Планът на спасение: свещена съкровищница с познание, което да ни напътства

От старейшина Робърт Д. Хейлз

От Кворума на дванадесетте апостоли

Ключът към успеха в нашия доземен живот е бил нашето подкрепяне на плана на Отца. То също така е и ключът към успеха ни в земния живот.

Често съм се замислял за безнадеждността на Божиите чеда, скитащи се из мрачния и печален свят, незнаещи кои са, откъде са дошли, защо са тук на земята или къде ще отидат след смъртния си живот.

Ние няма нужда да се скитаме. Бог е разкрил вечни истини, за да отговори на тези въпроси. Те се намират във великия Му план за Неговите чеда. В Писанията този план е известен като „плана на изкупление“¹, „плана на щастие“², и „плана на спасение“³.

ПЛАЖОВЕТЕ, ОТ АШЪР БРАУН ДЮРАН, © THE METROPOLITAN MUSEUM OF ART, ИЗТОЧНИК НА МАТЕРИАЛА: ART RESOURCE, NY, ДА НЕ СЕ КОПИРА

Като разбираме и послушно следваме Божия план, ние се предпазваме да се отклоним от пътя, който води обратно към нашия Небесен Отец⁴. Тогава и само тогава можем да водим вида живот, който води Той, който е „вечен живот, … най-великият от всички Божии дарове“⁵.

Дарът на вечен живот си струва всички усилия да изучаваме, научим и прилагаме плана на спасение. Цялото човечество ще бъде възкресено и ще получи благословията на безсмъртието. Но да постигнем вечен живот – животът, който води Бог⁶ – си струва да живеем според плана на спасение с цялото си сърце, ум, мощ и сила.

Разбиране на плана на спасение

Колко усилващо е да знаеш плана! Планът на спасение е една от най-великите съкровищници на познание, някога давани на човечеството, защото обяснява вечната цел на живота. Без него, ние наистина се скитаме в мрака. Ето защо моделът на Бог е да дава заповеди на Неговите чеда „след като им откри плана на изкуплението“⁷.

Желая да помогна на всеки от нас да се възползва от тази съкровищница на познание – по-добре да разбираме плана на спасение и да прилагаме това разбиране в ежедневието си.

Свобода на избор

Тъй като свободата на избор е важна за този план, нека започнем от нея. Нашият Отец ни е дал способността да действаме или отказваме да действаме⁸ според вечните истини – истините, които правят Бог това, което Той е, и небесата такива, каквито са⁹. Ако използваме нашата свобода на избор, за да приемем и живеем според тези истини, ние получаваме вечна радост. И обратното, ако използваме свободата си на избор, за да отхвърлим Божиите закони, ние изпитваме страдание и скръб¹⁰.

Свободата на избор предоставя подходящ фон за трите глави от плана на спасение: доземния живот, земния живот и живота след смъртта.

Доземен живот

Както се казва в „Семейството: Прокламация към света“, всеки от нас е „възлюбен духовен син или дъщеря на небесни родители“ с „божествено естество и съдба“¹¹. На един доземен съвет Небесният Отец ни е обяснил Неговия план за изкупление¹². Планът е основан на учение, закон и принципи, които винаги са съществували¹³. Научили сме, че ако приемем и следваме плана, ще бъдем задължени доброволно да напуснем присъствието на Отца и да бъдем изпитани да покажем дали ще изберем да живеем според Неговите закони и заповеди¹⁴. Ние сме се радвали от тази възможност¹⁵ и с благодарност сме подкрепили плана, защото той ни предоставя начин да станем подобни на Небесния ни Отец и да наследим вечен живот.

Но планът не е без риск: ако в смъртния живот изберем да не живеем според Божите вечни закони, ние ще получим нещо по-малко от вечен живот¹⁶. Отец е знаел, че ще се спъваме и ще грешим, докато се учим чрез опит в смъртността, затова ни е предоставил Спасител, който да изкупи от греха всички, които се покаят и да изцели духовните и емоционалните рани на онези, които се подчинят¹⁷.

Исус Христос е възлюбеният, избран и предопределен Син на Отца от самото начало¹⁸. Той е подкрепил плана на Отца и е предложил да ни бъде Спасител, казвайки: „Ето ме, изпрати мен“¹⁹. Така, Исус е избран от Отца да бъде Единственият, който да живее безгрешен живот в смъртността, да извърши единение за греховете и страданията ни и да бъде възкресен, за да разчупи оковите на смъртта.

