Колко важно може да е това?

Кели Лаинг, щата Вашингтон, САЩ

По време на пътуването ми на борда на USS West Virginia, имаше повикване за офицер, който говори португалски, и който да отиде на триседмичен обмен с бразилските военноморски сили. Бях единственият в подводничарските сили, който говореше португалски.

Първоначалното ми чувство бе да не отивам. Тъкмо бях приключил тримесечен патрул и нямах търпение да се видя със семейството си, но обменът не можеше да напусне ума ми. Обърнах се в молитва към Небесния Отец, получих силен отговор, че трябва да отида и приех назначението.

Условията се оказаха пълни с препятствия. В един момент мислех да се откажа. Помислих си: „Доколко може да е важно това?“ Светият Дух обаче ме подтикна да продължа напред.

Илюстрация: Алън Гарнс

Накрая, след няколко забавяния, аз пристигнах на бразилския кораб. Когато бях ескортиран до трапезарията за офицерите, капитанът на кораба крещеше и сочеше с пръст един млад офицер. Капитанът ме видя, спря и каза на развален английски: „А, моят американски приятел пристигна. Добре дошъл. Нещо за пиене?“

Отговорих на португалски, че бих искал една популярна бразилска безалкохолна напитка, която не бях вкусвал от мисията ми. Той ми каза, че на кораба има всякакъв вид алкохол, но аз заявих, че не пия алкохол.

По-късно на каютата ми се почука. Когато отворих вратата, пред мен стоеше младият офицер от трапезарията.

„Ти си американец“, каза той. „Не пиеш алкохол. Говориш португалски. Да не би да си мормон?“

„Да“, отговорих аз.

Той се хвърли да ме прегръща и се разрида.

Този офицер, лейтенант Мендес, бе сравнително нов член на Църквата и наскоро завършил Бразилската военноморска академия. На борда на кораба той бързо научил, че капитанът очаква от него да има разюздан начин на живот като на другите офицери, когато посещават пристанищата. Вместо това, лейтенант Мендес непрекъснато доброволствал да е на смяна по това време и така пропускал пристанищните дейности. На капитанът му омръзнало това. Когато влязох в трапезарията, той се караше на лейтенант Мендес за това, че не се присъединява към другите.

„Ще излезеш с офицерите по време на следващото ни акостиране“, заповядал той на лейтенанта. „Ще покажеш на гостуващия американски офицер какво значи забавления. Той ще очаква това от нас“.

От месеци лейтенант Мендес се молил неговия капитан да разбере и приеме принципите му. С пристигането ми в повечето разговори в трапезарията се обсъждаше основно Евангелието. Говорихме с другите офицери за Джозеф Смит, Възстановяването, Словото на мъдростта и закона за целомъдрието. Отношението към лейтенант Мендес скоро се промени. Офицерите свалиха открито изложената порнография, а на следващото пристанище всички ние седнахме да хапнем в един ресторант, вместо да отидем в клуб.

Към края на моите три седмици на борда и след много обсъждания с капитана и офицерите на кораба относно вярванията ни, мъжете смекчиха сърцата си. „Сега разбирам“, каза капитанът на лейтенант Мендес преди да си тръгна, добавяйки, че вече няма да изисква от него да нарушава принципите си.

Никога няма да забравя това преживяване. Лейтенант Мендес и аз научихме, че нашият Небесен Отец ни познава лично, обича ни и е загрижен за личния ни живот.