Думи, които да променят света ни
Един окръжен съвет в Гана демонстрира как съвместното съветване и използването на местни ресурси може да създаде възможности за личен растеж и служба на околните.
Илюстрация от Тейлър Калъри
Сестра Вида Осеи от Гана искаше да се научи да чете и пише на английски език. Беше пробвала няколко пъти обществени програми, но се бе обезкуражила и отказала след седмици. Тогава, една неделя, докато бе на църква във Втори клон, тя научи, че окръг Асаманкесе спонсорира програма за ограмотяване по английски език. Тя реши да се запише.
Скоро откри, че тази програма е различна. Щеше да може да я посещава с приятели от църквата. Писанията се използваха за учебни материали, така че щеше да изучава не само английски, но и Евангелието.
Два месеца след започването на курса, Вида каза за пръв път молитва в клас. Три месеца, след като започна, тя каза първата си реч на събрание за причастие, отчасти на Туи, един местен африкански език, и отчасти на английски. Четири месеца след началото, тя започна да записва в една опърпана тетрадка поръчките, разходите и цените за работата й като самонаета шивачка. Тя правеше все по-малко грешки с клиентите, получаваше по-ниски цени от продавачите и печелеше повече пари от който и да е предишен месец.
„Много се срамувах да посещавам ограмотителен курс с непознати хора“, каза тя. „Но, когато в сградата за събрания започна да се провежда ограмотителен курс с членовете, които познавах, това ми даде куража да опитам пак. Сега мога да чета Писанията и да подобря бизнеса си, като чета и пиша на английски“.
В субсахарска Африка много хора, особено жените, не знаят как да четат и пишат. Неграмотността е толкова разпространена, че една стара африканска поговорка гласи: „Ако искаш да скриеш нещо, напиши го в книга“. Обаче за жените светии от последните дни като Вида грамотността нараства.
Предизвикателства, които да се преодолеят
Ограничената инфраструктура и ограниченото държавно образование в повечето субсахарски страни означава ограничени възможности, особено за момичетата. Поради високата цена на образованието и ограничения статут на момичетата в обществото, за много хора четенето изглежда непостижимо умение. В Гана, например, макар че английският е официалният език, статистиката сочи, че по-малко от половината пълнолетни жени говорят английски. В провинцията на Гана две трети от пълнолетните жени са неграмотни.
„Повечето жени в градовете и селата ни не говорят английски“, казва Сет Опонг, президент на окръг Абомосу в Мисия Гана Акра Запад. „Туи, местният ни език, е говорим език от векове. Едва наскоро бе създадена азбука за Туи, така че пак много малко хора го четат“.
„Сестрите трябва да разчитат на другите – основно на съпрузите си, ако са омъжени, или на казаното от приятели, ако не са омъжени – за да разберат евангелските принципи и практиките на Църквата“, обяснява Джорджина Амоака, окръжен президент на Обществото за взаимопомощ. „Много от тях имат силното желание да служат, но не могат да четат ръководствата или списанията, така че възможностите им да участват в църквата са ограничени“.
Напътствие от съвета
Тъй като жените не говорят английски в домовете си или на пазара, участието в Църквата им предоставя основна мотивация да научат езика. Въпреки това, и отдавнашните и новите членове може да срещат противопоставяне в семействата си относно ограмотителните програми. Окръжният съвет обсъди този проблем и тогава президент Опонг говори на свещеничеството и на ръководителите на спомагателни организации във всеки клон за единен подход в целия окръг за ограмотяване. Макар и да се предоставя на всички жени в общността, програмата набляга на жените в Църквата. Вместо да се канят отделни хора, поканите се правят на групи – например президентствата на Обществото за взаимопомощ и Неделното училище за деца посещават заедно, за да могат да се подкрепят една друга.
Въз основа на обсъжданията с клоновете, окръжното ръководство реши да проведе ограмотителни курсове във всеки клон в неделя, а също и два пъти през седмицата. След концентрирани шестмесечни усилия, щяха да се раздадат сертификати за завършване на всички, които са посещавали редовно и са изпълнили задължителната домашна работа.
Ресурси, адаптирани към нуждите
„Едно от предизвикателствата ни бе да намерим начин да преподаваме четене и писане на хора, които имат само говорим език“, обяснява старейшина Джим Далтън, възрастен мисионер, служещ в окръга. „Поради дългата традиция на Туи да е говорим, но не и писмен език, повечето хора го говорят, но не знаят как да пишат на него, така че трябваше да започнем с ученето как се пише“.
