Служба в Църквата
Вършех ли достатъчно?
Авторката живее в щата Юта, САЩ.
Един урок за изгубената овца ми помогна да разбера как най-добре да изпълнявам призованието си.
Фото-колаж от Майк Бойланд/iStock/Thinkstock и Олексий Федоров/Hemera/Thinkstock
На 23 годишна възраст бях призована за президент на Обществото за взаимопомощ в района ни за семейни студенти. Помня колко неадекватна се чувствах, като същевременно имах желанието да дам най-доброто от себе си. Бях нетърпелива и развълнувана да служа, но се съмнявах в способността си да съм добър ръководител.
След няколко месеца като президент на Обществото за взаимопомощ, аз чувствах, че не правя достатъчно. Исках да мога да съм близка със сестрите и да знам личните им нужди, но чувствах, че не се справям с това.
Поговорих с епископа си и изразих притесненията си. Обясних как просто не можех да помогна на всички сестри, на които исках да помогна. Обясних, че ми се иска да можех да се разделя на пет, за да свърша работата по начина, по който мислех, че трябва да се свърши. Опитах се да опиша лековато и хумористично притесненията си, но очите ми бързо се напълниха със сълзи на разочарование. Той се усмихна и предложи един от най-добрите съвети като ръководител, които някога съм получавала.
„Знаеш ли историята за пастира, който като изгубил едно животно от стадото си, оставил „деветдесет и деветте“, за да го намери?“ ме попита той (вж. Лука 15:4-7). Кимнах.
„В тази притча има толкова много мъдрост“, продължи той. „Пастирът знаел, че деветдесет и деветте ще са добре, ако ги остави, за да потърси едната изгубена овца“.
Тогава моят епископ ми даде следния съвет:
„Разбираш ли, деветдесет и деветте имат как да се гледат една друга, докато те няма. Те ще се окуражават една друга и ще се държат заедно много добре. Предлагам ти да се съсредоточиш над онези, които изглеждат изгубени. Всичко ще е наред с останалите“.
Почувствах силно свидетелство, че това, което той ми каза е истинно и че не трябва да се притеснявам наведнъж за цялото стадо. Целта ми е да намеря изгубените и да ги поканя да се върнат в стадото. По този начин може да бъдат осъществени целите на Небесния Отец, а аз мога да бъда инструмент в ръцете Му.
Като се вслушах в съвета на епископа си, почувствах повече разбиране за това как Господ би искал да служа в царството Му. Получих и духовно удовлетворение, което ме укрепи в призованието ми, защото аз служех по начина, по който бе казал Спасителя. Чрез силата на Светия Дух, моят епископ ми бе дал един велик дар на разбиране и прозрение.
Свидетелствам, че като се молим и търсим вдъхновение чрез свещеническите си ръководители, те ще бъдат вдъхновени да ни покажат как да ръководим по праведен начин.