Надеждата ни се усмихва ведро
Вие можете да се събуждате всеки ден… с надежда, която да ви се усмихва ведро, защото имате Спасител.
Няколко дни преди да се роди най-голямата ни внучка, нейните родители се чудеха дали бебето ще бъде момче или момиче. На Църква следващата неделя те изпяха следните думи: „Надеждата ни се усмихва ведро” („За пророка ни славим Те, о, Боже”, Химни и детски песни, стр. 36). Внезапно разбрали, те се обърнаха един към друг и казаха : „Момиче е!” Когато се роди бебето, те я кръстиха Надежда.
Надежда, която е кръстена толкова подходящо, сега е на пет години. Тя се събужда всеки ден, очаквайки нови приключения. Тя е за първа година в училище и има толкова много неща, които иска да научи. „Светла надежда” блести от очите й (вж 2 Нефи 31:20).
През последните няколко седмици аз се срещнах с много от вас, млади жени. Разговарях с вас за вашите таланти, борби и мечти за бъдещето. В съзнанието си все още виждам лицата ви. Виждам щастливото лице на млада жена, която е член на Църквата само от шест месеца. Виждам самотното лице на момиче, което е единствен член на Църквата от семейството си, как чака сама на автобусната спирка. Виждам угриженото лице на момиче, което пита: „Мога ли някога да стана достойна да отида в храма?” И виждам уморените лица на млади жени, които стават много рано, за да отидат на семинар. Някои от вас са въодушевени за живота, а някои са обезпокоени за своите предизвикателства и своето бъдеще. Докато говорих с вас, търсех да видя дали светлата надежда блести в очите ви.
Понякога се чудя дали си спомняте, че сте дъщери на Небесен Отец, който ви обича. Когато сте били кръстени, вие сте последвали примера на вашия Спасител и сте влезли в пътя обратно към небесния ви дом. Нефи казва, че сега сте „в тази стеснена и тясна пътека, която води към вечен живот; да, вие сте влезли през портата” (2 Нефи 31:18). Тъй като вече сте в тази пътека, просто трябва да останете в нея, а за да направите това, трябва да имате надежда, светла надежда, която да ви се усмихва и да осветява пътя ви.
Мормон пита: „И на какво ще се надявате?” Отговорът му ни казва за трите велики надежди: „Ще имате надежда чрез Единението на Христа и силата на Неговото възкресение да бъдете вдигнати към живот вечен” (Мороний 7:41).
Когато сте се кръстили, вие сте станали участници в първата велика надежда — Единението на Христа. Всеки път, когато достойно вземате от причастието, вие имате възможността да започнете отново и да се справите малко по-добре. Това е като да заровите старата, недостойна част от себе си и да започнете отново нов живот.
Говорих с две млади жени, които буквално наистина заровиха старите си навици. Те притежаваха дрехи, които не бяха според стандарта за Божия дъщеря, затова изкопаха дълбока дупка в земята, поставиха всичките си неприлични дрехи в дупката и ги заровиха!
Вашата надежда и вяра в Спасителя ще нарастнат, когато се покаете и направите лични промени, които са равносилни на заравяне на собствените ви грехове. Може също така да искате да осигурите помощта на вашите родители и вашия епископ, докато работите, за да станете по-добри. Когато се покайвате и достойно вземате от причастието, тогава можете да „ходите в нов живот” (Римляните 6:4). Надеждата ви се усмихва ведро поради Единението на Христа. Тъй като сте били кръстени, вие вече сте в пътя към вечен живот. Просто останете там!
Втората велика надежда е Възкресението. На всички ви е обещано, че чрез нашия Спасител Исус Христос вие ще бъдете възкресени и вие знаете, че когато този живот свърши, има още много повече живот, който да се живее.
