Молитва за децата
Като родители ние можем да крепим живота… с любов и вяра, предадена на следващото поколение, на всяко дете поотделно.
Към края на първия ден, в който Той поучавал сред вярващите нефити, възкръсналият Исус обърнал вниманието Си към специална публика, която обикновено стои под нивото на погледа ни, понякога почти извън него.
Свещеният летопис гласи: „Той заповяда да Му доведат малките си деца…
И… когато коленичиха на земята, … Той самият коленичи на земята… и ето, Той се помоли на Отца, и нещата, за които се помоли, не могат да бъдат записани… толкова велики и чудни неща… (за които Той) говори на Отца…
…Когато Исус свърши молитвата…, Той се изправи;… и… се разплака… и Той взе малките им деца едно по едно и ги благослови, като се молеше (отново) на Отца за тях.
И когато направи това, Той заплака отново;… И Той заговори на множеството,… Вижте малките си деца.”
Ние не можем да знаем, какво точно е чувствал Спасителят в такъв мъчителен момент, но знаем че е бил „смутен” и че е „стенел в Себе си” поради разрушителните влияния, винаги кръжащи над невинните.1 Ние знаем, че Той е изпитал голяма нужда да се моли за децата и да ги благослови.
Във времената, в които сме ние, независимо дали заплахите са световни, местни, или в собствения ни живот, аз също се моля за нашите деца. Някои дни изглежда, че ги залива море от изкушения и прегрешения, и просто ги помита преди да могат успешно да му се противопоставят, преди да могат да го посрешнат. И често поне част от силите, които действат, изглеждат извън личния ни контрол.
Вярно, част от тях може би са извън контрола ни, но аз свидетелствам с вяра в живия Бог, че те не са извън Неговия контрол. Той живее и свещеническата сила работи от двете страни на завесата. Ние не сме сами и не треперим, като че ли сме изоставени. Когато вършим нашата част, ние можем да живеем според Евангелието и да защитаваме Неговите принципи. Провъзгласяваме на другите сигурния път, спасителната истина, щастливия живот.2 Можем лично да се покаем за всички неща, за които трябва да се покаем и когато сме направили всичко, можем да се молим. По всички тези начини можем да се благословим един друг и по-специално онези, които най-много имат нужда от нашата защита — децата. Като родители можем да крепим живота цялостен по начина, по който винаги се е крепил — с любов и вяра, предадена на следващото поколение, на всяко дете поотделно.
Като се моля по такъв начин за младите, мога ли да говоря за една доста специфична страна на тяхната сигурност? За това аз говоря внимателно и с обич към всички възрастни в Църквата, родители или не, които може би са се отдали на цинизъм или скептицизъм, които по отношение на отдаването с цяла душа са се поотпуснали малко, които по време на църковните лагери за обучение винаги обичат да опъват палатките си отвън, по периферията на религиозната вяра. Към всички онези — които обичаме и бихме желали да лагеруват по-удобно близо до нас — аз казвам, моля разберете, че пълната цена, която се плаща за такова отношение не винаги идва по време на вашия живот. Не, за съжаление някои елементи от това могат да бъдат като разсрочен държавен дълг, който се плаща от джобовете на вашите деца и внуци по доста по-скъпи начини от това, което сте планирали.
В тази Църква има огромно място — и заповеди от Светите писания — за учене и изучаване, за сравняване и обмисляне, за дискутиране и очакване на допълнително откровение. Ние всички учим „ред по ред, правило след правило”3 с целта да имаме истинска религиозна вяра, като формираме истинския подобен на Христос живот. В това няма място за насилие или манипулиране, няма място за страх или лицемерие. Но нито едно дете в тази Църква не трябва да бъде оставено в несигурност относно отдадеността на неговите или нейните родители на Господ Исус Христос, възстановяването на Неговата Църква и реалността на живи пророци и апостоли, които сега, както и в по-ранните дни, водят тази Църква според „волята Господна,… разума Господен,… Господното слово,… и силата на Бог да спасява”4 За такива основни въпроси на вярата пророците не се извиняват за това, че изискват единство, даже съгласие, в красноречивия смисъл, в който пророкът Джозеф Смит е използвал последната дума.5 Във всеки случай, както старейшина Нийл А. Максуел ми каза веднъж в разговор в коридора: „Изглежда не е имало никъкъв проблем със съгласието в деня на разделянето на Червеното море.”
