Грижете се за живота на душата
Истински обърнатите последователи, макар и още несъвършени, ще следват „живота на душата” всеки ден, всяко десетилетие, посред всяко нечестие и разруха.
Сред водовъртежа на световните събития — събития, от които не сме напълно предпазени — е реалната и непрестанна борба на човечеството: дали посред светските грижи наистина ще изберем, по думите на Господ, „да се грижим… за живота на душата” (вж. У. и З. 101:37). Независимо от грижите ни по неща извън нас, тази вътрешна борба продължава да се води както в спокойни, така и в бурни времена. Без значение признаваме ли я и разбираме ли я, от поколение на поколение тя е неизменна част от дневния ред на земния живот.
Когато се стремим да спазваме Божиите заповеди, „вътрешният човек ден след ден се обновява” (2 Коринтяните 4:16). Тогава, дори в лоши дни, все пак „ние не се обезсърчаваме” въпреки външните условия (вж. Притчи 19:16). Допускам, че някои вътрешни решения „да се… грижим” и да „пазим” душите си се явяват в иначе прахоснически времена, както е станало с блудния син. „Ден след ден „ той пасе свинете, докато накрая изживява един специален ден, когато „дошъл на себе си” (Лука 15:17). Каквото и друго да е станало в този специален ден „в оная страна”(Лука 15:13), блудният син „мислел за нещата (си)” (Псалми 119:59) и твърдо решава „ще стана да ида при баща си” (Лука 15:18). Промяната следва самоанализа. Дори така, един свинар, връщащ се у дома си, едва ли би бил забелязан от околните по пътя, макар да са му се случили неща от значение за вечността.
В други времена обаче взаимодействието между вътрешни и външни неща е по-забележимо. Пилат се занимава с привидно локални смутове, въртящи се около някой си Исус от Назарет. Новата му спогодба с Ирод — с когото Пилат „преди това враждувал” (Лука 23:12) —несъмнено е политическа новина за онези, които се информирали за подобни събития. Макар и раздвоен, той отстъпва пред надъханата тълпа, помилвайки Варава вместо Исус. С измити, но мръсни ръце Пилат очевидно се връща към римската империя. Христос обаче продължава към Гетсиманската градина и Голгота, извършвайки мъчителното, но донасящо всеобщото, освобождаващо Единение, чрез което милиарди и милиарди ще бъдат възкресени.
Днес от облаците на войната вали над праведни и грешници тук и там, но онзи славен дар на божественото Възкресение ще се излее над всички ни! Точно както белите вълнички на повърхността не разкриват дълбоководните течения, така и в случая с Единението нещата, които са глобални и вечни по значимостта си, се случват в една градина и на един незначителен хълм.
Разгръщането на божествените планове често става тихо . Например каквито и да са били преките икономически причини семейството на Джозеф Смит старши да се премести от Ню Ингланд в горен Ню Йорк, те са били водени — несъзнателно — към свещените плочи, зарити на хълма Кумора, чакащи да станат „още едно свидетелство за Христос”, „докато съществува земята” (2 Нефи 25:22).
Поради това, макар и да живеем във време на конфликти, тихата грижа за „живота на душата” е онова, което има най-голямо значение. Макар съдбовните събития до голяма степен да определят моментите, в които хората показват праведност, външните трусове не могат да извиняват чиято и да е лична липса на вътрешна решимост, дори ако някои да я губят леко. Дори когато тук или там избухват военни действия, ние не трябва да нарушаваме заветите си! Не можем например да извиним прелюбодеянието, просто защото има война и някои съпрузи са разделени от съпругите си. Не съществува допълнение към 7-та заповед, което да казва „Не прелюбодействай, освен по време на война” (вж. Изход 20:14).
В едно друго време на война президент Дейвид О. МакКей съветваше членовете на военна служба да „се пазят морално чисти” посред „зверството на войната” (в Доклад на конференцията, април 1969, стp. 153).
Макар че народи ще се повдигнат срещу народи, тези трусове не оправдават бизнес-партньори да се надигнат срещу съдружниците си или срещу своите акционери, като ги крадат или лъжесвидетелстват срещу тях, и така нарушават Осмата и Деветата заповед — за това няма извиняващи допълнения (вж. Изход 20:15-16).
Световните вълнения не могат да служат за оправдание или извинение на нашите грехове, нито биха замъглили всевиждащите очи на Бог. Нещо повече, военните победи не са заместител на личните ни войни за самоконтрол. Нито пък човешката омраза намалява съвършената и изкупваща обич на Бог към всички Негови деца. Също така временните помрачавания не могат да променят реалността, че Христос е светлината на света!
