Съществената роля на мисионерската работа на членовете
Трябва да се подготвим да съдействаме на мисионерите при намирането на онези деца на нашия Небесен Отец, които биха прегърнали посланието за Възстановяването.
Братя и сестри, Великден е времето, когато Християнският свят насочва вниманието си към Възкресението на нашия Господ и Спасител Исус Христос и се радва. Този единствен момент във времето е променил всичко завинаги. Спасителят разрушава всяка бариера, която стои на пътя на нашето завръщане при един любящ Небесен Отец. В замяна на това Той ни казва: „Идете… научете всички народи и ги кръщавайте в името на Отца и Сина и Светия Дух,
като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века” (Матея 28: 19-20).
По-задушевна версия на същото послание е записана в Евангелието от Иоана. На брега на Галилейското езеро Исус запитал Петър три пъти: „Любиш ли Ме?” Всеки път отговорът на Петър бил същият: „Ти знаеш, че Те обичам.” И всеки път Спасителят давал на Петър напътствието: „Паси агънцата Ми… Паси овцете Ми… Паси овцете Ми” (Иоана 21: 15-17).
Пламенната заръка на Спасителя „Паси овцете Ми” продължава да е в сила и днес. Както Петър в древността, апостолите на Господ Исус Христос днес имат заръката да разанесат Евангелието по целия свят. Тази заръка рядко е далеч от умовете ни. Всеки висш ръководител носи отговорността да бъде мисионер.
Но Спасителят не говори само на апостолите. Той също така говори на всеки човек, който е бил благословен да чуе Евангелието и е член на Неговата Църква. В едно откровение, дадено на Пророка Джозеф Смит, Господ казва това с много ясни думи: „Уместно е всеки човек, който е бил предупреден, да предупреди своя ближен” (вж. У. и З. 88:81).
По време на последната ни обща конференция ние отправихме към нашите млади мъже предизвикателството, че е по-добре да се подготвят за служба към Господа Исуса Христа. Поискахме от тях да бъдат достойни, отговарящи на изискванията, духовно ентусиазирани мисионери. При несигурните условия в днешния свят те трябва да бъдат „най-великото поколение от мисионери в историята на Църквата.” (Вж. M. Russell Ballard, „The Greatest Generation of Missionaries,” Liahona, Nov. 2002, 46.) Не очакваме от тях да бъдат съвършени, но трябва да бъдат загрижени, желаещи и решени да служат, за да достигнат нови нива на духовност като преподаватели на Евангелието. Те трябва да познават посланието на Възстановяването на Евангелието на Исус Христос и да го преподават със сила и чрез свои собствени думи, ръководени от влиянието на Светия Дух.
Из цялата Църква ние работим упорито, за да помогнем на всички наши мисионери да увеличат своята духовна зрялост. Тези усилия, които се прилагат по целия свят, назоваваме с изразите „повдигане на летвата” или „повишаване на стандарта”. Благодарим на вас, които сте родители, епископи и президенти на кол, за вашата подкрепа в тези усилия. Благодарим също и на вас, верните младежи в Църквата, за желанието ви да достигнете стандарта поставен от Господ. Нека нашият Небесен Отец продължава да ви благославя, докато се готвите да Му служите в този неспокоен свят.
Но като повишаваме нивото на нашите очаквания по отношение на извършваната от мисионерите работа, трябва също така да повишим нивото на очакванията по отношение на извършваната работа от всички членове на Църквата при изпълнението на мисионерските ни задължения. Нуждаем се от помощта ви, братя и сестри, да подкрепяте и съдействате на нашите мисионери при намирането и кръщаването на повече от децата на нашия Небесен Отец. Нуждаем се да бдите, да закриляте и да вдъхновявате мисионерите, които са служители на Господ. Ако трябва да повишим стандартите, трябва да ги повишим за всички нас. Ние трябва да сме по-верни. Трябва да сме духовно по-добре настроени. Трябва да се подготвим да съдействаме на мисионерите при намирането на онези от децата на нашия Небесен Отец, които биха прегърнали посланието на Възстановяването.
Помнете, братя и сестри, че ние не продаваме продукт. Ние не продаваме каквото и да е. Не се опитваме да впечатлим когото и да било с нашия брой или с нашия растеж. Ние сме членове на възстановената Църквата на Исус Христос, които сме получили сила и сме изпратени от самия Господ да намерим, да подхраним и да доведем благополучно в Неговата Църква всички онези, които търсят истината.
