Джозеф гледачът
Този исторически документ пояснява как Джозеф Смит изпълва ролята си като гледач и превежда Книгата на Мормон.
Джозеф Смит, приписвана на Дейвид Роджърс, със съдействието на архива на Библиотеката на Общността на Христос, Индепендънс, щата Мисури
На 6 април 1830 г., денят, в който Джозеф Смит организира Църквата на Христос (по-късно наречена Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни)1, той прогласява словата на едно откровение пред събралите се хора. „Ето“, в него заявява гласът Божий, „трябва да има летопис, воден сред вас и в него ти (Джозеф Смит) ще бъдеш наречен гледач“ (У. и З. 21:1).
Най-видимият знак за ролята на Джозеф Смит като гледач в новосформираната църква е Книгата на Мормон, която той многократно обяснява, че е преведена „чрез дарбата и силата Божия“2. Мнозина от най-близките на Джозеф през годината преди организирането на Църквата са очевидци на процеса, чрез който се появява Книгата на Мормон, и имат известно разбиране за значението на думата гледач.
Значението на гледач
Какво означава гледач за младия пророк и неговите съвременници? Джозеф израства в семейство, което чете Библията, която многократно споменава гледачи. В 1 Царете, например, авторът обяснява: „В старо време в Израиля, когато някой отиваше да се допита до Бога, думаше така: Елате да идем при гледача; защото оня, който се нарича пророк, се наричаше по-напред гледач“ (1 Царете 9:9).
Библията споменава и хора, които получават духовни проявления посредством физически предмети като например жезли3, медна змия на върха на прът (която става широкоразпространен символ на лекарската професия)4, ефод (част от свещеническото облекло, което включва два скъпоценни камъка)5, и Урима и Тумима6.
„Гледане“ и „гледачи“ са част от американската и семейната култура, в която израства Джозеф Смит. В резултат на езика на Библията и смесицата от англо-европейски култури, привнесени от емигрантите в Северна Америка, някои хора в началото на 19-ти век вярват, че е възможно надарени хора да „гледат“ или получават духовни проявления посредством материални предмети, като например гледачески камъни7.
Младият Джозеф Смит приема такива познати народни вярвания от времето му, включително идеята да се използват гледачески камъни за виждането на изгубени или скрити предмети. Тъй като в библейския текст е показано, че в древни времена Бог използва физически предмети, за да насочи вярата на хората или за да им говори духовно, Джозеф и други приемат същото за валидно и по тяхно време. Родителите на Джозеф, Джозеф Смит-ст. и Луси Мак Смит потвърждават потопяването на семейството им в тази култура и употребата им на физически предмети по този начин, а селяните от Палмира и Манчестър, щата Ню Йорк, където живеят семейство Смит, търсят Джозеф, за да им намира изгубени предмети, преди той да се премести в Пенсилвания в края на 1827 г.8.
За хората без разбиране на това как хората от 19-ти век в района на Джозеф живеят според религията си, гледаческите камъни може да са непознати, а учените дълго са спорили за този период от живота му. Отчасти в резултат на Просветлението или Ерата на разума, период, в който се набляга на науката и видимия свят, вместо на духовните неща, мнозина по времето на Джозеф чувстват, че използването на физически предмети, като например камъни или жезли е суеверно или неуместно за религиозни цели.
По-късно, когато Джозеф разказва забележителната си история, той набляга на виденията си и други духовни преживявания9. Същевременно, някои от бившите му съмишленици наблягат на неговото ранно ползване на гледачески камъни, за да унищожат репутацията му в един свят, който все повече отхвърля подобни практики. Джозеф и други ранни членове избират да не наблягат на влиянието на народната култура върху мисионерските си усилия, тъй като много от потенциалните нови членове претърпяват трансформация по отношение на това как разбират религията в Ерата на разума. В това, което става канонизирани откровения, Джозеф продължава да учи, че гледаческите камъни и други гледачески средства, а също и способността да се работи с тях, са важни и свещени дарове от Бог10.
Инструменти, използвани за превода на Книгата на Мормон
Гледачески камъни се споменават и в исторически разкази, описващи Джозеф Смит и превода на Книгата на Мормон. Официалната история на Джозеф, започната през 1838 г., описва посещението на един ангел, на име Мороний, който му казва за златни плочи, заровени в един близък хълм. Джозеф разказва, че докато говори с ангела, в ума му „се разкри видение“, толкова ясно, че той „(успява) веднага да го позна(е)“, когато по-късно го вижда лично (Джозеф Смит—История 1:42).
