Да се подготвим за мисионерска служба
Колко важно е бащите и синовете да работят заедно върху основните принципи в подготовката за мисия.
На скорошна колова конференция един завърнал се мисионер говори върху темата да се подготвим за мисионерска служба. Той използва аналогията с един баща, който казва на сина си: „Ще бъда щастлив, когато играеш в първия си баскетболен мач, за да се научиш да дриблираш и да стреляш с топката.” Той сравни този пример с баща, който казва на сина си: „Ще бъда щастлив, когато отидеш на мисията си, за да се научиш да бъдеш добър човек и да учиш другите на Евангелието.” Тази аналогия имаше огромно въздействие върху мен, когато размишлявах върху живота си.
Когато бях малко момче, най-голямото ми желание беше да играя баскетбол. За щастие имах баща, който силно желаеше да види как желанието на сина му се сбъдва. Татко и аз упражнявахме основите на подаването и дриблирането на топката дълги часове в малката ни кухня. Аз слушах баскетболни мачове на колежа по радиото и мечтаех някой ден да играя в баскетболен отбор в колежа. Да служа на мисия не беше нещо, за което мислих в момента; затова полагах много малко усилия в подготовка за мисия. В опит да осигури някакъв баланс в живота ми, баща ми, който не беше имал църковно призование от много години, прие призованието да служи като мой скаутски ръководител. Той действаше според правилата и благодарение на усърдието му аз и някои мои приятели заслужихме най-високото звание като скаути (скаути Орли). Сега осъзнавам, че скаутството е голяма подготовка за мисия.
Моята момчешка мечта се сбъдна и аз участвах в баскетболния отбор на Щатския университет в Юта. По време на втората ми година в университета се сприятелих с един завърнал се мисионер. Благодарение на примера му аз започнах да наблюдавам колегите си в училище, включително онези от баскетболния отбор и осъзнах, че хората, на които исках да приличам, бяха онези, които бяха служили мисии. С благото и любящо напътствие на моя добър приятел и, сигурен съм, в резултат на молитвите и добрия пример на майка ми, желанията ми се промениха. След втората ми година в Щатския университет в Юта бях призован да служа в Западна Канадска мисия.
Три месеца след началото на мисията ми един нов мисионер от Айдахо ми беше определен за колега. Бяхме заедно само няколко дни, когато осъзнах нещо много значимо: моят нов колега знаеше Евангелието, докато аз знаех само беседите. Как ми се искаше да се бях подготвил да бъда мисионер толкова усърдно, колкото се бях подготвял да играя баскетбол. Моят колега се беше подготвял за своята мисия през целия си живот и веднага стана ценен член на нашата мисионерска двойка. Колко важно е бащите и синовете да работят заедно върху основите в подготовката за мисия.
Вярвам, че е подходящо да сравним баскетболния мач с мисионерската работа. Баскетболният мач включва не само времето, през което се съревновавате с другия отбор на игрището, но също така и часовете подходяща тренировка и упражнения. Великата работа по спасяване на душите не е ограничена до двете години, през които служите на мисия, по-скоро тя изисква години праведен живот и подготовка, за да отговорите на стандартите за пълновременна мисионерска служба.
На 11 януари 2003 г., като част от телевизионно предаване по целия свят по обучение на свещенически ръководители, президент Гордън Б. Хинкли обучаваше свещеническите ръководители за мисионерската работа. Неговите думи накараха всеки един от нас да размишлява върху личната си отговорност да споделя Евангелието. Президент Хинкли каза: „Дойде времето, когато трябва да вдигнем стандартите на онези, които са призовани да служат като представители на Господ Исус Христос на света” („Missionary Service,” First Worldwide Leadership Training Meeting, януари 2003 г., стр. 17).
Има две страни на повишаване стандартите за мисионерска служба, които трябва да вземем под внимание. Първата е ранната подготовка на младите мъже и жени. В писмото, представящо някои промени в програмите за Млади мъже и Млади жени, Първото Президентство казва: „Когато младежите работят върху тези цели, те ще развият умения и качества, които ще ги доведат в храма и ще ги подготвят за един живот на служба на техните семейства и Господ” (Писмо на Първото Президентство, 28 септември, 2001 г.). Вслушайте се внимателно в техните думи: „ще развият умения и качества.” Като родители и ръководители на младежите ние трябва да помогнем на нашите млади хора да открият тези качества и умения.
