Печелившо решение
Това бе шансът й да участва в печелившия отбор, как да откаже?
„Помни съботния ден, за да го пазиш свят“ (Мосия 13:16).
Миранда влезе набързо през входната врата, благодарна, че домът й е по-прохладен от горещото лятно време навън. Тя бе изпотена от участието си в своя последен мач по футбол футбол за сезона и разочарована, защото Тийл Турбос изгубиха. Отново.
Мама влезе в стаята, носейки бутилка вода и торба с останали резенчета портокал от мача. „Игра чудесно. Да си вратар е трудно“.
Миранда наистина игра добре – тя блокира много удари и рита по-силно от обикновено. Но повечето от останалите момичета в отбора й никога не бяха играли футбол преди и днес всичко стана официално: те изгубиха всички мачове за сезона.
„Просто бих искала да съм в отбор, който поне понякога печели, разбираш ли?“ Няколко сълзи потекоха от очите на Миранда и паднаха на синьо-зеления й екип. Като стисна очи, телефонът звънна.
Мама вдигна слушалката и след момент каза: „За теб е“.
„Здравей, Миранда? Обажда се Том, треньорът на Чили Кикърс. Наблюдавах мача ви днес. Ти игра чудесно“.
Сърцето на Миранда заби по-силно. Чили Кикърс бяха най-добрият отбор по футбол в лигата!
„Отборът ни ще участва в регионалния шампионат следващия месец. Днес ти игра толкова добре, че искам да дойдеш с нас като резервен вратар“.
Сърцето на Миранда почти изскочи от нея. Това бе шансът й да играе в печеливш отбор!
„С удоволствие!“ каза Миранда. Те говориха няколко минути за подробностите, преди тя да затвори и да изтича до другата стая, за да каже на мама. Те започнаха да записват датите на тренировките и мачовете в семейния календар.
Изведнъж мама спря да пише, като химикалът й се задържа над едно от квадратчетата в календара.
„Опа. Миранда, тези мачове са в неделя. Виж“. Тя показа разписанието на мачовете и се обърна към Миранда с притеснено лице. „Какво да правим?“
Сърцето на Миранда се сви и тя прехапа устна, докато обмисляше възможностите си. Мама може да я пусне да играе, ако я помоли, но когато си помисли да играе в неделя – и по-точно, да пропусне църква – тя се почувства зле. Тя знаеше, че неделя е за ходене на църква и почитане на Небесния Отец, а нямаше как да прави тези неща, ако играе футбол.
„Мисля, че май трябва да му се обадя и да му кажа, че не мога да играя“, каза Миранда. Постара се доста да не заплаче. Въпреки че знаеше, че е правилният избор, беше трудно да се откаже от нещо, което искаше толкова силно.
„А ти знаеш ли какво мисля аз?“ каза мама, като я прегърна силно. „Мисля, че си страхотно хлапе“.
Тази неделя, докато Миранда седеше в Неделното училище за деца, тя си помисли за доброто решение, което бе взела. Треньорът бе изненадан, когато Миранда се обади и каза, че не може да играе футбол в неделя. Той се опита да я разубеди, но тя бе твърда в решението си. Сега, когато слушаше песните и уроците в Неделното училище за деца, Миранда се усмихна. Спокойното чувство, което изпитваше й подсказа, че тя е на правилното място. В крайна сметка, тя бе взела печелившото решение.