Прошката ще превърне горчивината в любов
Прошката означава, че проблемите от миналото не диктуват повече нашите съдби и ние можем да се съсредоточим върху бъдещето, изпълнени с Божията любов в нашите сърца.
Не е ли удивително какви дарове на Духа е дал Господ на старейшина Нелсън? Неговите таланти благославят не само Църквата, но и целия свят.
Днес бих искал да говоря за прошката.
Израснах в малко фермерско градче, където водата беше главният фактор за икономическо благосъстояние на хората. Помня как хората в нашата общност постоянно бдяха, безпокояха се и се молеха за дъжд, за право за напояване и въобще за вода. Понякога моите деца ме укоряват, като казват, че не познават друг човек, който толкова да е зает с мисълта дали ще има дъжд. Казвам им, че предполагам, че това е така, тъй като на мястото, където израснах, дъждът беше нещо повече от голяма грижа. Дъждът означаваше оцеляване!
Поради големия стрес и напрежение на нашия климат, хората не се държаха винаги по най-добрия начин. От време на време съседите имаха сдърпвания за това, че даден фермер е използвал твърде голям дял от водата в напоителния канал. По такъв начин започнаха нещата и при двама мъже, които живееха близо до нашето планинско пасище. Ще ги нарека условно Чет и Уолт. Тези двама съседи започнаха да се карат за водата, която заедно ползваха от един и същ напоителен канал. В началото нещата бяха невинни, но с течение на годините двамата мъже позволиха на своите несъгласия да се превърнат в негодувание, а след това и в спорове — даже до точката на отправяне на заплахи.
Една юлска сутрин и двамата мъже почувстваха, че отново нямат достатъчно вода. И двамата се отправиха към канала, за да видят какво става, като всеки от тях си мислеше в ума, че другият му е откраднал водата. Пристигнаха при главния шлюз по едно и също време. Разменени бяха гневни думи, след които последва сбиване. Уолт беше едър мъж с голяма сила. Чет беше нисък, жилав и упорит. В разгара на сбиването двамата мъже използваха като оръжие лопатите, които носеха. Уолт случайно удари едното око на Чет с лопатата, като ослепи окото му.
Изминаха месеци и години. Въпреки това Чет не можеше да забрави, нито да прости. Гневът, който изпитваше поради загубеното си око, кипеше вътре в него, а омразата му ставаше все по-силна и по-силна. Един ден Чет отиде в своя хамбар, взе пистолета си от поставката му, качи се на коня си и с яздене стигна до главния шлюз на канала. Заприщи канала и отклони водата от фермата на Уолт, като знаеше, че Уолт скоро ще дойде, за да види какво е станало. След това Чет се скри в храсталака и зачака. Когато Уолт се появи, Чет го застреля. След това се качи на коня си, върна се в къщи и извика шерифа, за да му каже, че току-що е застрелял Уолт.
Поискаха от баща ми да бъде един от съдебните заседатели, които трябваше да осъдят Чет за убийство. Баща ми си направи отвод, тъй като от дълго време беше приятел и на двамата мъже и на техните семейства. Чет бе съден, признат за виновен в убийство и осъден на доживотен затвор.
След много години съпругата на Чет дойде при баща ми и го попита дали би подписал петиция до губернатора, в която да бъде поискано помилване на нейния съпруг, чието здраве сега беше твърде влошено след като дълги години бе прекарал в щатския затвор. Баща ми подписа петицията. Две вечери след това двамата пораснали синове на Уолт се явиха пред нашата врата. Те бяха много ядосани и обезпокоени. Казаха, че тъй като баща ми подписал петицията, много хора направили същото. Те помолиха баща ми да оттегли името си от петицията. Той отказа. Той чувстваше, че Чет е един съкрушен и болен човек. Беше страдал толкова години в затвора за това ужасно престъпление, породено от пристъп на силен гняв. Искаше да види как Чет ще може да получи нормална погребална служба и погребение до своето семейство.
Синовете на Уолт отговориха гневно, като казаха: „Ако бъде пуснат от затвора, ще се погрижим той и семейството му да пострадат”.
След време Чет бе освободен и му бе позволено да се прибере у дома, за да умре при своето семейство. За щастие не последва ново насилие между семействата. Баща ми често страдаше поради трагедията, че Чет и Уолт, двама съседи и приятели от детинство, бяха станали пленници на гнева си и му бяха позволили да разруши живота им. Колко е трагично, че на моментната ярост бе позволено да ескалира извън контрол и в крайна сметка да отнеме живота и на двамата мъже — просто защото двама мъже не можаха взаимно да си простят за няколко дяла вода за напояване.
Спасителят е казал: „Спогаждай се с противника си по-скоро, догдето си на пътя с него към съдилището”1. По този начин Той ни е заповядал да решаваме нашите противоречия на един ранен етап, да не би яростта на момента да не ескалира до физическа и емоционална жестокост и ние да станем пленници на гнева си.
Никъде другаде този принцип не важи толкова много, както в нашите семейства. Вашата конкретна грижа може да не е водата, но всеки един от нас, които сме на земята и живеем под стреса и напрежението на този телестиален климат, ще има повод — истински или измислен — да се засегне. Как ще реагираме? Ще се оставим ли да бъдем засегнати? Ще обвиним ли другите? Ще позволим ли на моментната ярост да ни победи?