Погледнато от гледната точка на тази вечна перспектива, онова, което трябва да извършим, изглежда така просто и ясно. Но аз знам, че мисионерската работа на членовете може да поставя предизвикателства и понякога дори да е плашеща. Моля да ми позволите да предложа три прости неща, които можем да направим, за да съдействаме на изпълнението на тази божествено възложена отговорност.
На първо място, трябва да упражняваме нашата вяра и да се молим индивидуално и като семейства, и да искаме помощ при намирането на начини за споделяне на възстановеното Евангелие на Исус Христос. Молете Господ да отвори пътя. Молитвено определете с вашето семейство срок, в рамките на който да имате в дома си човек, който да бъде учен от мисионерите. Помнете, братя и сестри, че това е Църквата на Господ. Нека Той ви напътства чрез постоянна молитва. С молитва в сърцето си разговаряйте с всеки, с който можете. Не правете прибързани преценки за хората. Не задържайте Благата вест от никого. Говорете с всеки и се уповавайте на обещаната сила на Духа, която да ви дава думите, които трябва да кажете. Нека те да вземат решението дали да приемат или да отхвърлят вашата покана. С течение на времето Господ ще постави на вашия път онези, които търсят истината. Той е Добрият пастир. Той познава Своите овце и те ще познаят Неговия глас, който ще говори чрез вас, и ще Го последват (вж. Иоана 10).
Неотдавна Президент Гордън Б. Хинкли каза: „Ще бъде велик ден, когато нашите хора не само се молят за мисионерите по целия свят, но също така помолят Господ да им помогне да съдействат на мисионерите, които работят в собствения им район” („Missionary Service,” First Worldwide Leadership Training Meeting, Jan. 2003, 19).
На второ място, ръководителите трябва да ръководят чрез пример. Духът ще ви подтиква и насочва при намирането на хората, които се интересуват от вашето послание. Това, че самите вие сте достойни, ще ви даде смелостта и духовната сила да вдъхновявате вашите членове активно да подкрепят мисионерите.
Преди няколко години един верен обърнат във вярата човек на име брат Джордж МакЛолин бил призован да председателства малък клон от 20 члена във Фармингдейл, щата Мейн. Той бил смирен човек, който се прехранвал, като карал камион за доставка на мляко. Благодарение на това че постил и се молил искрено, Духът го научил какво да направят той и членовете на неговия клон, за да помогнат на Църквата в техния район да се разрасне. Благодарение на огромната му вяра, постоянни молитви и могъщ пример, той научил членовете от своя клон как да споделят Евангелието. Това е удивителна история, една от великите мисионерски истории на тази диспенсация. Само за една година в клона имало 450 кръщения на обърнати във вярата. На следващата година имало още 200 новопокръстени. Президент МакЛолин посочва: „Работата ми като президент на клон беше да уча другите…. (новопокръстените) как да бъдат мормони. Трябваше да ги уча как да представят речи и да изнасят уроци в Църквата. Трябваше да ги уча как да преподават на децата си Евангелието. Клонът се ръководеше от моите съветници. Аз обучавах новодошлите да станат силни членове.” Доста просто.
Само пет години след това бил организиран колът Огаста Мейн. Голяма част от ръководителите на този нов кол били измежду онези новопокръстени от клона Фармингдейл. Можем да запитаме защо е имало такъв огромен успех в онези дни и отговорът може да е, че това е станало поради спешната нужда да се укрепи Църквата. Нека ви уверя, че същата спешна нужда във всички единици на Църквата е така належаща днес, както била и тогава.
Първото Президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли дадоха ясно да се разбере, че мисионерската работа трябва да се съсредоточи в района. Президентите на кол и епископите носят отговорността да помагат на членовете да намерят чистите по сърце и да ги подготвят за кръщение и за живот на служба в рамките на техните райони и колове. Президент Хинкли също казва: „Бих искал да предложа на всеки епископ в Църквата да даде като мото на своите хора „Нека всички работим, за да расте районът” („Find the Lambs, Feed the Sheep,” Liahona, July 1999, 120).
Един епископ в щата Вашингтон последвал молитвено този съвет. Ето какво прави той. Чрез свещеническите ръководители и ръководителите на помощните организации съветът на района координира мисионерската работа в района. Мисионерите биват канени на събранията на съвета на района, за да обсъждат своята работа. На членовете е възложено да присъстват заедно с мисионерите на посещения при проучватели. Членовете и мисионерите заедно посещават също и по-слабо активни членове, както и семействата, в които само някои са членове. През миналата година този район е кръстил и потвърдил 46 нови члена като степента на задържане на тези членове е много висока. Онези, които идват в Църквата или които се връщат към активност в този район, вече имат много приятели, тъй като свещеничеството и помощните организации участват в процеса на обръщането във вярата под напътствията на епископа чрез съвета на района (вж. „Ward Council Is Secret of Centralia Ward Success,” Church News, Feb. 1, 2003, p. 5).
