Размисли
Тикви или пъпеши?
Авторката живее в щата Юта, САЩ.
Понякога няма грешен избор. Просто има избор.
Илюстрация от Каролин Виберт
Миналото лято баща ми беше много изненадан да види, че тиквените семки, които посади миналата година, решиха да покълнат това лято насред полето с пъпеши. Пъпешите се развиваха много добре, но тиквите също. Всъщност, толкова добре, че баща ми се изкуши да остави тиквите да продължат да растат. Но той знаеше, че тиквите ще задушат растежа на пъпешите.
Така че, трябваше да направи избор. Можеше или да изкорени тиквите, за да може пъпешите да имат по-голям шанс да се развият добре или да остави тиквите да растат и да наблюдава как те вероятно ще задушат пъпешовите растения, което от своя страна би довело до по-ниска реколта и при двата вида. Тикви или пъпеши? Този избор беше между две добри неща.
Като прецени и двете, баща ми реши да изкорени тиквените растения. Те не само че бяха покълнали късно, но и той искаше повече планираните пъпеши, отколкото неочакваните тикви.
Този случай ме подтикна да се замисля за изборите, които вземаме и по-специално при взаимоотношенията ни с другите. Независимо дали става въпрос за нашето семейство, приятели, работодател или човека, с когото излизаме на срещи или сключим брак, когато изборът е между две добри неща, откриването на правилния или най-добрия избор понякога е трудно, особено ако искаме да избегнем вземането на погрешен избор. Страхът да не направим погрешния избор понякога ни парализира, а този страх може да ни попречи да продължим напред с вяра. Истината е, че понякога няма грешен избор. Просто има избор. В случая на баща ми, той взе решението си въз основа на това кое му беше по-ценно. Той не искаше да види как загиват тиквите, но знаеше, че ще съжалява за щетите, които щяха да нанесат по-късно на пъпешите.
В живота някои от изборите, пред които сме изправени, не са важни, като например какво да ядем за закуска. Какъв цвят рокля трябва да нося днес? Когато сме изправени пред избор между две добри неща, може да направим като баща ми и просто да се запитаме: „Кое ми е по-ценно?“ После трябва да вземем решение и да продължим напред с вяра, уповавайки се на Господ да ни коригира, ако евентуално сме сгрешили.
Но някои избори са много важни. Президент Томас С. Монсън веднъж каза: „Ние непрекъснато трябва да избираме. За да избираме мъдро, ние имаме нужда от смелост – смелостта да казваме „не“ и смелостта да казваме „да“. Решенията наистина определят нашата съдба“ („Трите принципа на избора“, Лиахона, ноем. 2010 г., с. 68). Когато сме изправени пред този вид избори, по-добре е да се запитаме: „Кое е по-ценно за Господ?“ Ако знаем отговора на този въпрос, трябва да съгласуваме ценностите си с Неговите и после да последваме този избор. Той винаги ще е правилният.