Благословени от живата вода
Живата вода изцелява. Тя подхранва и подкрепя. Тя носи покой и радост.
В началото на Своето земно служене Христос пътувал от Ерусалим към дома на детството си, Назарет в Галилея. Той минал през Самария и, уморен от пътя, спрял да почине до древния кладенец на Яков. Докато Исус чакал, а учениците Му търсели храна в близкия град, към кладенеца се приближила една самарянка. Знаете историята. Когато Исус поискал да пие, тя се изненадала, че един юдеин могъл да поиска такова нещо от нея. От векове юдеи и самаряни се смятали за врагове. Но Христос й обяснил, че ако разберяла с кой говори, тя щяла да помоли Него за вода — жива вода, вода, която щяла да утоли жаждата й завинаги. Естествено, тя не разбрала, затова Той обяснил:
„Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
а който пие от водата, която Аз му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот” (Иоана 4:13-14).
Самарянката харесала идеята никога да не ожаднява. Със сигурност нямало да й липсва всекидневното носене на тежките стомни с вода от кладенеца до дома й. Но щом Христос дал свидетелство пред нея, че Той е Месията и когато Духът й потвърдил, че това е истина, тя почнала да схваща, че Исус говорел за по-големи истини. Тя напуснала кладенеца и побързала да потърси други, които да дойдат и да слушат. Съмнявам се обаче, поне в този момент, че тя напълно разбрала — и дали ние напълно разбираме — какво означава да носим в себе си извор на жива вода.
Живата вода изцелява. Тя подхранва и подкрепя. Тя носи покой и радост.
Една жена, която познавах, се бореше с гнева си срещу някого, който бе наранил нея и семейството й. Макар и да казваше на децата си да не се озлобяват и огорчават, тя самата изпитваше такива чувства. След седмици на настойчиви молитви към Небесния Отец тя в края на краищата почувства промяна. Тя сподели, „Изцелението дойде един ден по средата на почти непрестанните ми молитви. Почувствах едно физическо усещане да се разпространява из тялото ми. След това почувствах сигурност и покой. Знаех, че каквото и да се случи, аз и семейството ми щяхме да сме наред. Гневът ме напусна заедно с желанието ми за разплата”.
Живата вода е Евангелието на Исус Христос; Светият Дух е онзи, който го донася до нас. Моята приятелка знаела кое е правилното. Тя говорела на семейството си подходящите думи. Но започнала да оздравява едва когато самата тя се смирила достатъчно да пие от живата вода — да почувства Светия Дух.
Тъй като през тази последната година се срещнах с много жени — и с техните свещенически ръководители — чух многобройни разкази за целителната сила на Христос. В земния живот има толкова много страдание, толкова причини за болка. Познавам хора, които са изпратили свои близки да бъдат ранявани или убити, и които всекидневно се молят за безопасността им по време на битка. Говоря с родители, изплашени за децата си, като знаят изкушенията, които ги чакат. Имам скъпи приятели, които страдат от ужасните последици на химиотерапията. Познавам самотни родители, изоставени от брачните си партньори, които сами отглеждат децата си. Аз самата се борих с омаломощаващите последици на депресията. Но от собствения си опит и от онези, с които се срещах, научих, че никога не сме изоставени да се справяме с проблемите си сами. Никога не сме изоставяни. Изворът на доброта, сила и увереност е в нас и когато слушаме с чувство на доверие, ние сме извисени. Ние сме изцелени. Ние не просто оцеляваме, но обичаме живота. Смеем се, забавляваме се, продължаваме с вяра напред.
Живата вода също така подхранва. Свидетелствам пред вас, че точно както ни е обещал, Христос идва при всички, които се трудят и са обременени; Той ни дава покой (вж. Матея 11:28). Той ни подкрепя, когато сме изтощени. Изворът е бликащ фонтан, който предлага постоянна отмора — ако пием от него. Гордостта може да унищожи неговото въздействие, както и обикновеното невнимание. Но тези, които пият обилно, не само стават изцелени самите те, но и ще се превърнат в извор за ближните, понеже един дух подхранва и подсилва друг.