Президент Бригъм Йънг веднаж сравнил това да си обиден с ухапването на отровна змия. Той е казал, че „има два начина на реагиране, когато човек е ухапан от гърмяща змия. В единия случай човек може в гнева си, в страха си или в желанието си за отмъщение да преследва създанието и да го убие. Или пък може да вземе възможно най-бързи мерки да извлече отровата от организма си.” Той казал: „Ако постъпим по втория начин, е вероятно да оцелеем, но ако се опитваме да постъпим по първия, може да не ни стигне времето да довършим започнатото.”2
Позволете ми сега да отбележа за малко, че трябва на първо място много да внимаваме да не предизвикваме в семействата си духовни или емоционални ухапвания от змии! До голяма степен в днешната популярна култура добродетели като прошката и добротата се омаловажават, докато осмиването, гневът и острите критики се насърчават. Ако не внимаваме, можем да станем жертва на тези навици в нашите домове и семейства, и скоро да станем хора, които критикуват своя брачен партньор, своите деца, близките си роднини. Нека не нараняваме чрез егоистични критики хората, които обичаме най-много! Ако не поставим ограничения в семействата си пред дребните спорове и критики, те биха могли да отровят нашите взаимоотношения и да ескалират до там, че да предизвикат отчуждение и дори тормоз и развод. Вместо това, точно както научихме за ухапването от змия, трябва „да вземем възможно най-бързи мерки”, така че да намалим осмиването, да преустановим критиките и да отстраним негодуванието и гнева. Не можем да си позволим дори за един ден да оставим тези опасни страсти да ни разяждат.
Вижте контраста между трагичната история на Уолт и Чет и примера на Йосиф в Египет. Водени от ревност, братята на Йосиф го мразели. Те замисляли да отнемат живота му и накрая го продали в робство. Йосиф бил откаран в Египет и в продължение на години се мъчил да се освободи от робството. През тези трудни времена Йосиф би могъл да осъди братята си и да се закълне да им отмъсти. Той би могъл да успокои болката си, като планира да им го върне някой ден. Но той не го направил.
След време Йосиф станал управител на целия Египет, като само фараонът имал повече власт от него. По време на опустошителния глад братята на Йосиф пътували до Египет за храна. Без да познаят Йосиф, те му се поклонили поради високото му положение. Със сигурност в този момент Йосиф имал властта да поиска отмъщение. Той би могъл да вкара братята си в затвора и да ги осъди на смърт. Вместо това той потвърдил, че им прощава. Той казал: „Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет. Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук… Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатък на земята… и да упазя живота ви чрез голямо избавление. И тъй като, не ме изпратихте вие тук, но Бог.”3
Волята на Йосиф да прости превърнала горчивината в любов.
Искам да поясня, че опрощението на греховете не трябва да се смесва с толериране на злото. Всъщност, в превода на Джозеф Смит Господ казва: „… съдете с праведен съд”4. Господ иска от нас да изоставим злото и да се борим срещу всички негови форми, и въпреки че трябва да простим на съсед, който ни е навредил, ние трябва да продължим да работим конструктивно, за да предотвратим повторно навреждане. Жена, която е била малтретирана, не трябва да търси отмъщение, но също така не трябва да чувства, че не може да предприеме стъпки, които да предотвратят повторно малтретиране. Един бизнесмен, по отношение на когото е било постъпено нечестно в дадена сделка, не трябва да мрази човека, който е бил нечестен, но може да предприеме подходящи мерки, за да поправи извършената злина. Опрощението не изисква от нас да приемаме и да толерираме злото. То не изисква от нас да не обръщаме внимание на злините, които виждаме в света около нас или в собствения ни живот. Но докато се борим срещу греха, не трябва да позволяваме омразата или гневът да поемат контрол върху нашите мисли или действия.
Спасителят е казал, че иска от нас да си прощаваме един на друг, защото онзи, който не прощава на брата си неговите прегрешения, бива осъден от Господ, защото в него остава по-големия грях.5
Това не означава, че прошката е нещо лесно. Когато някой е наранил нас или хората, които обичаме, тази болка може да бъде почти зашеметяваща. Може да почувстваме, че сякаш болката или несправедливостта са най-важното нещо в света и че нямаме друг избор освен да потърсим отмъщение. Но Христос — Князът на мира — ни учи на един по-добър път. Може да е много трудно да простим на някого вредата, която ни е причинил, но когато го направим, ние откриваме пред себе си достъп до едно по-добро бъдеще. Злото, извършено от друг човек, повече не контролира нашия път. Когато простим на другите, това ни освобождава да изберем как да живеем собствения си живот. Да простим означава, че проблемите от миналото повече не диктуват нашите съдби и ние можем да се съсредоточим върху бъдещето със сърца изпълнени с Божията любов.
Нека на семената на непростимост, които витаеха в моите съседи, никога да не бъде позволявано да пуснат корен в домовете ни. Нека се молим на нашия Небесен Отец да ни помогне да преодолеем глупавата гордост, обидата и дребнавостта. Нека Той ни помогне да простим и да обичаме, за да можем да бъдем приятели на нашия Спасител, на другите и на самите себе си. „Както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие”6. В името на Господ Исус Христос, амин.