Послание на Първото президентство
Стигнете до финала с все още горяща факла
От президент Дитер Ф. Ухтдорф
Втори съветник в Първото президентство
Снимка: Comstock/Stockbyte/Thinkstock
В древна Гърция бегачите участвали в едно щафетно бягане, наричано лампадедромия1. В състезанието бегачите носели в ръка факла и я предавали на следващия бегач, докато последният член на отбора не прекосял финиша.
Наградата не се връчвала на отбора, който бягал най-бързо, а се връчвала на първия отбор, който прекосял финалната линия с все още горяща факла.
В това има важен урок, преподаван от древни и съвременни пророци: макар и да е важно да започнем състезанието, още по-важно е да го приключим с все още горящата ни факла.
Соломон започва с убеденост
Великият цар Соломон е пример за човек, който започва с убеденост. Докато е млад, той „възлюби Господа, и ходеше в повеленията на баща си Давида“ (3 Царете 3:3). Бог е доволен от него и казва: „Искай какво да ти дам“ (3 Царете 3:5).
Вместо да иска богатства и дълъг живот, Соломон поисква „разумно сърдце, за да съди людете (Му), за да различава между добро и зло“ (3 Царете 3:9).
Това толкова възрадва Господа, че Той благославя Соломон не само с мъдрост, но и с извънмерно богатство и дълъг живот.
Въпреки че Соломон наистина е много мъдър и извършва много велики неща, той не завършва с убеждение. За съжаление, по-късно в живота си, „Соломон стори зло пред Господа, и не следваше съвършено Господа“ (3 Царете 11:6).
Да завършим нашето състезание
Колко пъти сме започвали нещо и не сме го свършвали? Диети? Фитнес програми? Обещания да четем ежедневно Писанията? Решения да сме по-добри ученици на Исус Христос?
Колко често вземаме решения през януари и ги спазваме с голям ентусиазъм няколко дни, няколко седмици, или дори няколко месеца, докато се стигне до там, че през октомври пламъкът на ентусиазма ни е станал като изстинала пепел?
Един ден попаднах на една смешна снимка на куче, което лежи до лист хартия, което е разкъсало на парчета. На него пишеше: „Сертификат за обучение в послушание на кучета“.
Понякога и ние сме така.
Имаме добри намерения, започваме с убеденост, искаме да дадем най-доброто от себе си. Но накрая оставяме решенията си накъсани, отхвърлени и забравени.
Човешко е да се препънем, да се провалим и понякога да искаме да отпаднем от състезанието. Но като ученици на Исус Христос, ние сме обещали не само да започнем състезанието, но и да го довършим, и то да го довършим, като факлата ни все още гори силно. Спасителят обещава на учениците Си: „Но който устои до края, ще бъде спасен“ (Матея 24:13).
Позволете ми да перифразирам обещаното от Спасителя в днешно време: Ако спазваме Неговите заповеди и финишираме с все още горящи факли, ще наследим вечен живот, който е най-великият от всички дарове Божии (вж. У. и З. 14:7; вж. също 2 Нефи 31:20).
Светлината, която никога не угасва
Понякога, след като сме се спънали, провалили или дори отказали, ние се обезсърчаваме и считаме, че светлината ни е угаснала и сме изгубили в състезанието. Но аз свидетелствам, че Светлината на Христос не може да бъде угасена. Тя гори и в най-мрачната нощ и ще запали отново сърцата ни, ако само обърнем сърцата си към Него (вж. 3 Царете 8:58).
Независимо колко често или колко ниско падаме, Светлината на Христос винаги гори силно. И дори и в най-дълбоката нощ, ако просто пристъпим към Него, Неговата светлина ще погълне сенките и ще запали отново душите ни.
Това състезание на ученичеството не е спринт, то е маратон. И не е особено важно колко бързо се движим. Всъщност, единственият начин да изгубим в това състезание, е накрая да се поддадем или откажем.
Дотолкова, доколкото продължаваме нагоре и напред към Спасителя, ние печелим състезанието с горящите ни силно факли.
Защото факелът не е свързан с нас или с това какво правим.
Той е свързан със Спасителя на света.
А това е Светлина, която никога не може да бъде затъмнена. Това е Светлина, която поглъща мрака, изцелява раните и гори силно дори насред най-дълбоката скръб и безмерен мрак.
Тя е Светлина, която надминава разбирането.
Дано всеки от нас приключи пътеката, по която сме тръгнали. А с помощта на нашия Спасител и Изкупител, Исус Христос, ще финишираме с радост и с все още горящи факли.