Рансфорд Даркуа от висшия съвет на окръг Абомосу работи с двама завърнали се мисионери, Франсис Анса и Сесилия Аманкуа, за да използва едно местно създадено ръководство. На участниците се показваха снимки и бяха молени да напишат какво виждат. Това им помогна да развият основни писмени умения, докато се учеха да мислят на английски. След като бъдеха създадени основни умения, можеше да се използват по-напреднали ресурси за учене.
Подготовка и иновация
Преди започването на програмата, специалисти по ограмотяването обучиха инструктори не само на методи на учене, но и на това как да преподават практична хигиена и умения за семеен живот. Но дори и най-доброто обучение не можеше да предвиди някои от възникналите предизвикателства след започването на курсовете: честото прекъсване на тока в района правеше вечерните занятия трудни за провеждане, слуховете, че размирни миньори от златните рудници скитат вечер по улиците, създаваха безпокойство, а понякога хората с ключове не можеха да дойдат навреме, за да отключат църковните сгради.
Окръжният съвет отново обсъди какво трябва да се направи. В резултат на съвета им, групи участници започнаха да идват заедно на курса. Бяха им раздадени фенерчета, за да може безопасно да вървят по пътеките. Местните ръководители упълномощиха използването на генератори, за да се захранва вечер осветлението в църковните сгради. На надеждни членове, които живееха близо до сградите, бяха поверени ключове, за да могат да отварят навреме сградите.
Презентации при завършването
Шестдесет и един члена и проучвателя започнаха програмата. Четиридесет и три завършиха всички сесии и домашни. При завършването бяха поканени да направят кратки презентации.
„Преди започването на ограмотителната програма изобщо не можех да чета“, казва Сандра Обенг Амо от клон Санкубенасе. „Когато съпругът ми пътуваше по работа, никога не провеждах семейна домашна вечер. Преди няколко седмици, когато го нямаше, най-големият ми син ми помогна да прочета наръчника и аз изнесох на децата си урок на английски език. От тогава насам правя това всяка седмица, когато съпругът ми не е у дома“.
Проспър Гиекете, който въпреки ограничените умения по английски бе останал верен член на Втори клон в Абомосу, прочете свидетелство от три изречения, което бе написал сам. Той каза, че преди курса не можел да чете или пише, но сега може да помага на малките си деца с домашните им. „Благодарение на наученото“, казва той, „мога да съм по-добър баща“.
„Сега мога сам да чета Писанията“, казва Куаку Сасу от клон Куабенг. „Преди знаех, че Книгата на Мормон е истинна, макар че не можех да я чета. Сега аз знам, че е истинна, като я чета. Свидетелството ми непрекъснато нараства“.
Членовете на президентството на Обществото за взаимопомощ на клон Асунафо казват, че са посветили всеки четвъртък на това да си говорят една с друга само на английски. „Това правеше някои разговори в този ден по-дълги, защото не можехме да се сетим за правилните думи, които да си кажем“, казва Евелин Агиейуаа, президентка на Обществото за взаимопомощ. „Скоро обаче започнахме да си превеждаме една за друга, намирайки правилните думи, които да кажем. Тъй като учехме заедно, никоя от нас не се притесняваше или страхуваше да каже грешните думи. Просто си помагахме една на друга“.
Ползите изобилстват
Жените, които завършиха ограмотителната програма на окръг Абомосу, казват, че се чувстват по-добре относно себе си и че е по-вероятно да участват в църквата. Те имат по-голямо желание да приемат призования, да четат Писанията и да преподават на църква и вкъщи. Някои мъже също завършиха програмата. Повечето от тях са фермери и те казват, че сега по-добре могат да изчисляват разходите и продажбите на стоката им, да помагат на децата с домашните и да четат Писанията самостоятелно и със семействата си.
Насърчени от успеха в Абомосу, от съседния окръг Асаманкесе също стартираха собствена ограмотителна програма.
„Да можем да четем и пишем променя живота ни и живота на децата ни“, казва Гладис Асейду от клон Санкубенасе. „Думите променят нашия свят и ние благодарим на нашия Небесен Отец“.