Луцифер, който е станал известен като Сатана, също е живял в доземното съществуване²⁰. Поради егоистични причини, той е отхвърлил плана, опитал се е да унищожи свободата на избор на човека и се е разбунтувал против Отца²¹. В последствие, Сатана и онези, които са го последвали, никога няма да имат тяло. Те са изгубили своята възможност да участват в плана на Отца и са изгубили божествената си съдба²². Днес те продължават да водят тяхната война на бунтуване против Бог и да се опитват да настройват умовете и сърцата на човечеството срещу Него²³.

Тази земя е подготвена и създадена за онези, които приемат плана на Отца²⁴. Тук ние получаваме тяло, създадено по Божий образ и подобие. Тук ние сме изпитвани и доказвани. Тук ние получаваме опита, необходим, за да наследим вечен живот²⁵.

Земен живот

Бог създаде Адам и Ева и ги свърза като съпруг и съпруга, постави ги в Едемската градина и им заповяда да имат деца²⁶. Използвайки свободата си на избор, Адам и Ева заедно отпаднаха от присъствието Божие и станаха смъртни същества²⁷. Това изпълни плана на Отец, като направи възможно за тях да имат деца, нещо, което те не можеха да направят в Едемската градина²⁸. Съгласно вечния закон, божествената сила на възпроизвеждането трябва да се използва в границите, постановени от Небесния ни Отец. Спазването на този закон предоставя възможност за вечна радост. Всяка употреба на тази свещена сила извън Божиите граници, в крайна сметка ще доведе до нещастие²⁹.

Сатана, който желае всички да „бъдат окаяни като него“³⁰, се опитва да ни отклони от възможностите, предоставени чрез плана на Отца. Защо Небесният Отец позволява на Сатана да ни изкушава? Защото Той знае, че противопоставянето е необходимо за нашия растеж и изпитване в смъртността³¹. Противопоставянето ни дава безценната възможност да се обърнем към Бог и да разчитаме на Него. Тъй като доброто и злото са непрекъснато пред нас, ние можем ясно да изразим желанията на сърцата си, като приемем едното и отхвърлим другото³². Противопоставянето може да бъде намерено в изкушенията на Сатана, но също така и в собствените ни слабости, в смъртните слабости, които са вродени за хората³³.

За да ни помогне да избираме разумно, Бог е разкрил Своя план на изкупление и ни е предоставил заповеди³⁴, Светлината на Христос³⁵, и спътничеството на Светия Дух³⁶. Но дори и с тези дарове, всеки от нас в този паднал свят извършва грехове и така ние всички сме неспособни да влезем в присъствието Божие поради собствените си заслуги³⁷. Поради тази причина Неговият милостив план предоставя Спасител.

Исус Христос дойде на земята като Единородният Син Божий и изпълни съвършено възложената Му мисия, като се подчини във всичко на волята на Отца³⁸. Според милостивия план на Отца, резултатите от Падението се поправят посредством Възкресението на Спасителя³⁹, последствията от греха може да бъдат преодолени, а слабостите може да се превърнат в силни страни, ако се възползваме от Единението на Исус Христос⁴⁰.

Образът на Христос, от Хайнрих Хофман, със съдействието на C. Harrison Conroy Co.

Можем да заслужим вечен живот само посредством спазване на заповедите. Това изисква да имаме вяра в Господ Исус Христос, да се покаем, да бъдем кръстени, да получим дара на Светия Дух и да издържим до края при следването на примера на Спасителя⁴¹. На практика, ние трябва да получим всички важни свещенически обреди и да издържим до края при спазването на свързаните с тях завети.

Живот след смъртта

След като умрем, някой ден ще застанем пред Спасителя, за да бъдем съдени⁴². Тъй като Бог е милостив, онези, които упражняват вярата си в Христос за покаяние, ще бъдат опростени и ще наследят всичко, което има Отец, включително вечен живот⁴³. Тъй като Бог е справедлив, всеки човек, който не се покае, няма да получи дара на вечния живот⁴⁴. Всеки човек ще бъде възнаграден според своите вяра, покаяние, мисли, желания и дела⁴⁵.

Прилагане на плана на спасение в ежедневието ни

След като разберем величествената панорама на плана и видим себе си в него, ние придобиваме нещо безценно, изключително важно: вечна перспектива. Вечната перспектива ни дава знание при ежедневните ни решения и действия. Тя укрепва умовете и душите ни. Когато убедителните, но вечно грешни мнения се вихрят около нас, ние оставаме непоклатими и стабилни.