Членове на Църквата през цялата й история са се стремили да разберат ранната история на Джозеф Смит и намирането и превода му на златните плочи. Тази картина от художника Ч. Ч. А. Крисчънсън през 1886 г. изобразява как Джозеф Смит получава плочите от ангела Мороний.
Ангелът Мороний предава плочите на Джозеф Смит, от Ч. Ч. А. Крисчънсън
В историята, която Джозеф започва да пише през 1838 г., Мороний го предупреждава, че „Сатана щял да се опита ме изкуши (като следствие от крайната бедност на бащиното ми семейство) да взема плочите с цел да забогатея“. Това ангелът го забранява, припомня си Джозеф, казвайки, че ако има „нещо друго предвид“, освен да изгражда Божието царство, той „не би могъл да ги получ(и)“ (Джозеф Смит—История 1:46). В по-ранната си история от 1832 г. Джозеф обяснява: „Аз … търсих плочите, за да стана богат и не спазих заповедта да съм насочил взор само в Славата Божия“11. В резултат на това, той е задължен да се връща на хълма ежегодно в продължение на четири години, докато накрая е подготвен да получи плочите (вж. Джозеф Смит—История 1:53-54).
Джозеф разказва, че когато накрая получава плочите от Мороний през 1827 г., той получава и два камъка, които да се използват при превеждането им. Той и близки познати оставят разкази за тези камъни, описвайки ги като бели или прозрачни на вид, поставени в сребърни дъги или рамки, подобно на съвременните очила и свързани към един голям нагръдник12. Според описанието, това гледаческо средство трябва да е било обемисто. Майката на Джозеф Смит казва, че той отделил камъните от нагръдника, за да му е по-удобно да ги използва13.
Текстът на Книгата на Мормон нарича тези камъни „тълкуватели“ и обяснява, че те „бяха подготвени от началото и бяха предавани от поколение на поколение за тълкуване на езици“, бидейки „съхранявани и запазени от ръката Господна“ (Мосия 28:14–15, 20).
Книгата също разказва как Господ дава „два камъка“ на брата на Яред, с обещанието, че те ще помогнат на бъдещите поколения да възстановят словата му. „Напиши тези неща и ги запечатай“, му казва Господ, „и Аз ще ги покажа в определеното от Мен време на чедата човешки“. Господ обяснява, че тези камъни „ще увеличат в очите на човеците нещата, които ти ще напишеш“ (Етер 3:24, 27).
Детайл от страница на оригиналния ръкопис на Книгата на Мормон, съдържаща заминаването на семейството на Лехий от Ерусалим в 1 Нефи 2. Джозеф Смит диктува Книгата на Мормон на няколко писаря, включително Олвър Каъдъри, който записва тези редове.
Предоставено от Библиотеката по църковна история; ФОТОГРАФИЯТА Е ПОДОБРЕНА С ЦЕЛ ЯСНОТА
Когато през средата на 1829 г. Джозеф Смит приключва диктуването на писари на превода му на Книгата на Мормон, значението на гледач е допълнително разяснено в текста. Книгата на Мормон съдържа едно пророчество, приписвано на Джозеф от Египет, който заявява, че един от неговите потомци – явно Джозеф Смит – ще бъде „отбран гледач“, който ще доведе и други потомци „до знанието за заветите“, които Бог е сключил с техните предци (2 Нефи 3:6, 7).
В друга част от Книгата на Мормон Алма-младши дава тълкувателите на сина си Еламан. „Запази тези тълкуватели“, го съветва Алма, говорейки за двата камъка в сребърни дъги. Но Алма цитира и едно пророчество, което изглежда говори за един камък: „И Господ каза: Ще приготвя на моя служител Газалем камък, който ще излъчва светлина в тъмнината“ (Алма 37:21, 23).
Забележителното е, че макар и да е дадено в контекста на „тълкуватели“ (мн. ч.), това пророчество говори за предаването на един бъдещ служител „камък“ (ед.ч.), който ще излъчва светлина в тъмнината14. Ранните светии от последните дни вярват, служителят, за когото се пророкува тук, е Джозеф Смит.15
Всъщност, историческите факти показват, че освен двата гледачески камъка, известни като „тълкуватели“, Джозеф Смит използва и поне още един гледачески камък за превода на Книгата на Мормон, често поставяйки го в шапка, за да блокира светлината. Според съвременници на Джозеф, той прави това, за да вижда по-добре думите на камъка16.