Моята племенница Кати беше многообещаваща 20-годишна студентка в университета с много таланти и планове за бъдещето. Преди четири години Кати почина при автомобилна катастрофа. Въпреки че тя все още липсва много на нашето семейство, ние знаем, че отново ще бъдем с нея и не се тревожим за нея. В портфейла на Кати беше нейната храмова препоръка, дадена й от нейния епископ, за да може да бъде кръстена за своите предци. Кати беше достойна. Скоро преди да умре Кати написа следните думи: „Ако това беше последния ми ден на земята, това е летописът, който бих оставила. Направете всеки ден, изпълнен със смисъл… Стойте близо до Господа. Придобийте цялото знание, което можете относно писанията, Евангелието, Господните творения… Давайте от себе си… и винаги помнете Христос заради Неговия пример и Неговото Единение и се стремете всеки ден да бъдете като Него.” Кати беше влязла в пътя, който води до вечен живот и беше останала на него.
Заради Христос има надежда, която ведро ви се усмихва и не трябва да се тревожите прекалено много за болест, смърт, бедност или други страдания. Господ ще се погрижи за вас. Вашата отговорност е да спазвате заповедите, да се угощавате със словото на Христа и да останете на пътеката към вашия небесен дом.
С надеждата на Единението и Възкресението имате трета велика надежда — надеждата за вечен живот. Понеже имате Спасителя, вие можете да планирате бъдеще, простиращо се отвъд този живот. Ако спазвате заповедите, на вас ви е обещан вечен живот. Също така можете да се подготвите като изучавате, научавате и като „опознаете добрите книги, и… езици,… и хора” (вж. У. и З. 90:15). Разбирате, че „каквото знание придобием в този живот, то ще се вдигне с нас при възкресението” (вж. У. и З. 130:18).
Благословена бях с майка, която прекарваше своя живот в подготовка за срещата си с Бог. Тя разбираше принципите да създаваме, изучаваме и служим в този живот. Нейният девиз беше: „Приветствайте задачата, която ви кара да надхвърлите себе си и вие ще растете.” Нека да ви кажа за няколко моменти от нейния изпълнен с приключения живот. В младежките си години тя живеела в дивите планини Уинта, където работел баща й. Научила да реже високи дървета, да лови риба и да лагерува на открито. През зимата посещавала училище в града, играела в баскетболния отбор и се научила да свири на тромпет. Отишла в университета и станала медицинска сестра. След като се омъжила, отишла на мисия със съпруга си в Бразилия, където се научила да говори португалски. Пътувала в много страни и е учела хиляди хора на Евангелието. Тя изучава писанията всеки ден, написала е няколко книги, работи в храма, наблюдава 62 внука и може да приготви 600 понички за една сутрин!
През целия си живот майка ми вървеше в пътеката на Спасителя с непоклатима вяра в Него (вж. 2 Нефи 31:19). Тя се събужда всеки ден, очаквайки нови приключения. За нея животът е толкова интересен и тя все още има толкова много да учи.
Понеже имате Спасител, вие също така вярвате в щастлив вечен живот на създаване, служене и учене. Вече сте на стеснената и тясна пътека и надеждата ви се усмихва ведро.
Преди няколко години аз бях с моята благородна 97 годишна баба. Докато седеше свита в инвалидната си количка, слаба и почти сляпа, тя говореше тихо за живота си. Аз казах: „Този свят е нечестив. Има толкова много изкушения и предизвикателства. Възможно ли е да останем достойни и да се завърнем при нашия Небесен Отец?” Тя бавно се повдигна, застана права и каза със заповеден глас: „Да! Трябва! За това си тук!” Благодаря ти, бабо, за това, че ме научи за надеждата.
Както Кати, майка ми и петгодишната Надежда, вие можете да се събуждате всеки ден, очаквайки нови приключения с надежда, която да ви се усмихва ведро, защото имате Спасител. Вие сте кръстени в Неговата Църква — Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Просто трябва да останете тук, бързайки напред със светла надежда към вашия небесен дом. В името на Исус Христос, амин.