Моето търсене на истината
Авторът живее в щата Калифорния, САЩ.
Винаги съм бил учен, че не съществува Бог, но аз реших сам да проверя това.
Илюстрация: Дан Бър
Тъй като израснах в една силно конкурентна и нерелигиозна азиатска страна, винаги съм имал силното желание да стана преуспял човек, но нямах никакви вечни принципи или истини, които да ме напътстват. В моята страна „преуспял“ означава да си богат и силен.
Родителите ми винаги са ме учили, че не съществува Бог. За тях религията или Бог е просто измислица и е само за слаби хора. Дълго време се считах за атеист. Те ме учеха, че не трябва да се доверявам на никой, освен на себе си. Така че, от ранна възраст съм използвал високите си амбиции като мотивация да уча и работя изключително усърдно.
Родителите ми имаха високи очаквания за мен. Те искаха винаги да имам високи оценки. Натъжаваше ме да видя разочарованите им лица или да ги чуя как спорят един с друг, когато получех лоша оценка. Заедно с обичайната ми домашна работа, аз имах и допълнителна домашна работа за уикенда, за да поддържам отличен успех.
Дори след като постигах цели, които си бях поставял, аз пак чувствах, че има още нещо, което липсва в живота ми. Дълбоко в сърцето си знаех, че със сигурност има още нещо.
Един ден реших да узная за себе си дали наистина има Бог. Ако Той съществуваше, аз исках да зная какво иска Той от мен или дали религията бе просто глупости, създадени от въображението на някои хора. Не се боях да получа който и да е от тези два отговора. Просто исках истината.
Около това време се сприятелих с един от съотборниците ми в отбора по баскетбол, на име Тейлър. Една сутрин го помолих да ме закара до училище. Той се съгласи, но аз трябваше да стана един час по-рано, за да отида на Семинар с него. С нежелание се съгласих, без да знам какво е това. Хареса ми в Семинара, макар това да беше повече поради усещането, отколкото от наученото.
Скоро след това Тейлър ме помоли да дойда на църква с него. В началото си мислех, че на църква е малко скучно и странно, но накрая бях впечатлен от топлото и спокойно усещане, което имах по време на службата.
Обаче още не бях убеден, че доброто усещане има нещо общо с Бог. Как да знам дали не идваше от мен? Как да знам, дали аз не съм накарал себе си да се чувствам така?
След много вътрешни дебати, аз отидох при майката на Тейлър, в търсене на отговори. Тя ми каза, че мога да получа отговорите си като чета Писанията и се моля за отговорите, които търся. Молих се, без да получа отговори и се опитвах да спазвам правилата и заповедите, за които научавах. Много пъти се разочаровах. Очаквах някакво чудодейно и драматично проявление от Бог или някакъв вид чудно събитие, което да ми докаже, че Бог е истински. В общи линии, аз исках веднага да получа непоклатимо свидетелство. Истината е, че колкото повече се молех, толкова повече яснота чувствах в живота си. Колкото повече спазвах заповедите, толкова по-щастлив ставах. Колкото повече четях от Писанията, толкова повече откровение получавах. Постепенно свидетелството ми нарасна, подобно на слънцето, изгряващо сутрин.
Отне ми две години да реша да бъда кръстен и да стана член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Макар че и преди живеех според много добри нравствени стандарти и принципи, сега мога да кажа, че намерих вечната и най-важната истина: Бог е жив. Исус е Христос, нашият Спасител и Изкупител. Небесата са отворени. Днес на земята има Божий пророк. Единението на Исус Христос е истинно. Бог наистина прощава на всички покаяли се грешници. Може и да не съм толкова умен или надарен като други хора, но знанието, което имам, е безценно.