От 1833 г. Джозеф Смит и неговите съмишленици започват да използват библейския термин „Урим и Тумим“, когато говорят за камъни, използвани за получаване на божествени откровения, включително нефитските тълкуватели и единичния гледачески камък17. Тази неточна терминология усложнява опитите да се пресъздаде точния метод, по който Джозеф Смит превежда Книгата на Мормон. Освен да използва тълкувателите, според Мартин Харис, Джозеф за удобство използва и един от гледаческите си камъни за превода на Книгата на Мормон. Други източници потвърждават факта, че Джозеф сменя преводаческите инструменти18.
След публикуването на Книгата на Мормон
След публикуването на Книгата на Мормон през март 1830 г. Джозеф Смит и неговите чиновници започват работа по това, което днес наричаме Преводът на Джозеф Смит на Библията, една пророческа редакция на версията на Крал Джеймс19. По думите на Джозеф, използването на нефитските тълкуватели за този преводачески проект не е възможно, защото той вече не разполага с тях.
Историята на Джозеф обяснява, че „чрез мъдростта Божия (плочите и преводачите) останаха в безопасност в ръцете ми, докато не изпълних чрез тях това, което се изискваше от мене. И когато, според както беше уговорено, пратеникът ги поиска, аз му ги предадох и той ги има в свое владение до ден днешен“ (Джозеф Смит—История 1:60).
Както обяснява президент Бригъм Йънг (1801–1877): „Джозеф върна У(рима) и Т(умима) с плочите, когато приключи превода“20.
За хиляди членове, докато той е жив, и за милиони след смъртта му, Джозеф Смит е познат като пророк, гледач и откровител.
Джозеф Смит, приписвана на Дейвид Роджърс, със съдействието на архива на Библиотеката на Общността на Христос, Индепендънс, щата Мисури
Джозеф има и други гледачески камъни, но по думите на старейшина Орсън Прат (1811–1881), член на Кворума на дванадесетте апостоли и по-късно, църковен историк, Джозеф до този момент вече е съзрял в духовното си разбиране. На едно събрание на 28 юни 1874 г., на което присъстват президент Бригъм Йънг и много други висши ръководители, старейшина Прат казва на публиката си за това, че е „присъствал много пъти“, докато Джозеф Смит „превежда Новия завет“. Тъй като не видял да се използват при превода преводачески инструменти, той се почудил защо Джозеф „не използва Урима и Тумима, както при превода на Книгата на Мормон“.
Докато старейшина Прат наблюдава как Пророкът превежда, „Джозеф, като че прочете мислите ми, погледна и обясни, че Господ му дал Урима Тумима, когато бил неопитен в Духа на вдъхновение. Но сега бил дотолкова напреднал, че разбирал как действа този Дух и не се нуждаел помощта на този инструмент“21.
Бригъм Йънг казва на друга публика мислите си относно получаването на гледачески камък. „Не мисля, че някога съм искал да имам такъв“, размишлява той22. Изявлението на Бригъм изразява неговото разбиране, че гледаческите камъни не са важни за това да си гледач.
На 25 октомври 1831 г. Джозеф Смит присъства на една конференция в Ориндж, щата Охайо. По време на конференцията, брат му Хайръм казва, че „мисли, че е най-добре информацията за появяването на Книгата на Мормон да бъде разказана от самия Джозеф пред присъстващите старейшини, за да може всички да знаят за себе си“. Според записките от събранието, Джозеф „казва, че не е предвидено да каже на целия свят подробностите по даването на Книгата на Мормон“ и „че не е важно той да разкаже тези неща“23. Тъй като вече е съзрял в ролята си на гледач и е повярвал, че гледаческите камъни не са важни за получаването на откровение, вероятно той се бои, че хората може да наблегнат твърде много на това как се дава книгата и твърде малко на самата книга.
Най-важното нещо, което Джозеф Смит отбелязва за превода на Книгата на Мормон е, че го прави „чрез дарбата и силата Божия“24. Той учи църковните ръководители, че самата книга „е най-вярната от всички книги на земята, че тя е ключовият камък на религията ни“ и, като спазват нейните наставления, читателите ще се „приближа(т) по-близо до Бога, … отколкото чрез която и да е друга книга“25.