Сестра Спафорд говореше на мен

Санди Хаусън, щата Охайо, САЩ

Късно една вечер играех една игра на ресторант в Интернет, когато съпругът ми влезе и обяви, че си ляга.

„Идвам ей сега“, му казах аз.

„Ще го повярвам само ако го видя“, каза той.

Играех на една игра, в която готвех виртуална храна в един виртуален ресторант за виртуални клиенти. Погледнах компютърния екран и казах: „Всъщност, след 15 минути ще е готова храната“.

За да запълня времето, докато чакам, взех Daughters in My Kingdom: The History and Work of Relief Society, която лежеше на бюрото ми, откакто я бях получила в Обществото за взаимопомощ. Започнах да чета предговора. На третата страница намерих следния цитат от Бел С. Спафорд, деветата обща президентка на Обществото за взаимопомощ.

„Считам, че за средностатистическата жена днес“, пише тя, „би било много добре да оцени интересите си, да прецени дейностите, с които се занимава и после да предприеме стъпки да опрости живота си, като поставя на първо място най-важните неща и набляга на това кое ще е най-възнаграждаващо и трайно и се отърве от по-маловажните дейности“ (2011 г., с. xiii).

Освен Писанията, никога друго нещо, което съм чела, не ме е докосвало толкова силно. Тази жена, която е починала преди 30 години, говореше на мен. Думите й бяха по-актуални днес, откакто когато ги бе произнесла.

Веднага разбрах, че никога повече няма да играя на онлайн игри. Изключих компютъра, легнах си и казах на съпруга ми за моето решение. На следващия ден дори не включих компютъра. Вместо това, пресметнах колко часове съм губила за тези игри всеки ден.

Умножих тези часове по 365 (дни в годината) и ги разделих на 24 (часа в деня). Бях удивена да науча, че съм пропилявала по 45,62 дни на година. Тези ценни часове и дни са завинаги изгубени. Можех да ги прекарам в четене на Писанията, време със съпруга и децата си, служба на другите или увеличаване на призованието ми.

Висшите ръководители често говорят по тази тема на общата конференция. Но никога не ме бе впечатлявало това и мислех, че това не се отнася за мен.

Благодарна съм, че Светият Дух ми помогна да осъзная, че висшите ръководители – и Бел С. Спафорд – говорят на мен.