излязохме от водата, и двамата изпълзяхме на брега на канала. Аз седнах в стола, те положиха ръце на главата ми и ме потвърдиха за член на Църквата. След това се гмурнах в канала, преплувах до отсрещния брях и отидох при приятелите си.
Това наистина бе първото ми изживяване със свещеничеството.
Бих желал да ви напомня, че свещеничеството е силата и властта на Бог, дадени на човека. Нека повторя това: Свещеничеството е силата и властта на Бог, дадени на човека. Тук на тези събрания тази вечер имаме след нас носители на Аароновото свещеничество, второстепенното свещеничество, и след това на Мелхиседековото свещеничество, висшето свещеничество. Не е ли интересно да си представим как Господ и Неговият Небесен Отец, създавайки плана за спасението, са го организирали така, че хората да могат да бъдат достатъчно достойни и да бъдат удостоени да носят свещеничеството, и да се присъединят към армията от мъже, нужни за осъществяването на вечните цели на нашия Отец в Небесата, за осъществяването на безсмъртието и вечния живот на човека — на човечеството навсякъде? Каква огромна група би била това!
Няколко години след като бях кръстен и след като се запознах по-добре с някои задължения в Църквата, бях ръкоположен в Аароновото свещеничество. Баща ми, който ме беше кръстил, междувременно бе починал от сърдечен пристъп, тъй че епископът ми предаде Аароновото свещеничество и ме посвети в дякон. Спомням си, че имах чудесно изживяване в момента, в който той ми предаваше свещеничеството, че сега нося задълженията и съм отговорен за действията си, и имам да уча какво да правя, докато напредвам в живота си. Имах особеното усещане, че сега съм вече малко по-различен, че няма да съм същия като приятелите, които не са носители на свещеничеството, или като хората, които бихте срещали по света. Аз вече имах известни отговорности, за които бихме научили в неделя в Църквата, докато седяхме около старата печка в мазето на сградата за събрания.
Всяка събота ние щяхме да почистваме църквата, да пълним кофите с въглища и да виждаме сградата готова за неделните събрания. В Аароновото свещеничество имахме да вършим неща, свързани с ежедневието на района — събиране на дарения от пост и задължения към епископа. Той и други ръководители щяха да ни учат за Аароновото свещеничество и за длъжността на дякона, сетне на учителя и, разбира се, на свещеника, докато напредвахме в свещеничеството. Струваше ми се, че развивах интересно разбиране за дълбочината на работата, която трябваше да се върши, че аз лично имах някаква отговорност, макар да бях само едно малко момче в малко провинциално градче. Имаше нещо много важно в това.
Когато бях на 11 години, баща ми почина и на погребението му бях много развълнуван да чуя хората, говорещи колко добър човек е бил той. На гробището, докато спускаха ковчега в гроба и сетне хвърляха лопатите, пълни с пръст и камъни върху него, аз стоях, гледах и мислех, че той беше моят герой и се чудех какво ще стане с мене сега, след като съм загубил баща си. Виждах добри хора да упражняват свещеничеството и да вършат каквото трябваше — хора, които бяха помогнали в изкопаването на гроба и се бяха погрижили за другите неща — и видях един добър човек да връща 5-доларовата банкнота обратно в ръцете на майка ми, която му беше предложила пари за помощта при копаенето. Той върна онези пари обратно на майка ми с думите „Не, задръж ги, защото по-късно те ще ти дотрябват”.
И така, бих желал да заява на всички вас на събранията тази вечер, от Аароновото и Мелхиседековото свещеничество, не е ли интересно, по мъдростта на нашия Небесен Отец и като съпоставим заедно всичко това, как във второстепенното свещеничество ние се научаваме да вършим светските задължения? Ние ще имаме светски задължения, като учим по смирен, обикновен начин нещата, които трябва да бъдат свършени. Това ще ни научи на служене и живот според заповедите на Господ, подготвяйки ни така, че един ден ще напреднем до Мелхиседековото свещеничество, с цялото величие и вечна слава, които носи то.
Онези години от Аароновото свещеничество в живота ми бяха интересни. Винаги научавах нови неща и получавах по-широка представа и усещане за Евангелието и нашата отговорност в носенето на това послание до целия свят. В този процес ние се учехме да общуваме с други хора. Понякога имаме чувството, че хората могат да не ни приемат поради по-високите ни стандарти. Има неща, които ние не вършим. Имаме Словото на мъдростта, което ни помага да живеем по-здравословен живот, живот, който ни помага да възмъжеем и да имаме стандартите, идеалите и начина на живот, които би желала да има по-голямата част от света. Открих, че ако живеете по начина, по който трябва да живеете, хората го забелязват и са впечатлени от вярата ви и тогава вие имате влияние над живота на околните. Когато те открият, че не трябва да се отдават на пушенето, пиенето, марихуаната или останалите наркотици, които действат на света така зле, фактът, че вие не правите това, упражнява въздействие върху тези хора.
