Застанете на своето определено място
Нека да протегнем ръка и спасим онези, които са се отклонили от пътя, така че нито една скъпоценна душа да не бъде изгубена.
Тази вечер сме се събрали като една силна група от свещеничеството, тук в Конферентния център и на места навсякъде по целия свят. Някои са носители на Аароновото свещеничество, докато други притежават Мелхиседековото свещеничество.
Президент Стивън Л. Ричардс, който служил като съветник на президент Дейвид О. МакКей, заявил: „Свещеничеството обикновено се дефинира просто като „силата на Бог, дадена на мъжа.” Той продължава: „Според мен тази дефиниция е точна. Но с практична цел бих искал да дефинирам свещеничеството от гледна точка на службата и аз често го наричам „съвършения план за служба”… То е средство за служба… и мъжът, който не съумее да го използва, е склонен да го загуби, защото ни е казано ясно от откровение, че този, който го пренебрегне „няма да бъде считан за достоен да го притежава.”1
В тези раздели научаваме за свещеничеството и управлението на Църквата.
Тази вечер искам да наблегна на един стих от раздел 107: „Ето защо сега нека всеки мъж научи задължението си и да действа в сана, в който е определен с цялото усърдие.”2
Президент Харолд Б. Лий често учел: „Когато някой стане носител на свещеничеството, той става представител на Господа. Той трябва да мисли за призованието си така, сякаш изпълнява поръчка от Господ.”3
Също така, научаваме от тези раздели задълженията на президентите на кворуми и фактът, че ние, освен за себе си, сме отговорни и за другите.
Силно вярвам, че Църквата днес е по-силна отколкото някога е била. Нивото на активност на нашите младежи свидетелства, че това е поколение на вяра и отдаденост на истината. Въпреки това, има някои хора, които отпадат от пътя и които намират други интереси, убеждаващи ги да пренебрегнат църковните си задължения. Не трябва да губим такива скъпоценни души.
Има нарастващ брой бъдещи старейшини, които не посещават църковните събрания или не изпълняват църковни призования. Това положение може и трябва да се подобри. Задачата е наша. Трябва да бъде определена отговорността и без отлагане да бъде приложено усилие.
На президентствата на кворумите на Аароновото свещеничество, под ръководството на епископството и кворума на съветниците, може да се даде възможност да се опитат да протегнат ръка и спасят тези хора.
Господ е казал: „Помнете, че стойността на душите е голяма в Божиите очи,… и колко е велика Неговата радост в душата, която се е покаяла!”4
Понякога задачата изглежда непреодолима. Можем да вземем допълнителна смелост от преживяването на Гедеон в древността, който, със скромната си армия, трябваше да се сражава с мадиамците и амаличаните. Ще си спомните как Гедеон и неговата армия се изправиха срещу съкрушителната сила на армии, неизмеримо превъзхождащи ги в снаряжение и в брой. В книгата на Съдии в Стария завет е записано, че този обединен враг, мадиамците и амаличаните, „бяха разпростряни в долината по множество като скакалци; и камилите им по множество бяха безбройни, като пясъка край морето.”5 Гедеон отишъл при Всемогъщия Бог за сила.
За негова изненада, Гедеон бил посъветван от Господ, че силите му били твърде много на брой, за да може Господ да предаде в ръцете им врага и да кажат: „Моята ръка ме избави”6 На Гедеон било заповядано да прогласи пред людете си: „Който се страхува и трепери, нека се върне и си отиде от галаадската гора. И върнаха се от людете двадесет и две хиляди души, и останаха десет хиляди.”7
Тогава Господ казал: „Людете пак са много.”8 Той заповядал на Гедеон да заведе людете при водата, за да види начина, по който те пият вода. Онези, които лочели водата били отделени в една група, а онези, които се навели на колене, за да пият — в друга група. Господ казал на Гедеон: „Чрез тия триста мъже, които полочиха, ще ви избавя, и ще предам мадиамците в ръката ти; а всички останали люде нека си отидат, всеки на мястото си.”9
Гедеон се върнал при войската си и им казал: „Станете, защото Господ предаде в ръката ви мадиамското множество.”10 И той разделил тристата мъже на три дружини и дал тръби в ръцете на всички, с празни водоноси и с факли във водоносите. И рекъл им:
„Гледайте мене; и каквото правя аз, правете и вие подобно; и, ето, когато стигна при външните части на стана, то каквото направя аз, това ще направите и вие.