Нека, следователно, сме като слугата с Елисей на хълма. Първоначално смутен от заобикалящите неприятелски колесници, очите на младежа милостиво се отварят и той вижда „огнени коне и колесници”, свидетелствайки, че „ония, които са с нас, важат повече от ония, които са с тях” (2 Царете 6:17). Братя и сестри, духовната аритметика не се е променила!
Собствената ни умствена несъвършеност и смущения не променят факта за учудващото Божие предвиждане, което взема пред вид избора, за който сме отговорни. Сред смъртоностите и разпокъсани комюникета и новини на живо за различните човешки войни, Бог е жив във вечно присъствие, където минало, настояще и бъдеще са постоянно пред Него (вж. У. и З. 130:7). Божествените Му планове са сигурни да се изпълнят, понеже каквото Той реши в сърцето Си да стори, ще го стори със сигурност (вж. Аврам 3:17). Той знае отначало какъв е краят! (вж. Аврам 2:8). Бог е „напълно способен да извърши (Своето) дело” и да осъществи всичките Си намерения, понякога различни от добре организираните човешки планове, понеже ние тъй често злоупотребяваме с правото си на избор! (вж. 2 Нефи 27:20).
Бог ни уверява:
„Аз ще ви водя” (вж. У. и З. 78:18).
„Аз ще бъда сред вас” (вж. У. и З. 49:27).
Той ще „бъде с нас”, братя и сестри, „по време на всякакви злощастия” (вж. У. и З. 3:8), включително чрез напътствието на Неговия жив пророк, президент Гордън Б. Хинкли.
Междувременно съдбовните моменти в „живота на душата” продължават да зависят от това, дали в своите лични всекидневни решения ние реагираме със самодоволство или самоотричане при избора между доброта и гняв, милост и неправда, щедрост и егоизъм.
Войните не отменят Втората заповед. За нея няма граници. Онези, които я спазват, нямат национални отличия или особен цвят на кожата.
Можем например да сме гладни, но въпреки това трябва да постъпим като вдовицата, която с последното си брашно нахранила Илия (вж. 1 Царете 17:8-16). Подобно споделяне сред истинска мизерия и нището е винаги покъртително. Един чудесен епископ от моето юношество, М. Търл Марш, като млад многократно опитвал да намери работа в мините по време на Великата депресия. Бидейки извънредно млад, въпреки това едър на ръст, той упорствал и бил нает, а няколко от другарите му — не. Както изглежда, неведнъж след тежкия труд през деня щедрият млад Търл споделял доходите си поравно с тези другари, докато и те не били наети. Нищо чудно, че той бил такъв грижлив пастир впоследствие.
Когато размишляваме над „живота на душата”, това ни помага да се борим за пълното си обръщане, както първо семето на Евангелието пада „на добра земя” — което е определено от Исус като онези „с искрено и добро сърце” (Лука 8:15). Съответно, такъв човек „чува словото” с „радост”, „разбира го”, „принася плод” и „трае”, и в крайна сметка разбира „що е да гладуваш и жадуваш праведност” (Матея 13:20, 23, Преводът на Джозеф Смит, Матея 13:21; Матея 5:6). То е „голяма промяна” (Мосия 5:2). Обръщането най-общо представлява трансформация от „естествения човек” в „Христовия човек” (Мосия 3:19; Еламан 3:29; вж. и 2 Коринтяните 5:17). Това е дело, което отнема повече от един следобед.
Резултатите от такъв продължаващ процес включват да „нямаме повече склонност да вършим зло, а да вършим добро непрестанно” (Мосия 5:2). Нищо чудно, че този процес позволява на така обърнатите да „утвърждават (своите) братя” (Лука 22:32) и така да възвисяват ближните си, като са „готови да отговарят на всекиго, който ви пита за вашата надежда” (1 Петрово 3:15). Такива праведни хора извършват друга тиха, но жизнено важна служба на човешкия род: те стават част от критичната маса, която може да породи така нужните за цялото човечество Божии благословии.
Истински обърнатите следовници, макар и още несъвършени, ще следват „живота на душата” всеки ден, всяко десетилетие, посред всяко нечестие и разруха. Този процес представлява вършенето на „делото на Отца ни” (Лука 2:49; вж. и Моисей 1:39).
Понеже това пълно обръщане е нещо предвидено да се случи независимо от всичко, трудностите и хаосът могат дори да ни помогнат, като ни карат да продължим и дори да ускорим пътуването.
Братя и сестри, всред изменчивите и досадни светски грижи нека се грижим за „живота на душата”, както сме напътствани. Благодарение на божественото Единение на Исус животът на нашата безсмъртна душа надживява изключителната дълговечност на всяка звезда и, следователно, мимолетните събития от земния живот, били те жестоки и сурови!
Свидетелствам за това, в святото име на Исус Христос, амин!