Както учи старейшина Нийл А. Максуел (1926-2004) от Кворума на дванадесетте апостоли: „Без разбиране на плана на спасение, включително нашето доземно съществуване и съда и възкресението, да се опитваме да разберем този живот сам по себе си, ще е като да гледаме само второто действие на пиеса с три действия“⁴⁶. Ние трябва да разбираме първото действие (доземния живот), за да знаем как да вземаме най-добри решения във второто действие (смъртния живот), което ще определи какво ще се случи с нас в третото действие (живота след смъртта).

С други думи, разбирането на плана на спасение, съчетано с искрена молитва, променя начина, по който виждаме живота, всички около нас и самите себе си. Разбирането на плана прояснява духовното ни виждане и ни позволява да видим нещата такива, каквито са⁴⁷. Също както Урима и Тумима са помогнали на Пророка Джозеф Смит да получава откровение и напътствие⁴⁸, така и знанието за плана ни показва как да действаме „според ученията и принципите, засягащи бъдещето, според способността да разграничава(ме) доброто от злото“, която Господ ни е дал⁴⁹. Така нашата вяра ще бъде укрепена и ние ще знаем как да начертаем пътя си в живота и да вземаме решения, съгласно вечната истина.

Ето няколко примера, които са особено важни в днешно време.

Целта на брака в Божия план

ИЛЮСТРАЦИЯ ОТ ДЖЕЙМЗ ДЖОНСЪН

Бракът и семейството са под атака, защото Сатана знае, че те са важни за придобиването на вечен живот – също толкова важни, както и Сътворението, Падението и Единението и Възкресението на Исус Христос⁵⁰. След като не е успял да унищожи тези основи на плана, Сатана се опитва да разруши нашето разбиране и практикуване на брак и семейство.

С плана на Небесния Отец като отправна точка, целта на брака става ясна. Заповедта да се напуснат баща и майка, да се привързваме един към друг в брака⁵¹, и да се умножаваме и изпълним земята⁵² правят този план възможен. Посредством брак ние довеждаме Неговите духовни деца в този свят и ставаме партньори с Него при помагането на Неговите чеда да участват в Неговия план⁵³.

Планът на Отца ни предоставя начина да наследим вечен живот, живота на небесните ни родители. В плана „нито е жената без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа“⁵⁴. Самата същност на вечния живот включва вечния брак между мъж и жена, който е основна част от това да станем подобни на небесните ни родители⁵⁵.

Брак между един мъж и една жена

В брака ние се допълваме един друг, по начин, по който само мъж и жена с техните уникални и важни различия може да го направят. Вървейки през смъртността като съпруг и съпруга, ние израстваме заедно, приближавайки се до Спасителя, като се подчиняваме, правим жертви, за да вършим Божията воля и изграждаме заедно Неговото царство. Знаейки, че вечният брак е заповед от Бог и че Той подготвя начин за Своите чеда да изпълнят всичко, което Той заповяда⁵⁶, ние знаем, че нашите бракове ще успяват, докато сме единни в спазването на заветите, които сме сключили.

Посредством обредите на свещеничеството и избирането да спазваме свързаните с тях завети, ние получаваме силата на божествеността, докато се справяме с предизвикателствата на смъртността⁵⁷. Храмовите обреди ни надаряват със сила свише и ни позволяват да се завърнем в присъствието на нашия Небесен Отец⁵⁸. Обрядът на запечатването позволява на съпруг и съпруга да израстват заедно чрез Божията сила и да бъдат едно с Господ⁵⁹. Никой заместител на този вид брак няма да изпълни свещените цели за нас или за поколенията Негови чеда, които следват⁶⁰.

Привличания и желания

Всеки от нас идва в този паднал свят със слабост или предизвикателство, вродено в човешкото състояние⁶¹. Разбирането на Божия план ни позволява да видим всички човешки слабости – включително привличанията и желанията, несъвместими с Неговия план – като временни⁶². Знанието, че сме живели преди този живот като възлюбени синове и дъщери на небесни родители, ни позволява да вземем личната си същност от божествения си произход. Нашият статут на син или дъщеря на Бог – а не слабостите и склонностите ни – това е истинският източник на нашата идентичност⁶³.

Имайки тази перспектива, ние по-добре можем да чакаме смирено и търпеливо Господа⁶⁴, уповавайки, че чрез нашата вяра, послушание и устояване до края, нашите склонности и желания ще бъдат пречистени, телата ни ще бъдат осветени, а ние ще станем действително синове и дъщери Христови, усъвършенствани чрез Неговото Единение.

Вечната перспектива на плана носи уверението, че за верните действително ще дойде денят, когато Бог „ще обърше всяка сълза от очите; … нито ще има вече … болка; първото премина“⁶⁵. Тази „съвършена светла надежда“⁶⁶ ще укрепи умовете и сърцата ни и ще ни помогне търпеливо и с вяра да чакаме Господа.