Когато засвиря с тръбата, аз и всичките, които са с мене, тогава да засвирите и вие с тръбите от всяка страна… и да извикате: За Господа и за Гедеона!” Всъщност тогава той казал: „Последвайте ме.” Точните му думи били: „Каквото правя аз, така правете и вие.”11
По сигнала на ръководителя, войската на Гедеон наистина засвирила с тръбите, строшила водоносите и извикала: „Сабя Господна и Гедеонова!” В писанията е записан резултатът от тази решителна битка: „Всеки застана на мястото си” и победата беше спечелена.12
Домашното обучение е част от сегашния спасителен план. Когато било представено от президент Дейвид О. Маккей на всички Висши ръководители, той посъветвал: „Домашното обучение е една от най-спешните и най-възнаграждаващи възможности да подхранваме и вдъхновяваме, да съветваме и ръководим децата на нашия Отец… Това е една божествена служба, едно божествено призование. Нашето задължение като домашни учители е да донесем божествения дух във всеки дом и сърце.”13
На определени места, където липсва достатъчно сила на Мелхиседековото свещеничество, президентите на кол и епископите, в координация с президента на мисията, може да използват пълновременните мисионери да посещават по-малко активните и семействата, в които само част от хората са членове. Това не само възпламенява мисионерския дух в дома, но също така предоставя идеална възможност да се насочат към добри потенциални проучватели.
През годините, когато съм посещавал много колове по целия свят, е имало такива колове, където районни или колови ръководители, по необходимост или в отговор на задължение, спряха да кършат ръце, запретнаха ръкави и, с помощта на Господ, отидоха да работят и да подготвят ценни мъже да отговорят на изискванията за Мелхиседеково свещеничество, и така със съпругите и децата си да влязат в светия храм за своето надаряване и запечатване.
Накратко ще спомена няколко примера:
При посещение на кола Милкрийк в Солт Лейк Сити преди няколко години научих, че през изминалата година повече от сто братя, които били бъдещи старейшини, са ръкоположени за такива. Попитах президент Джеймс Клег за тайната на неговия успех. Въпреки че беше твърде скромен, за да си признае заслугата, един от съветниците му разкри, че президент Клег, след като приел предизвикателството, поел задължението лично да се обади и да уговори персонална среща между него и всеки бъдещ старейшина. По време на срещата президент Клег споменавал Господния храм, спасителните обреди и заветите, на които е придадено особено значение там и завършвал със следния въпрос: „Бихте ли искали да заведете прекрасната си съпруга и скъпоценните си деца в Дома на Господа, за да бъдете завинаги семейство през вечността?” Последвало потвърждение, процеса на повторно активизиране и целта била постигната.
През 1952 г. повечето от семействата в Роуз Парк трети район били членове с бащи или съпрузи, които по-скоро притежавали Аароновото свещеничество, отколкото Мелхиседековото свещеничество. Брат Л. Брент Гоутис бил призован да служи като епископ. Той поканил слабо активния брат в района, Ърнест Скинър, да помага във връщане към активност на 29 възрастни братя в района, които притежавали сана на учители в Аароновото свещеничество и да помогне на тези мъже и семействата им да отидат в храма. Като слабо активен член самият брат Скинър първо се съгласил неохотно, но накрая посочил, че ще направи каквото може. Той започнал лично да посещава слабо активните възрастни учители, като се опитвал да им помогне да видят ролята си на свещенически ръководители в своите домове и на съпрузи и бащи в своите семейства. Скоро той включил някои от слабо активните братя да му помогат в призованието му. Един по един те отново станали напълно активни и завели семействата си в храма.
Един ден районният чиновник излязал от опашката пред касата в магазина, за да поздрави последния от групата, който трябвало да отиде в храма. Коментирайки положението си на последен, мъжът казал: „Аз стоях отстрани и наблюдавах как всички от групата ставаха активни в нашия район и отиваха в храма. Ако само можех да си представя колко прекрасно би било в храма и как това завинаги ще промени живота ми, никога нямаше да бъда последния от двадесет и деветте, който да бъде запечатан в храма.”
Във всеки от тези случаи съществуват четири елемента, които са ги водели до успеха:
-
Възможността за повторно активизиране била следвана на районно ниво.
-
Включен бил епископът на района.
-
Били осигурени квалифицирани и вдъхновени учители.
-
Било отделено внимание на всеки човек.