Родителите просто не могат да флиртуват със скептицизма и цинизма и после да бъдат изненадани, когато техните деца разширят това флиртуване до пълна любовна история. Ако по въпросите на вярата и вярването децата са застрашени от това да бъдат повлечени надолу по течението от това интелектуално течение или културен бързей, ние като техни родители трябва да бъдем по-сигурни от всякога да се държим за закотвените, безпогрешни места за акостиране, които ясно се разпознават от нашето семейство. На никого нама да е от полза да вървим по ръба с тях, като обясняваме през шума на водопади по целия път надолу, че ние наистина сме знаели, че Църквата е истинска и че ключовете на свещеничеството наистина се намират там, но ние просто не сме искали да нарушим свободата на който и да е да мисли по друг начин. Не, едва ли можем да очакваме децата да стигнат до брега благополучно, ако родителите не заят къде да закотвят своята собствена лодка. Исаия използвал веднъж разновидност на такива образи, когато казал относно невярващите: „въжетата (им) отслабнаха; не можеха… да крепят мачтата ти, не можеха да разпрострат платната.”6
Аз мисля, че някои родители може да не разберат, дори когато се чувстват сигурни в своя собствен ум относно въпросите на личното свидетелство, те въпреки това могат да направят тази вяра прекалено малка, за да я разпознаят децата им. Можем да бъдем доста активни, ходещи на събрания светии от последните дни, но ако не живеем живот на евангелска непорочност и предадем на децата си силни сърдечни убеждения относно истинността на възстановяването и божественото ръководство на Църквата от Първото видение тъкмо до сега, тогава онези деца, за наше съжаление, но не и изненада, може да се окажат видимо неактивни, ходещи на събрания светии от последните дни или понякога нещо подобно.
Преди известно време сестра Холанд и аз срещнахме един чудесен младеж, който се запозна с нас, след като се е скитал насам-натам през окултността и минал през разнообразни източни религии, всичко това в опит да намери религиозна вяра. Неговият баща, призна той, въобще не вярвал в нищо. Но дядо му, каза той, всъщност бил член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. „Но той не правеше нищо в нея”, каза младият човек. „Той беше винаги много циничен относно Църквата.” От дядо, който е циничен и син, който е агностик, до внук, който сега отчаяно търси това, което Бог веднъж вече е бил дал на семейството му! Какъв класически пример на предупреждението, което веднъж направил старейшина Ричард Л. Еванс!
Той казал: „Понякога някои родители погрешно чувстват, че те могат да се отпуснат малко, като поведение и спазване или да заемат така наречената либерална гледна точка по отношение на основни и фундаментални неща — като си мислят, че малко отпускане или разглезване няма да имат значение — или могат да не успеят да учат или да посещават Църквата, или да могат да изказват критична гледна точка. Някои родители… изглежда чувстват, че могат малко да му поотпуснат края по основните неща, без да засегнат семейството си или бъдещето му. „Но” отбелязал той „ако родителят излезе малко от правия път, то децата има вероятност да надминат примера на родителя.”7
Да отклоните дете (или който и да е било друг!), дори по невнимание, от вярността, от лоялността и твърдата вяра, просто защото искате да бъдете по-умни или независими е разрешение, което никога дори не е давано на някой родител или друг човек. По въпросите на религията скептичният разум не е по-висок израз на добродетел, отколкото вярващото сърце и аналитичното разграждане в полето на, да кажем, литературната измислица може да бъде просто старомодно разрушаване, когато се отнася до семейства, копнеещи за вяра вкъщи. И такова отклонение от истинския път, разбира се, може да бъде измамно бавно и неуловимо в своето въздействие. Както един наблюдател е казал: „(Ако повишаваш температурата на моята) вода във ваната …само с 1 градус на всеки 10 минути, как (да) знам кога да извикам?”8
Когато издигали своя свещен табернакъл в пустинята на Синай, на древните чеда на Израил било заповядано да заздравят своите поддържащи въжета и подсилят коловете, които ги държат.9 Причината? В живота редовно се появяват бури. Така че оправи ги, завържи ги, тогава ги оправи и завържи отново. Дори тогава знаем, че някои деца ще направят избори, които ще разбият сърцата на родителите им. Майки и бащи могат да правят всичко правилно и все пак да имат деца, които се отклоняват. Морален избор все още има. Но дори в такива часове на болка ще бъде успокояващо за вас да знаете, че вашите деца знаеха за вашата постоянна вяра в Христос, в Неговата истинска Църква, в ключовете на свещеничеството и в онези, които ги притежават. Тогава ще бъде успокояващо за вас да знаете, че ако вашите деца изберат да напуснат правия и тесен път, те го напускат с пълното съзнание, че техните родители са били здраво стъпили на него. Освен това, има много по-голяма вероятност те да се върнат на тази пътека, когато те „дойдат на себе си”10 и си спомнят любящия пример и нежните учения, които вие сте им предложили там.