Обещания към онези, които устояват с вяра

Онези, които се чудят дали настоящите им обстоятелства или състояние ги откъсват от вечен живот, трябва да помнят, че „не съществува човек, който да е предопределен да получи по-малко от всичко онова, което Отец е приготвил за Своите чеда“⁶⁷.

Верните няма да бъдат лишени от никоя благословия. Президент Лоренцо Сноу заявява: „Нито един светия от последните дни, който умре, след като е живял във вярност, няма да бъде лишен от каквото и да било, поради това, че не е успял да направи неща, които е нямал възможността да направи. Казано иначе, ако млад мъж или млада жена няма възможността да сключи брак, като живее във вярност до своята смърт, ще се радва на всички благословии, възвисяване и слава, дадени на всеки мъж или жена, които са имали тази възможност и са се възползвали от нея. Това е сигурно и неотменимо“⁶⁸.

Обещания към всички, които знаят плана и го прилагат ежедневно

Всеки от нас с цялото си сърце е подкрепил в доземния живот плана на Отца. Ние сме знаели, че Той ни обича и сме били удивени от Неговото щедро предложение на тази възможност да наследим всичко, което има Той, включително вечен живот. Ключът към нашия успех в доземния живот е бил нашето подкрепяне на плана на Отца. То също така е и ключът към успеха ни в земния живот.

Моята покана е да застанем отново в подкрепа на плана на Отца. Нека направим това с любов към всички, защото самият план е израз на любовта Божия.

Като прилагаме ежедневно знанието си за плана на Отца, нашият живот ще придобие по-дълбоко значение. Ще посрещаме предизвикателствата си с по-голяма вяра. Ще напредваме със сигурна, ярка, сияйна надежда за вечен живот.

Бележки

1. Яков 6:8; Алма 12:25–26, 30, 32; 17:16; 18:39; 29:2; 39:18; 42:11.

2. Алма 42:8, 16.

3. Яром 1:2; Алма 24:14; 42:5; Моисей 6:62.

4. Вж. Алма 12:32; вж. също Бойд К. Пакър, „The Great Plan of Happiness and Personal Revelation“ (Излъчване за пълнолетни младежи към Образователната система на Църквата, 7 ноем. 1993 г.)

5. Учение и завети 14:7.

6. Вж. Харолд Б. Лий, The Teachings of Harold B. Lee, ред. Clyde J. Williams (1996 г.), с. 72; вж. също Брус Р. Макконки в Conference Report, април 1970 г., с. 26.

7. Алма 12:32; курсив добавен; вж. също ст. 25.

8. Вж. 2 Нефи 2:13–16; Учение и завети 101:78.

9. Вж. Джордж К. Кенън, Gospel Truth: Two Volumes in One: Discourses and Writings of President George Q. Cannon подбрал Jerreld L. Newquist (1974 г.), с. 296.

10. Вж. Ричард Г. Скот, „Как да живеем добре сред нарастващо зло“, Лиахона, май 2004 г., с. 102; Робърт Д. Хейлз, Return: Four Phases of Our Mortal Journey Home (2010 г.), с. 33.

11. „Семейството: Прокламация към света“, Лиахона, ноем. 2010 г., с. 129; вж. също Деянията 17:29; Римляни 8:16–17; Евреите 12:9; Авраам 3:18–25.

12. Вж. Алма 12:30; вж. също Иов 38:4–7; Авраам 3:22–28.

13. Вж. 2 Нефи 2:13; вж. също Хауърд У. Хънтър, „To Know God“, Ensign, ноем. 1974 г., с. 97; Teachings of Presidents of the Church: Heber J. Grant (2002 г.), с. 30: „Всяка една от заповедите е дадена с ясната цел да може да се … подготвим да се върнем и живеем в присъствието на Небесния Отец. Тези задължения са предвидени да направят характера ни подобен на този на Бог. Те са предвидени да ни направят богове и да ни подготвят да станем … сънаследници с нашия Господ и Спасител Исус Христос“.

14. Вж. Учение и завети 136:31; Авраам 3:24–25.

15. Вж. Иов 38:7.

16. Вж. Учение и завети 88:34–36, 39–40.

17. Вж. Исаия 53:3–5; 2 Нефи 2:8; 9:10–11; 31:21; Мосия 3:17; Алма 7:11–13.

18. Вж. 1 Петрово 1:20; Моисей 4:2.

19. Авраам 3:27.

20. Вж. Исаия 14:12–16.

