Златните години
Ценете старите хора за това, което са, не само за това, което могат да вършат.
Преди години, на Бъдни вечер един братовчед загуби малко петгодишно момче от бързо развиваща се пневмония. Семейството се събра около ковчега за семейна молитва. Малко одеяло, направено от майка му, лежеше увито около краката на малкото момче.
Точно когато трябваше да затворят ковчега, моята майка пристъпи напред, обви с ръце скърбящата майка на детето и й помогна да разгъне одеялото и да завие с него малкото момче. Последният път, когато родителите видяха сина си, той изглеждаше сякаш беше заспал, покрит с любимото си одеяло. Беше много нежен момент. Така постъпват бабите!
Ние се върнахме в Бригъм Сити за погребението на бащата на съпругата ми, Уилям У. Смит. Един млад мъж, когото познавах от Семинара стоеше до ковчега, дълбоко разчувстван. Не знаех, че той е познавал тъста ми.
Той каза: „Едно лято работех с него във фермата. Брат Смит говореше с мен за отиването на мисия. Моето семейство не можеше да издържа мисионер. Брат Смит ми каза да се моля за това и отвърна: „Ако решиш да отидеш, аз ще платя за твоята мисия” и го направи.”
Нито съпругата ми, нито майка й знаеха това. Това беше едно от онези неща, които правят дядовците.
Ние имаме 10 деца. Една объркана неделна сутрин, когато семейството ни беше младо, съпругата ми беше на събрание за причастието. Както обикновено в неделя ме нямаше. Децата ни заели много от местата в Църквата.
Сестра Уокър, една прекрасна, сивокоса баба, която е отгледала 12 деца, тихо се придвижила няколко реда по-напред и се мушнала на реда между нашите неуморни деца. След събранието съпругата ми й благодарила за помощта.
Сестра Уокър казала: „Имаш много отговорности, нали?” Съпругата ми кимнала с глава. Тогава сестра Уокър я помилвала по ръката и казала: „Сега имаш много отговорности, но после ще имаш много радости!” Колко пророчески е бил нейния тих коментар. Така постъпват бабите!
Ние председателствахме над мисията Нова Англия. Един от мисионерите ни се ожени и имаше пет деца. Той отиде да купи по-голяма кола за семейството си и никога не се върна. По-късно тялото му беше намерено под надлез. Колата му беше открадната.
Обадих се на неговия президент на кол да предложа помощта си на семейството. Той вече беше предложил помощ.
Дядото казал: „Знаем си задължението. Не ни трябва помощ от Църквата. Знаем си задължението.” Така постъпват дядовците!
Целта ми е да говоря пред вас и да говоря на дядовците и бабите и на другите възрастни членове, които нямат деца, но заемат мястото на баби и дядовци.
Писанията ни казват: „Мъдростта е у белокосите; и разумът на дългия живот” (Иов 12:12).
Веднъж на събрание на кола забелязах повече от обичайния брой възрастни членове, повечето от които бяха вдовици. Споменах на президента на кола колко внушителни бяха те.
Президентът отговори: „Да, но те не са активни в Църквата”, в смисъл, че те не служеха като ръководители или учители. Той говореше сякаш те бяха бреме.
Аз повторих неговите думи: „Не са активни в Църквата?” и попитах: „Активни ли са в Евангелието?” Първоначално той не разбра напълно разликата.
Като много от нас той се беше съсредоточил толкова много върху това какво вършат хората, че той пропускаше това, което те са, безценен източник на опит, мъдрост и вдъхновение.
Сблъскваме се със застрашително предизвикателство. Населението на света намалява. Раждаемостта в повечето страни спада и продължителността на живота се увеличава. Семействата са по-малки — те умишлено са ограничени. В някои страни само след няколко години ще има повече баби и дядовци, отколкото деца. Застаряването на населението има по-сериозни последствия в икономическо, социално и духовно отношение. Това ще повлияе на растежа на Църквата.
Ние трябва да учим нашите младежи да бъдат близо до възрастните дядовци и баби.
Наскоро Първото Президентство даде указание младите жени, които приближават зрялост, да се присъединят към майките и бабите в Обществото за взаимопомощ (вж. Писмо на Първото Президентство, 19 март 2003 г.).
