6 символа на Пасхата, които могат да променят начина, по който гледате на Великден
Докато си спомняме за символиката на Пасхата, нашето разбиране и радост за действителността на Възкресението ще се задълбочават.
Обичам Великден, един празник, отбелязващ това как Исус Христос освобождава Божиите чеда от робството на смъртта и ада.
Но 1 500 години преди Възкресението имало един подобен свят ден, на който се чества как Йехова освобождава чедата на Израил от робство в Египет.
Великден напомня за Единителната жертва на Спасителя; Пасхата я предвещава. Заедно те могат да задълбочат разбирането ни за Възкресението. По-долу са дадени само няколко връзки между Пасхата и Великден:
Пасха |
Великден |
1. Пасхата е съсредоточена върху пасхалното агне – мъжко без недостатък (вж. Изход 12:5), без строшени кости (вж. Изход 12:46). |
1. Исус е Божият Агнец (вж. Йоан 1:29), без грях и без строшени кости (вж. Йоан 19:36). |
2. Безквасен хляб, без мая (вж. Bible Dictionary, „Leaven“), съпътства Пасхалния празник (вж. Изход 12:8, 15). |
2. Исус е Хлябът на Живота, в Когото няма нищо нечисто (вж. Йоан 6:35). |
3. Горчиви треви, символ на робството на израилтяните, присъстват на Пасхалното угощение (вж. Изход 12:8). |
3. Ние може да сме подвластни на робството на греха, но понеже Исус изпи горчивата чаша (вж. У. и З. 19:18), ние можем да бъдем освободени чрез Неговото Единение (вж. 1 Коринтяните 15:22). |
4. Храната от Пасхата трябвало да бъде изядена бързо (вж. Изход 12:11). |
4. Тялото на Спасителя трябвало бързо да бъде подготвено за погребение (вж. Йоан 19:31). |
5. Вярващите, които слагали от кръвта на агнето върху рамките на вратите им, били спасени от физическа смърт (вж. Изход 12:7, 13). |
5. Вярващите, които символично вземат от кръвта на Агнеца всяка седмица по време на причастието и „си спомнят винаги за Него“ (У. и З. 20:77, 79), могат да бъдат спасени както от физическа, така и от духовна смърт (вж. Мосия 4:2). |
6. Израилтяните получили свобода на следващия ден след смъртта на първородните (вж. Изход 12:29–32). |
6. Исус освобождава пленените в света на духовете на следващия ден след смъртта си (вж. У. и З. 138:18, 31, 42). |