Братя, нека помним съвета на цар Вениамин: „Когато сте в служба на ближните си, вие сте само в служба на вашия Бог.”14
Нека да се опитаме да спасим онези, които имат нужда от нашата помощ и да ги вдъхновим за по-добър, по-праведен начин на живот. Нека съсредоточим мислите си върху нуждите на носителите на свещеничеството и техните съпруги и деца, които се изплъзват от пътеката на активността. Нека да чуем неизреченото послание от сърцата им:
Работата по повторното връщане към активност не е задача за мързелив човек или мечтател. Децата растат, родителите остаряват и времето не чака никого. Не отлагайте подтика, вместо това действайте според него и Господ ще ви отвори пътя.
Често се изисква небесната добродетел на търпението. Като епископ се почувствах подтикнат един ден да се обадя на мъж, чиято жена беше донякъде активна, както и децата. Този мъж обаче никога не се отзова. Един горещ летен ден аз почуках на мрежестата врата на Харолд Г. Галахър. Можех да видя как брат Галахър седеше на стола си и четеше вестник. „Кой е?”, попита той без да вдигне поглед.
„Вашият епископ”, отговорих аз. „Дойдох да се опознаем и да ви насърча да присъствате със семейството си на нашите събрания.”
„Не, твърде зает съм”, дойде пренебрежителния отговор. Той въобще не вдигна очи. Благодарих му, че ме изслуша и си тръгнах.
Скоро след това семейство Галахър се премести в Калифорния. Годините минаваха. После, като член на Кворума на дванадесетте аз работех в офиса си и един ден секретарката ми се обади и каза: „Брат Галахър, който по-рано е живял във вашия район би искал да говори с вас. Той е тук в офиса ми.”
Аз отговорих: „Попитай го дали името му е Харолд Г. Галахър, който със семейството си живееше на Висинг плейс, където се пресичат улица Уест темпъл и Фифт саут.”
Тя каза: „Това е той.”
Помолих я да ми го доведе. Имахме един приятен разговор заедно относно семейството му. Той ми каза: „Дойдох да се извиня за това, че не станах от стола си и не Ви пуснах да влезнете онзи летен ден преди много години.” Аз го попитах дали е активен в Църквата. Той отговори с иронична усмивка: „Аз съм втори съветник в районното ми епископство. Вашата покана да дойда на Църква и моят отрицателен отговор толкова ме преследваха, че реших да направя нещо по въпроса.”
Харолд и аз се посещавахме много пъти преди той да почине. Семейство Галахър и децата им изпълниха много призования в Църквата. Един от най-младите им внуци сега служи на пълновременна мисия.
С многото мисионери, които вероятно слушат тази вечер, споделям наблюдението, че семената на свидетелството често не хващат корен и не разцъфват веднага. Хлябът, хвърлен по водата, понякога се връща след много дни. Но се връща.
Една вечер телефонът звънна и от другата страна чух глас, който попита: „Свързан ли сте със старейшина Монсън, който преди години служил в мисията Нова Англия?”
Отговорих, че не съм. Човекът, който се обаждаше, се представи като брат Леонардо Гамбардела и тогава спомена, че старейшина Монсън и старейшина Бонър се обадили у тях преди много време и дали свидетелствата си на него и съпругата му. Те ги изслушали, но не направили нищо допълнително, за да приложат ученията им. Впоследствие се преместили в Калифорния, където, тринадесет години по-късно, те отново открили истината, били обърнати във вярата и кръстени. Брат Гамбардела тогава попита дали има начин той да се свърже със старейшините, които първо ги посетили, за да изрази дълбоката си благодарност за техните свидетелства, които останали с него и съпругата му.
Аз проверих документите. Намерих старейшините. Можете ли да си представите изненадата им, когато, сега вече женени, със собствени семейства, аз им се обадих и им казах добрата новина — тъкмо крайния резултат на ранните им усилия. Те моментално си спомниха семейство Гамбардела. Аз уредих конферентен телефонен разговор, за да може те лично да поднесат поздравленията си и да ги приветстват с добре дошли в Църквата. Направиха го. Имаше сълзи, но това бяха сълзи на радост.
Едуин Маркхам написал следните редове:
Има една съдба, която ни прави братя;
Никой не живее за себе си:
Всичко, което изпращаме в живота на другите
се връща обратно в нашия.16
Тази вечер се моля всички ние, които носим свещеничеството, да разберем нашите отговорности, за да може да застанем, като Гедеон в древността, всеки човек на определеното му място и като един да последваме нашия ръководител, тъкмо Господ Исус Христос и Неговия пророк, президент Гордън Б. Хинкли. Нека да се опитаме да повлияем и спасим онези, които са отпаднали от пътя, така че нито една скъпоценна душа да не бъде изгубена.
В името на Исус Христос, амин.