Непоколебими в спазването на нашите завети
Да бъдем уверени в Христа означава да спазваме заветите… Когато вършим тези неща,… духовете ни са въздигнати и сърцата ни са изпълнени с любов.
Откакто бях призована, само преди шест месеца, аз изпитвах дълбока, дадена от Бог любов към вас, мои скъпи сестри. Най-голямото ми желание за младите жени по целия свят е вие да знаете, че сте обичани — не само от мен, но също от вашите родители и ръководители, и особено от вашия Небесен Отец.
Понякога е трудно да почувствате тази любов. Една млада жена, която познавам, изглеждаше сякаш всичко й беше наред. Тя току-що беше избрана в студентската организация, яви се на прослушване на малък хор и беше приета в хора, също така беше избрана за кралица на абитуриентския бал. Един ден тя се прибрала в къщи от училище и се хвърлила на леглото обляна в сълзи. Майка й я попитала какво не е наред и дъщерята казала: „Чувствам се като неудачник; никой не ме харесва; нямам никакви таланти; не мога да се справям с предметите, които уча; и освен това съм грозна.” Никой не би предположил, че тя се чувствала несигурна, самотна и неспособна, но повечето младежи се чувстват по този начин в един или друг момент.
А някои млади хора преминават дори през по-очевидни трудности. Например, сред младите жени, които познавам, има едно момиче, чиято майка умира от рак. На друго — родителите са разведени. Трето момиче стои вкъщи само през уикендите, докато всичките й приятели излизат, за да се напият. Една млада жена претърпяла инцидент, който я осакатил. Бащата на едно момиче бил мобилизиран за военна служба. Една добра сестра се тревожела за своенравния си брат.
Какво може да помогне на младежите в тези различни и огромни проблеми? Темата на Съвместната среща за развитие, върху която сме се концентрирали тази вечер, дава отговор. Тя казва: „Вие трябва да бързате напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци” (2 Нефи 31:20). Обичам този стих. Той описва как трябва да посрещаме предизвикателствата на живота. Когато бързам напред с надежда и любов, аз също така чувствам надежда и любов.
Да бъдем уверени в Христа означава да спазваме заветите. Всяка седмица ние подновяваме своите кръщелни завети да „вземем върху си името Му”, „винаги да си спомняме за Него” и „да спазваме Неговите заповеди” (вж У. и З. 20:77). Ние сме уверени в Христа, когато вършим тези неща и нашите духове са въздигнати и нашите сърца са изпълнени с любов. Казано просто, когато спазвам своите завети, аз чувствам надежда и любов.
Моята млада приятелка, която ще наричам Линдзи, се нуждаеше от надежда. Тя живееше в дом, в който нямаше влиянието на Духа или на любовта. Приятелите й бяха буйни и дори повечето от нейните ръководители на младите жени гледаха на нея само като на „проект”. Но дълбоко в себе си тя чувстваше, че Господ я обича, независимо от трудното й положение. Тя се съсредоточи върху това винаги да си спомня за Него. Избра да не участва с приятелите си, когато те вършеха лоши неща. Стремеше се да се покланя на Небесния Отец в усамотението на собствената си стая, защото искаше да чувства Неговия Дух в живота си. Нещо в нея искаше да бъде добра, да спазва Неговите заповеди. Дори с ограниченото си знание и липса на помощ отвън, се опитваше да спазва своите кръщелни завети. Тя почувства надежда да продължи напред и също почувства любовта на Небесния Отец.
Господ ни е обещал, че няма да ни забрави, защото Той „ни е врязал на дланите Си” (Исаия 49:16). И нашето обещание към Него е, че ние няма да Го забравим, защото сме Го врязали в сърцата си.
Ранните светии били учени на това по време на своите страдания в Мисури. Господ ги посъветвал да изчакат „търпеливо Господа, защото молитвите ви са били чути от Господа…
Господ ни казва, че ето затова Той дава това обещание на вас, с неизменен завет, че то ще бъде изпълнено; и всички неща, в които вие сте страдали, ще работят заедно за ваше добро” (вж. У. и З. 98:2-3). Това обещание не премахнало изпитанията им, но ги утешило, като им дало надежда за бъдещето.
По същия начин Авраам бързал напред с увереност, имайки вяра в обещанията, които получил от Бог. Всеки път, когато чета за това как Авраам е отишъл на хълма Мория, за да даде своя син Исаак като жертва, разбирам как трябва да се е чувствал той. Той не е знаел крайния изход на този тест, както ние го знаем от историята. Той вървял към неизвестното. И все пак бил непоколебим. Живял според обещанията, че Господ ще го благослови. Колкото и неспокоен да се е чувствал, това не го възпряло да бърза напред с увереност в Христа.
Подобно на светиите в Мисури, Линдзи знаела, че въпреки нейните трудни условия, Небесният Отец не се отказал от нея. Любовта му била непоколебима. Тя получила утеха в „неизменния завет” на Неговата любов, че „всички неща, в които вие сте страдали, ще работят заедно за ваше добро” (вж. У. и З. 98: 3). Като Авраам, нейният път не бил лесен, но все пак тя продължила напред. Когато направила това, тя намерила помощ. Един специален църковен ръководител я обичал и напътствал. Тя се доближила по-близо до Небесния Отец и накрая открила един млад мъж, който я обичал, научил я на много неща относно Евангелието и се оженил за нея.