Живейте според Евангелието, колкото може по-очебийно. Спазвайте заветите, които вашите деца знаят, че сте направили. Давайте свещенически благословии. И давайте свидетелството си!11 Не предполагайте, че вашите деца просто по някакъв начин сами ще хванат течението на вашите вярвания. Пророкът Нефи казал към края на живота си, че те са написали своя летопис за Христос и са запазили своите убеждения относно Неговото Евангелие, за да „убеждаваме децата си… да знаят децата ни… (и вярват) на правия път.”12
Като Нефи ние можем да попитаме себе си какво знаят нашите деца? От нас? Лично? Дали нашите деца знаят, че обичаме Светите писания? Дали ни виждат да ги четем, да ги подчертаваме и да се държим здраво за тях във всекидневния живот? Дали децата ни са отваряли неочаквано затворена врата и са ни заварвали на колене в молитва? Чували ли са ни да се молим не само с тях, но и за тях просто от чиста родителска любов? Знаят ли нашите деца, че ние вярваме в поста като нещо повече от първонеделно затруднение всеки месец? Знаят ли, че ние сме постили за тях и бъдещето им през дни, за които те не са подозрали? Знаят ли че обичаме да сме в храма, най-малкото, защото осигурява връзка с тях, която нито смъртта, нито легионите на ада могат да разрушат? Знаят ли, че обичаме и поддържаме местните и висшите ръководители, колкото и да са несъвършени, за тяхното желание да приемат призования, които не са търсили, за да запазят стандарт на праведност, който не са създали? Дали тези деца знаят, че обичаме Бог с цялото си сърце и копнеем да видим лицето — и да паднем в краката — на Неговия Единороден Син? Аз се моля да знаят това.
Братя и сестри, нашите деца предприемат полета в бъдещето с нашето доверие и с нашата цел. И дори докато загрижено гледаме тази стрела в полет и знаем всичкото зло, което може да отклони нейния курс, след като е напуснала нашата ръка, въпреки това ние събираме смелост в спомена, че най-важният смъртен фактор в определянето на крайната цел на тази стрела ще бъде стабилността, силата и непоклатимата сигурност на този, който държи лъка.13
Карл Сандбърг е казал веднъж: „Бебето е Божието мнение, че животът трябва да продължи.”14 Заради бъдещето на това бебе и също заради вашето собствено, бъдете силни. Бъдете вярващи. Продължавайте да обичате и продължавайте да свидетелствате. Продължавайте да се молите. Тези молитви ще бъдат чути и ще им бъде отговорено в най-неочаквания час. Бог няма да изпрати помощ на никой друг по-охотно, отколкото Той ще изпрати на дете — и на родителите на дете.
„И Той (Исус) им заговори: Вижте малките си деца.
И… те вдигнаха очи кам небето и видяха небесата да се отварят и видяха ангели да се спускат от небесата… като че ли посред огън; и те слязоха и заобиколиха онези малки дечица, и бяха заобиколени от огън; и ангелите им служеха.”15
Моля се искрено така да бъде винаги — за децата — в името на Исус Христос, амин.