Някои млади жени се отдръпват. По-скоро биха прекарвали времето си с хора на тяхната възраст.
Млади жени, не бъдете толкова глупави да пропуснете това общуване с по-възрастните сестри. Те ще донесат повече стойност в живота ви, отколкото много от дейностите, които толкова харесвате.
Ръководители, учете момичетата да бъдат близо до своите майки и баби, и до възрастните жени в Обществото за взаимопомощ. Тогава те ще имат общуване, подобно на това, което имат младите мъже в свещеническите кворуми.
Цялото внимание, което се отделя на младежите, всичките програми, всичко, което правим за тях ще бъде незавършено, освен ако не ги учим на целта на Възстановяването. Ключовете на свещеничеството бяха възстановени, властта за запечатване открита и храмове бяха построени, за да свържат поколенията заедно. От древни времена през всички откровения минава тази вечна, златна нишка: „И той ще обърне сърцето на бащите към чадата, и сърцето на чадата към бащите им” (Малахия 4:6).
Епископи, осъзнавате ли, че някои от проблемите, за които се безпокоите около младежите и други хора, могат да бъдат разрешени, ако те бъдат близо до своите бащи и майки, до своите баби и дядовци, до по-възрастните хора?
Ако сте обременени с много съвети, има по-възрастни сестри — баби в района, които могат да въздействат на младите омъжени жени и да бъдат като баби за тях. А има и възрастни дядовци за младите мъже. Възрастните хора имат непоклатимост и спокойствие, които идват от опита. Научете се да използвате този източник.
Пророкът Джозеф Смит казва: „Начинът да се справите по всеки важен въпрос е да съберете около себе си мъдри мъже (и жени), опитни и възрастни мъже (и жени), които да помагат със съвет във всички трудни времена” (Teachings of the Prophet Joseph Smith, избрано от Джозеф Филдинг Смит (1976 г.), стр. 299).
Опитваме се да съберем младите хора и пропускаме да съберем поколенията заедно. Има толкова много неща, които възрастните членове могат да вършат. Ако виждате възрастните членове като неактивни в Църквата, запитайте се: „Те активни ли са в Евангелието?”
Не пренебрегвайте великата подкрепяща сила на молитвите на родителите, бабите и дядовците. Помнете, че „голяма сила има усърдната молитва на праведния” (Яковово 5:16).
Алма младши бил бунтар. Той бил повален от ангел, който му казал: „Ето, Господ е чул молитвите на народа Си, а също и молитвите на Своя слуга, Алма, който е твой баща, защото той се е молил за тебе с много вяра, за да можеш да бъдеш доведен до знанието за истината; затова с тази цел аз дойдох да те убедя в силата и властта на Бога, тъй че на молитвите на Неговите слуги да може да се отговори според вярата им” (Мосия 27:14).
Със съпругата ми виждахме как бабите и дядовците ни, а после и нашите родители ни напускат. Някои преживявания, които първоначално мислехме, че ще бъдат товар или проблем, дълго време след това показаха, че са благословии.
Бащата на съпругата ми почина в нашия дом. Той имаше нужда от постоянни грижи. Медицинските сестри обучаваха децата ни как да се грижат за своя прикован към леглото дядо. Това, което научиха е от голяма стойност за тях и за нас. Колко сме благодарни, че той беше близо до нас.
Ние бяхме възнаградени хилядократно повече от влиянието, което той имаше върху децата ни. Това беше голям житейски опит за нашите деца — такъв, какъвто аз научих като момче, когато дядо Пакър умря в дома ни.
Ценете старите хора за това, което са, не само за това, което могат да вършат.
Чудили ли сте се някога защо Господ организирал Първото Президентство и Кворума на Дванадесетте апостоли така, че висшето ръководство на Църквата винаги да бъде от възрастни мъже? Този модел на старшинство цени мъдростта и опита повече от младостта и физическата сила.
Средната възраст на мъжете в Президентството и Дванадесетте в момента е 77 години. Ние не сме много подвижни. Попреминали сме разцвета на силите си. Въпреки това Господ е заповядал да бъде по този начин.
