Не знаех защо съм там
Амбър Чени, щата Алабама, САЩ
Илюстрация: Катлийн Питърсън
Майка ми и аз тъкмо бяхме приключили вечерната си молитва. Прегърнахме се една друга и си казахме: „Обичам те“. После влязох в спалнята си. Като протегнах ръка да хвана дръжката на вратата, почувствах силно, че на следващия ден мама ще почине.
Мозъкът и сърцето ми се опитваха да преборят тази мисъл. Невъзможно бе да се случи нещо на мама. Всичко щеше да е наред с нея.
След като влязох в стаята си, коленичих за молитва и казах на Небесния Отец, че това усещане за мама не може да е вярно. Помолих Го да премахне тази мисъл, но тя не не ме напусна. Отидох в стаята на родителите ми и казах на мама, че искам още една прегръдка и целувка преди да си легна. Отново си казахме „Обичам те“ и се върнах в стаята си. Отне ми доста време, докато успея да заспя онази вечер.
Когато се събудих на следващата сутрин, бях притеснена. За щастие, мама беше там, щастлива и добре. Но в дъното на съзнанието си все още имах това повтарящо се чувство, че нещо не е наред. Същия ден на събранието за пост и свидетелства, мама стана и каза прекрасно свидетелство.
След причастното събрание тя отиде да преподава в класа си в Неделното училище за деца, а аз отидох в Неделното училище. Получих друго ясно усещане, но този път, че трябва да стана и изляза от Неделното училище. Не исках да привличам внимание върху себе си, но нещо ме измъкна от седалката ми и ме изкара от залата. След минути се озовах в класа на Неделното училище, където преподаваше мама, и я слушах как преподава. Не знаех защо съм там, но знаех, че съм където трябва.
По-късно този следобед в дома на брат ми, мама ме погледна право в очите за последен път и се свлече на земята и почина от белодробна емболия. Поради Неговите Си причини и поради милостта Си, Небесният Отец бе изпратил Светия Дух, за да ме подготви. Тези подтици ми дадоха допълнително време с мама, които нямаше да имам, ако бях пренебрегнала тихия малък глас.
Любовта на Небесния ми Отец никога не е била толкова очевидна за мен, докато не се случиха събитията около смъртта на мама. Колко благословени сме да имаме Небесен Отец, който ни обича толкова, че да ни даде специалния дар на Светия Дух!