Най-накрая, много от благословиите, за които по-рано копнеела, се изсипали върху нея. Тя открила, че може да има Духа в собственото си семейство и да отгледа праведни деца. Колкото тогава била изолирана и пренебрегната, сега тя се чувствала обгърната с любов. То било резултат от това, че бързала напред, докато търпеливо уповавала на Господ. Това, че имала увереност в Христа донесло на Линдзи надежда, както ще стане с всеки един от нас, когато се борим с предизвикателствата на живота. Думите, които хорът пее тази вечер ще ни насърчат да отидем при Него.
Значение няма какво може да стане,
каква опасност ме заплашва;
той е моята защита през всичко това,
моето убежище от враговете ми.
Елате при него всички вие потиснати,
вие грешни души с премрежени очи,
вие изтощените, които копнеете за покой.
Елате при него! Елате при него!
(„Come unto Him,” Hymns, no. 114)
Докато спазването на заветите ни дава надежда да продължим, то също така променя сърцето. Господ учи в Еремия: „Но ето заветът, който ще направя… Ще положа закона Си във вътрешностите им, и ще го напиша в сърцата им” (Еремия 32:33). Заветите разширяват сърцата ни и ни позволяват да чувстваме „любов към Бога и към всички човеци” (2 Нефи 31:20). Помнете, че когато спазваме нашите завети, ние чувстваме надежда и любов.
Исус учел в проповедта на планината за добродетелите на сърцето, като любов, прошка и състрадание. Той учел нас, като Негови ученици, да вземем името и качествата Му върху си. Това променя сърцата ни и благославя нашите взаимоотношения с другите. Старейшина Марвин Дж. Аштън казва: „Когато наистина се обърнем във вярата към Исус Христос, обвържем се с Него, се случва нещо интересно: вниманието ни се обръща към благоденствието на ближния ни и начина, по който се отнасяме към другите, се изпълва все повече с търпение, доброта и едно нежно приемане” („The Tongue Can Be a Sharp Sword,” Ensign, май 1992 г., стр. 20).
Можете ли да бъдете по-уверени в Христа в собствените си домове, с членовете на вашето семейство? Когато обещаете да вземете Неговото име и качества върху си, това означава, че трябва да говорите малко по-меко, да бъдете малко по-добри, да служите на братята и сестрите си по-безкористно и да сте благодарни и да помагате на родителите си по-открито.
Нашият син направи това преди много време на едно семейно пътуване. Ние пропътувахме много километри, за да видим един красив замък. Когато пристигнахме най-накрая, една от по-малките ни дъщери беше изморена и сърдита. Тя отказа да излезе от колата и да се изкачи до мястото, заради което бяхме пътували толкова надалеч. Повечето от нас изгубиха търпение с нея. Но нашият четиринадесет годишен син с нежност я вдигна на гърба си и я понесе към замъка. Моментът на напрежение беше смекчен от неговият тих израз на любов. Сега това живее във всеки един от спомените ни повече, отколкото гледката на замъка.
Понякога е най-трудно в собствените ни домове да покажем най- доброто от себе си. Това изисква старателното усилие да „бързаме напред.” Но когато спазвате заветите си, вие ще се научите по-пълно да обичате онези, с които сте вечно свързани. Тогава също ще можете да разширите своята любов отвъд вашето семейство до другите.
Преди няколко години за кратко нашето семейство живя в Бразилия. Две седмици преди времето, когато трябваше да се завърнем вкъщи, претърпяхме автомобилна катастрофа. Докато шофирахме към къщи от събрание за причастие в една дъждовна буря, влязохме в една квартална пресечка. Една кола се изтегли иззад паркиран автомобил и ни удари странично. За щастие никой в никоя от колите не беше пострадал, но и двата автомобила бяха доста зле смачкани. Докато моят съпруг Джон излизаше, за да обсъди положението ни с другия шофьор, аз продължавах да му напомням, че вината не е наша. Скоро той се върна в колата и бавно ни закара обратно в малката ферма, където живеехме, с шума на стържещ метал при всяко завъртане на гумите. Другата кола ни последва. Всичко, което Джон каза беше: „Ще ти обясня после.”
Когато стигнахме у дома, Джон извади нашия малък плик с пари за спешни случаи и плати на семейството, за да поправи колата си. Те си тръгнаха щастливи. Аз бях удивена. Тогава Джон събра семейството ни заедно. Той се извини, докато обясняваше действията си. „Знам, че този инцидент не беше по наша вина, но докато се уговарях с това семейство, единствената мисъл в главата ми беше, че само преди малко повече от час аз бях сключил завет с Небесния Отец винаги да постъпвам така, както Той би постъпил. Аз знаех, че ако Той беше на мое място, щеше да съжали това семейство и да направи всичко, което може, за да им помогне.” Какъв образцов съпруг и баща! Той си беше спомнил своите завети. Като действаше с Христова любов, той беше размекнал нечии сърца.
Аз ви свидетелствам, че когато си спомням своите завети всеки ден, чувствам надежда и любов. Зная, че увереността в Христа носи в сърцето ми съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци.
„Какво иска Отца от вас? Какво казват писанията? Имайте вяра, имайте надежда, живейте като Сина Му, помагайте на другите в техния път” („He Sent His Son,” Children’s Songbook, стр. 35, Liahona, април 1992 г., F11). Моля се всеки един от нас да дойде при Него за надежда и да следва Неговия пример на любов, в името на Исус Христос, амин.