Преди една или две конференции Джозеф Уъртлин каза, че щял да предизвика членовете на Дванадесетте на надбягване. Първо си помислих: „Добре, ще приема предизвикателството.” Тогава си помислих, че би било по-безопасно да се състезавам срещу 96 годишния брат Дейвид Хейт. Премислих това и реших, че Дейвид може да ме спъне с бастуна си и да загубя надбягването. Затова се отказах!
Когато Президентството и Дванадесетте се срещнат заедно, ние обединяваме 1161 години живот с поразително разнообразие от преживявания. И имаме 430 години общо като Висши ръководители на Църквата. Почти всичко, за което говорим, вече се е случило на един или повече от нас, някой вече го е правил — включително военни действия!
Сега живеем в смутни времена. В живота на младежите ни проблемите никога няма да бъдат по-малко, а със сигурност ще бъдат повече. Старите хора дават сигурно знание, че нещата могат да бъдат понесени.
Децата ни се ожениха и напуснаха дома да живеят своя живот.
Едно семейство си тръгнаха с една стара кола и малките си деца. Съпругата ми беше в сълзи. Аз я утеших, като й казах: „Там, където отиват, има Църква. Там ще има една баба, която да отговори на въпросите й за готвенето или кърменето и един дядо, който да го научи на практични неща.”
Може да си изберете баба от Обществото за взаимопомощ. А един дядо ще бъде открит в кворумите на свещеничеството. Но не всички дядовци и баби са в Църквата.
Един от синовете ни си купи малка къща в отдалечен щат. Той ми показа тухли на един ъгъл на основата, които се рушаха. Попита какво да направи.
Аз не знаех, но попитах: „Има ли възрастна двойка, която да живее близо до теб?”
„Да,” каза той, „от другата страна на улицата няколко къщи по-надолу има пенсионирала се двойка.”
„Защо не го помолиш да дойде да го погледне. Той знае климатичните особености тук.”
Той направи това и получи съвета на възрастен мъж, който е виждал подобни и много други проблеми. Това могат да правят избраните от вас дядовци.
„Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог” (Изход 20:12).
Апостол Павел учел, че „старите жени” трябва да учат младите жени и „старите мъже” трябва да увещават младите мъже, като „показват себе си пример на добри дела” (вж. Тита 2:1-7).
Сега ние сме стари и в определеното време ще бъдем призовани отвъд завесата. Не се съпротивляваме на това. Опитваме се да учим хората, които са по-млади — семейството си и другите, на практичните неща, които сме научили през годините.
Не можем да вършим нещата, които по-рано сме вършили, но сме станали повече, отколкото някога сме били. Уроците на живота, някои от които са много болезнени, ни дават правото да съветваме, поправяме, дори предупреждаваме нашите младежи.
Във вашите златни години има толкова много, което да вършите, толкова много, което да бъдете. Не се оттегляйте в пенсиониране от живота, в забавление. За някои това би било безполезно, дори егоистично. Може да сте служили на мисия и да сте били освободени и да считате, че сте завършили службата си в Църквата, но никога не сте освободени от това да сте активни в Евангелието. Господ казва, че „ако желаете да служите на Бог, вие сте призовани за работата” (вж. У. и З. 4:3).
Може накрая, когато сте стари и немощни, да научите, че най-великата мисия от всички е да укрепите собственото си семейство и семействата на другите, да запечатате поколенията.
Сега, уча другите на един истински принцип. Преподавам учение. Писано е, че „принципът точно съответства на учението, което ви е заповядано в откровението” (вж. У. и З. 128:7).
В химна „Основа на нашата вяра”, който бил публикуван през 1835 г. в първата пеенка на светиите от последните дни, откриваме следните думи:
От древност дълбока Аз с благослов
дарил съм ви вечната Моя любов.
Дори с коси побелели да си…
В сърцето Ми с обич пак ще се родиш.
(Химни и детски песни, стр. 6, стих 6)
Поддържайте огъня на вашето свидетелство за Възстановеното Евангелие и нека вашето свидетелство за нашия Изкупител да гори толкова ярко, че децата ни да могат да стоплят ръцете си на огъня на вашата вяра. Това трябва да правят дядовците и бабите! В името на Исус Христос, амин.