21. Вж. Моисей 4:3–4; вж. също 1:19.

22. Вж. Откровение 12:7–9.

23. Вж. Учение и завети 10:26–27.

24. Вж. Учение и завети 59:18–19.

25. Вж. Авраам 3:24–26.

26. Вж. Битие 1:26–28.

27. Вж. Алма 42:2–6; Моисей 4:25, 28–31.

28. Вж. 2 Нефи 2:23; Моисей 5:11; вж. също Бойд К. Пакър, „Планът на щастие“, Лиахона, май 2015 г., с. 26–28.

29. Вж. Алма 39:3–5; 41:3–4, 10–15.

30. 2 Нефи 2:27.

31. Вж. 2 Нефи 2:11.

32. Вж. 2 Нефи 2:26–29; Алма 34:32–35.

33. Вж. Яков 4:7; Етер 12:27; Учение и завети 62:1.

34. Вж. Алма 12:30–32.

35. Вж. Мороний 7:16–19; Учение и завети 88:7, 11–13.

36. Вж. 2 Нефи 31:12–14, 18.

37. Вж. 1 Иоаново 1:8.

38. Вж. Лука 22:39–42; Учение и завети 19:16–19.

39. Вж. 1 Коринтяните 15:20–23; 2 Нефи 9:10–13; Алма 11:42–45.

40. Вж. Алма 42:2–15, 22–31; Мороний 10:32–33.

41. Вж. 2 Нефи 31:10–21; 3 Нефи 27:13–22.

42. Вж. Иоана 5:22; Римляните 14:10; Откровение 20:12–13; 2 Нефи 9:41; Алма 11:41–44; 3 Нефи 27:14–17, 20, 22.

43. Вж. Алма 34:14–17.

44. Вж. Мосия 3:21–27; Еламан 14:15–19; Учение и завети 88:21–24, 29–32.

45. Вж. Мормон 3:20–22.

46. The Neal A. Maxwell Quote Book, ред. Cory H. Maxwell (1997 г.), с. 252.

47. Вж. Томас С. Монсън, „Бъди пример“, Лиахона, май 2005 г., с. 113.

48. Вж. Джозеф Смит—История 1:35.

49. Учение и завети 101:78.

50. Вж. Д. Тод Кристоферсън, „Защо брак, защо семейство“, Лиахона, май 2015 г., с. 52.

51. Вж. Матея 19:5.

52. Вж. Битие 9:1.

53. Вж. Учение и завети 93:36–40.

54. 1 Коринтяните 11:11.

55. Вж. Далин Х. Оукс, „Apostasy and Restoration“, Ensign, май 1995 г., с. 87; вж. също Далин Х. Оукс, „Никакви други богове“, Лиахона, ноем. 2013 г., с. 73.

56. Вж. 1 Нефи 3:7.

57. Вж. Учение и завети 84:19–21.

58. Вж. Учение и завети 109:13–26, 38.

59. Вж. Учение и Завети 132:1–21.

60. вж. 1 Петрово 3:7; Учение и завети 131:1–4; вж. също Джозеф Фийлдинг Смит, Answers to Gospel Questions, 5 тома (1957–1966), 4:197: „Хората, които са сключили брак в храма за времето и вечността, получават благословията на вечен живот. Подчертавам вечен живот. Вечен живот е Божият живот, т.е. да сме като Него. Вечен живот означава вечно нарастване, продължението, както казва откровението, на семето ни завинаги. Да сключим брак извън храма е само за време. Смъртта разделя, това е вечна раздяла, освен ако междувременно не се покаят и нямат щастието да отидат в храма и коригират това“.

61. Вж. Етер 12:27.

62. Вж. Етер 12:37.

63. Вж. „Семейството: Прокламация към света“, с. 129; вж. също God Loveth His Children (книжка, 2007 г.), с. 1.

64. Вж. Исаия 40:31.

65. Откровение 21:4; вж. също стихове 1–3.

66. 2 Нефи 31:20.

67. Д. Тод Кристоферсън, „Защо брак, защо семейство“, с. 52.

68. Учения на президентите на Църквата: Лоренцо Сноу (2012 г.), с. 135. Вж. също Гордън Б. Хинкли, „Daughters of God“, Ensign, ноем. 1991 г., с. 98: „Някои, които не са сключили брак, без да са виновни за това, се запитват дали винаги ще им бъде отказвана най-висшата степен на слава в това царство. Уверен съм, че съгласно плана на един любящ Отец и божествен Изкупител, никоя благословия, за която иначе сте достойни, няма да ви бъде отказана“.