Втората страна на въпроса се отнася до личното достойнство, което идва от спазването на Божиите заповеди. Някои млади мъже си мислят, че могат да нарушат заповедите, да се изповядат пред епископа си една година преди да планират да отидат на мисия и тогава да бъдат достойни да служат. Процесът на покаянието е много повече от планирана изповед, последвана от период на изчакване. Често чуваме следния въпрос от някой, който е съгрешил: „Колко време трябва да чакам преди да мога да отида на мисия?” Имайте предвид, че покаянието не е просто една игра на изчакване. Спасителят казва: „И вие ще Ми принесете в жертва съкрушено сърце и разкаян дух. И който дойде при Мен със съкрушено сърце и разкаян дух, него ще кръстя с огън и със Светия Дух” (3 Нефи 9:20).
Сега е времето да разпалим този огън. Президент Хинкли казва: „Просто не можем да позволим онези, които не са изпълнили изискванията за достойнство, да отидат в света и да занесат радостната вест на Евангелието” (First Worldwide Leadership Training Meeting, януари 2003 г., стр. 17). Сега ние разбираме от изявлението на Първото Президентство относно мисионерската работа, че има прегрешения, които ще лишат младите мъже и жени от правото на мисионерска служба (вж. „Изявление за мисионерската работа от Първото Президентство и Кворума на дванадесетте апостоли”, 11 декември, 2002 г.).
Президент Джеймс Е. Фауст казва: „Трябва да има някои безусловни неща в живота. Има неща, които никога не трябва да бъдат извършвани, линии, които никога не трябва да бъдат преминавани, обещания, които никога не трябва да бъдат нарушавани, думи, които никога не трябва да бъдат изговаряни и мисли, които никога не трябва да бъдат приема-ни” („Integrity, the Mother of Many Virtues,” Ensign, май 1982 г., стр. 48).
Изискванията за мисионерска служба са повишени. „Онези хора, които не могат да отговорят на физическите, духовните и емоционални изисквания на пълновременната мисионерска работа, са почтително освободени… Те може да бъдат призовани да служат в други компенсиращи длъжности” („Изявление относно мисионерската работа от Първото Президентство и Кворума на дванадесетте апостоли”, 11 декември 2002 г.). Надяваме се, че като се следват напътствията, очертани от Първото Президентство, ще има нарастване на броя на пълновременните мисионери, които са достойни и подготвени да служат.
В спорта често имаме велики атлети, на които се възхищаваме и се стремим да развием умения, за да станем като тях. В духовния си живот също имаме велики примери, които да следваме, най-великия от които е нашия Господ и Спасител Исус Христос, който отговорил на въпроса на Тома: „ А как знаем пътя?” (Иоана 14:5).
В писанията е записано: „Исус му казва: Аз съм пътят” (Иоана 14:6). Във 2 Нефи четем: „Следвайте ме. Затова, мои възлюбени братя, можем ли да следваме Исуса, ако не сме готови да спазваме заповедите на Отца?” (2 Нефи 31:10).
Млади мои приятели, има много хора, които следват „пътя” на Спасителя, които можете да се стремите да следвате, като ваш пример, когато се подготвяте за мисионерска служба. Ще ги откриете сред вашето семейство, вашите приятели, вашите църковни ръководители. Дори днес, аз считам за едни от най-големите благословии онези скъпи приятели, които дадоха подходящ пример, като следваха Спасителя.
Моля се вие, млади мъже, да бъдете усърдни в праведните си желания, да бъдете успешни във всичко, което вършите и да бъдете, както старейшина М. Ръсел Балард казва, „най-великите поколения мисионери в историята на Църквата” („Най-великото поколение мисионери”, Лиахона, ноември 2002 г., стр. 47).
Аз свидетелствам, както президент Хинкли каза наскоро за мисионерската служба, че „няма по-велика работа. Няма по-важна работа” (First Worldwide Leadership Training Meeting, януари 2003 г., стр. 21). В името на Исус Христос, амин.