Миналата година една скъпа семейна приятелка почина. Люсил бе на 89 години и над 20 години бе вдовица. Тя не бе богата, нито известна жена и по-голямата част от света не научи за нейната кончина. Но нейното семейство знаеше. Знаеха съседите й. Знаеха членовете на нейния район. За всички, които бяха изпитали нейната любов, след смъртта й светът сякаш избледня. През годините на вдовството си Люсил преживя тежки изпитания, включително смъртта на един любим внук и старческите недъзи, докарани от възрастта. Но Люсил продължи да подхранва всеки, който познаваше, със своя дух, своите сладки, с одеалата и килимите, с хумора и добротата си. Тя обичаше да работи и в храма. Един пролетен ден на 1981 г. тя записала в дневника си: „Тази сутрин в 3:30 сутринта, докато се изкачвах по пътя към храма, гледах как флагът леко се поклаща от бриза, наблюдавах прекрасното небе и мислех колко съм щастлива да съм там. Жал ми беше за всички хора, които (още) спяха и пропускаха пробуждането на един прекрасен ден”.
Повечето от нас не считат, че светът „се събужда” в 3:30 сутринта и сме напълно щастливи по това време да се търкаляме в леглата си и разрешаваме на Люсил да й е жал за нас. Но това нейно чудесно отношение! Само един прилив на вътрешна доброта може да го обясни. Дали тя е притежавала тази чистота на духа на 15, на 25 или даже на 55 години? Не зная. В повечето случаи вероятно е нужен цял един живот на слушане на Светия Дух, преди да опознаем Божия глас тъй добре и преди да повярваме в живите води достатъчно, та да ги вкусваме през целия ден — особено ако денят започва в 3:30 сутринта. Но аз вярвам, че живите води са подкрепяли Люсил през онези дълги години, когато тя е могла да предпочете да се самосъжалява; и нейният живот, нейният дух са се превърнали в храна за всеки, който тя е познавала.
Живите води могат да донесат радост и покой дори когато изворът вътре в нас изглежда пресъхнал. Наскоро чух за една жена, чиито син в резултат на емоционално страдание починал неочаквано. Семейството било съкрушено. Майката не могла да си представи някога отново да изпита щастие. Но тя била благословена със службата на една млада жена, една от нейните бивши момичета на Лаурел — сега сестра от Обществото за взаимопомощ на младите жени и нейна посещаваща учителка — която казала „Ти ми помогна; сега аз ще ти помогна —и ние ще преминем през това заедно”. Покоят и дори радостта започнали да се връщат в живота й.
Може да отнеме цял живот — дори повече — да пречистим душите си напълно, но живата вода е достъпна за всички нас, включително за младите. Вдъхновявам се, когато гледам младите жени на Църквата, получили духовно обучение в детството си, да влизат в Обществото за взаимопомощ и веднага да добавят допълнителна сила у по-опитните жени. Премного щастлива съм, когато гледам същите млади жени да си дават сметка колко много могат да научат от жените, които са по-възрастни от тях. Покоят идва при нас от Господ, но ние можем да си помогнем един другиму да почувстваме този покой, като споделим нашето бреме и нашето щастие.
Обещанието на Христос е просто и поразително: „Мир ви оставям; Моят мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои” (Иоана 14:27). Братя и сестри, около нас е пълно с проблеми и трудности. Икономики бедстват; семейства мизерстват; ние живеем в „опасни времена”, както каза Президент Хинкли („Времената, в които живеем”, Лиахона, януари 2002 г., стр. 83). Но живите води въпреки всичко предлагат покой и радост. Когато живеем праведно, когато сме направили всичко, на което сме способни, един от даровете, който получаваме, е увереност. Господ ни казва „… мълчете и знайте, че аз съм Бог” (вж. У. и З. 101:16). Всред хаоса ние трябва да се спрем. Трябва да се вслушаме за Духа, който ни казва „Всичко е наред!” („Смело, светии”, Химни и детски песни, стр. 2), точно както е трябвало да правят първите светии. Има причина да сме угрижени, но още по-голямо е основанието да бъдем спокойни.
Самарянската жена погледнала в лицето на Христос, вслушала се в гласа Му и Го разпознала във време, когато повечето останали отхвърляли онова, което Той проповядвал. Ние също Го познаваме, или бихме могли, ако позволим на Неговата целебна сила, Неговата хранителна мощ, Неговия покой и радост да преминат в нас като „извор на вода, която ще извира за вечен живот”. Да можем да сторим това е моята молитва, в името на Исус Христос, амин.