2015 г.
Божествените качества на Исус Христос: изпълнени с милосърдие и любов
October 2015


Послание за обучение при посещение

Божествените качества на Исус Христос: изпълнени с милосърдие и любов

С молитва изучавайте този материал и преценете какво да споделите. Как разбирането за божествените качества на Спасителя увеличава вашата вяра в Него и благославя сестрите, за които се грижите чрез обучение при посещение? За повече информация, отидете на reliefsociety.lds.org.

Вяра, семейство, взаимопомощ

Visiting teachers with an elderly woman.

The Influence of Righteous Women, от Julie Rogers

Ръководството към Писанията дава следното определение за милосърдието: „най-висшата, най-благородната, най-силната любов“ („Милосърдие“). То е чистата любов Христова. Като научаваме за Исус Христос и се стремим да бъдем като Него, ще започнем да чувстваме Неговата чиста любов в живота си и ще бъдем подтиквани да обичаме и служим на другите така, както би го правил Той. „Милосърдието е да имаме търпение към човек, който ни е разочаровал“, казва президент Томас С. Монсън. „То е да устоим на подтика да се обидим лесно. То е да приемаме слабостите и недостатъците. То е да приемаме хората такива, каквито са. То е да погледнем отвъд физическия външен вид и да видим качества, които не избледняват с времето. То е да устоим на подтика да категоризираме другите“1.

В Книгата на Мормон научаваме великата истина, че ние се „мол(им) на Отца с цялото си сърце, за да може да бъде(м) изпълнени с тази любов, с която Той надари всички, които са истински последователи на Неговия Син Исус Христос; за да може да стане(м) чедата Божии, та когато Той се яви, ние да бъдем подобни на Него, защото ще Го видим такъв, какъвто е; за да имаме тази надежда и да може да бъдем очистени, тъкмо както Той е чист“ (Мороний 7:48).

Допълнителни Писания

Иоана 13:34–35; 1 Коринтяните 13:1–13; 1 Нефи 11:21–23; Етер 12:33–34

От нашата история

„Една наскоро овдовяла сестра е благодарна за посещаващите учителки, които са скърбяли с нея и са я утешавали. Тя пише: „Отчаяно се нуждаех от някой, към когото да се обърна, някой, който да ме изслушва. … И те ме изслушваха. Те ме утешаваха. Те ридаеха с мен. И ме прегръщаха … (и) ми помогнаха да се измъкна от дълбокото отчаяние и депресия на онези първи месеци на самота“.

Една друга жена обобщава чувствата си, когато тя става получател на истинско милосърдие от една посещаваща учителка: „Знаех, че съм повече от просто бройка в списъка на хора, които тя трябва да посети. Знаех, че тя се интересува от мен“2.

Подобно на тези сестри, много светии от последните дни по целия свят могат да свидетелстват за истинността на следното изявление на президент Бойд К. Пакър (1924–2015), от Кворума на дванадесетте апостоли: „Колко е утешително да се знае, че независимо къде може да отиде (едно семейство), едно църковно семейство ги очаква. От деня на пристигането им, той ще е част от кворум на свещеничеството, а тя ще е част от Обществото за взаимопомощ“3.

Бележки

  1. Томас С. Монсън, „Милосърдието никога не отпада“, Лиахона, ноем. 2010 г., с. 124.

  2. Daughters in My Kingdom: The History and Work of Relief Society 2011 г., с. 119-120.

  3. Daughters in My Kingdom, с. 87.