Спазването на стандартите ви прави достойни за брак в храма. По една случайност, това е 173-та годишна конференция на Църквата, а колкото и банално да прозвучи, жена ми и аз сме женени от 73 години. Значи в годината на брака ни Църквата трябва да е провела 100-та си годишна конференция. Мога да си спомня, докато държах ръката на Руби пред олтара в храма — слушайки словата на церемонията по запечатването — че имах особено чувство в сърцето си, не само за святостта, но и за отговорността да живея, както щях да живея, да се грижа за нея и нашите деца, и после за нашите внуци и за следващите поколения, които щяха да дойдат. Бях решен да дам пример на живот, който може да изживее човек, с уважение към свещеничеството и нашия брачен завет.
Когато тази вечер се срещаме като носители на свещеничеството, просто помислете за отговорността на всеки един от нас, докато обмисляме какво има да се случи на този свят — вероятно нови неща, които днес не са ни известни — когато тази война свърши и нещата се върнат по местата си. За нас има толкова много неща за вършене. За да можем да ги свършим, трябва да сме достойни за свещеничеството, което имаме, та да можем да бъдем водачи, докато Църквата напредва, вероятно по-ефективно, отколкото сме го правили досега. Това би бил голям ден!
Преди години, когато през Втората световна война служех във флота, получих заповед да докладвам в главната квартира в Пърл Харбър. Семейството ми ме докара до Трежър Айлънд в залива на Сан Франциско, където се качих на самолет, стар флотски самолет, който се казваше „Пан-Америкън клипер”. На борда му имаше няколко високопоставени медицински офицери, които щяха да подготвят болничната поддръжка за битката в Тарауа, която щеше да се разрази след няколко седмици. Поради чина си трябваше да спя в спален чувал в опашката на този самолет, където можех да наблюдавам десните двигатели, докато летяхме над Сан Франциско, затъмнен поради войната. Беше тъмно и докато летяхме над Тихия океан, аз си мислех, че десният двигател на онзи стар самолет е цял в в огън. Не можех да спя, докато го гледах през целия полет.
През онази безсънна нощ мислех за своя живот и се питах достоен ли съм бил за възможностите, които биха били мои, и за отговорността, която бих имал като носител на Мелхиседековото свещеничество — отговорността да бъдеш пример и да живееш по начина, по който трябва, така че да мога да изпълня призованията, които бих получил. В онази безсънна нощ подложих на самооценка себе си, поведението си, питайки се правя ли всичко, което бих могъл. Макар и винаги да бях приемал църковните си задачи, се питах дали съм ги изпълнявал с цялото си сърце, мощ, разум и душа, живял ли съм така, че да бъда достоен за отговорността, за благословията, която получавам като носител на Мелхиседековото свещеничество и онова, която би могъл да очаква всеки от нас, получил тази благословия.
Когато се връщам отново към онази безсънна нощ, благодаря на Господ за благословиите Му днес и за всичко, в което съм имал шанса да участвам. Винаги се стремя да живея най-пълно според изискванията на Евангелието, да върша всичко, което съм призован, с цялото си сърце, мощ, ум и сила, за да изпълнявам всяко призование, което бих могъл да получа, тъй че да бъда готов да върша всичко, което един ден бих бил помолен да свърша.
Тази вечер, когато почитаме свещеничеството, вие младежи от свещеничеството, отнасяйте се към живота по начина, по който трябва. Не се оставяйте да бъдете въвлечени в някое от глупавите неща, които се случват на този свят, а помнете какво ви е било дадено. Отново ще повторя, свещеничеството е силата и властта, дадени на човек от нашия Небесен Отец. Властта и величието му надхвърлят нашето разбиране.
Потвърждавам, давам ви свидетелството си, че това дело е истинно. Щастлив съм, че в залеза на живота си имам възможността да се изправя и да дам свидетелство за истинността на Евангелието, както съм свидетелствал през всеки ден от живота си от кръщението си до сега. Обичам Господ. Обичам нашия Небесен Отец и това дело. Свидетелствам за истинността на това дело.
Всички вие, ръководители на свещеничеството, живейте както подобава. Ние сме различни и не е добре да подражавате на някой друг, защото вие носите свещеничеството на Бог, с големите обещания, благословии и очаквания от вас.
Това дело е истинно. В името на Исус Христос, амин.