Епископи, ангажирайте целия район в провъзгласяването на Евангелието. Ще видите, че Господ ще благослови вас и вашите членове с много повече обърнати във вярата и с много други, които ще се завърнат към пълна активност. Мисионерската работа не трябва да бъде само в дневния ред на събранията на съвета на района, но и в дневния ред на кворума на старейшините, на Обществото за взаимопомощ и на други кворуми, групи и помощни организации. Ударението трябва да се поставя върху кръщаването и задържането в активност на бащи и майки заедно с техните деца. По такъв начин мисионерската работа на свещеничеството и на ръководителите на помощните организации трябва да се координира от ръководителя на мисионерите и епископа чрез съвета на клона. А като се прави това, новопокръстените ще бъдат напълно активни членове в своите райони.
Точно в този момент членовете имат специалната възможност да споделят Евангелието, като използват DVD-то, озаглавено „Намиране на вярата в Христос”, което е приложено към вашето списание Ensign от април 2003 г. Поканете своите съседи и приятели да прекарат заедно с вас една вечер по време на великденските празници, през която да споделите живота, служението и славното възкресение на нашия Господ Исус Христос. Може също да е подходящо мисионерите да присъстват заедно с вас и да учат хората как Господ е възстановил Своята Църква чрез Пророка Джозеф Смит.
На трето място, мисионерската работа на членовете не изисква разработването на стратегии или специални похвати. Тя изисква вяра — истинска вяра и доверие в Господ. Тя също така изисква истинска любов. Първата велика заповед е „да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум… А втора подобна на нея е тая: „Да възлюбиш ближния си, както себе си” (Матея 22: 37, 39).
И така, нека ни води силата на любовта, когато споделяме Евангелието с членовете на семейството, с приятели, съседи, бизнес партньори и с който и да е друг човек, с когото се сблъскваме докато вървим по житейския си път. Почти всеки иска да се наслаждава на мир и радост. Това е естествено човешко желание. Хората искат да намерят отговори на проблемите, с които се сблъскват. Това става все по-вярно в света, в който живеем сега.
Професионалният напредък, нарасналите доходи, по-големите къщи или по-новите коли и оборудване за свободното време не носят траен мир и щастие. Щастието е резултат на това, че познаваме Бог и знаем, че Той има план за нашата вечна радост и мир. Щастието идва от това, че познаваме и обичаме Спасителя, и че живеем живота си в съответствие с Неговите учения. Щастието идва от силни отношения в семейството и Църквата, които се основават на евангелските ценности.
Някои членове казват: „Страхувам се да споделям Евангелието, за да не би да обидя някого.” Опитът показва, че хората не се обиждат, когато споделянето е мотивирано от духа на любов и загриженост. Как би могъл да се обиди някой, когато кажем нещо като: „Харесва ми начина, по който ми помага моята Църква” и след това добавим онези думи, каквито би ни дал Духът. Когато изглеждаме като хора, които само изпълняват някаква задача и когато не успеем да изразим истински интерес и любов, тогава обиждаме другите. Никога не забравяйте, братя и сестри, че и вие и аз притежаваме точно онези точки на учението, които ще доведат хората при Господ. Възстановеното Евангелие на Исус Христос съдържа в себе си силата да донесе дълбоко и трайно щастие на човешката душа — нещо, което ще бъде високо ценено през остатъка от времето и през цялата вечност. Ние не се опитваме просто да накараме хората да се присъединят към нашата Църква. Ние споделяме с тях пълнотата на възстановеното Евангелие на Исус Христос. Но колкото и силно да е нашето послание, то не може да бъде налагано със сила върху хората. То може да бъде само споделяно-сърце на сърце, душа на душа, дух на дух, като сме добри съседи и като сме внимателни и демонстрираме любов. Трябва да бдим един за друг и да си подаваме ръка един на друг. А като правим това, ние ще излъчваме Евангелието в нашия собствен живот и то ще излъчва към хората благословиите, които Евангелието може да предложи.
Нека следваме наставлението на Пророка Джозеф Смит: „След всичко, което е било казано, (нашият) най-голям и важен дълг е да проповядваме Евангелието” (History of the Church, 2:478).
Братя и сестри, ние можем и трябва да се справяме по-добре. Моля се Господ да дари на всеки от нас вярата и куража да увеличим нашето участие в подкрепянето на нашите пълновременни мисионери при споделянето на Възстановеното Евангелие с всички Божии чеда по целия свят. В името на Исус Христос, амин.