Пътеки към истинско щастие
От старейшина Юлисис Соарес
От Президентството на Седемдесетте
От встъпително обръщение, „Paths for Happiness“, отправено в Университета Бригъм Йънг – Хавай на 8 юни 2017 г.
Нека всеки от нас избира да обича Господ и да следва Неговите пътеки към щастието.
Небесният Отец желае повече от всичко да имаме истинско и трайно щастие.
„Нашето щастие е причината за всички благословии, които Той ни дава – Евангелски учения, заповеди, свещенически обреди, семейни взаимоотношения, пророци, храмове, красотата на творенията и дори възможността да преживяваме трудности. … Той изпрати Своя Възлюбен Син, за да извърши Единението, тъй че да можем да сме щастливи в този живот и да получим пълна радост във вечността“1.
Хората навсякъде търсят нещо. По свой начин това, което всеки наистина търси, е щастие. Обаче както и със самата истина, много хора не могат да намерят щастие, „защото не знаят къде да (го) намерят“ (У. и З. 123:12).
Понеже не знаят къде да намерят истинско и трайно щастие, те го търсят в неща, които всъщност носят само временно удоволствие – купуват неща, търсят почести и похвали от света чрез неуместно поведение или се съсредоточават върху физическата красота и привлекателност.
Удоволствието често се бърка с щастие. Изглежда, че колкото повече хората търсят временно удоволствие, толкова по-малко щастие усещат. Обикновено удоволствието трае само кратко време.
Както казва президент Дейвид О. Маккей (1873 – 1970): „Да, може да получите преходно удоволствие, но не можете да намерите радост, не можете да намерите щастие. Щастието се намира само по онази доста добре отъпкана пътека, която е тясна, но права и води към вечен живот“2.
За съжаление на мнозина, щастието им се изплъзва. Учените знаят, че е „повече от просто позитивно настроение, щастието е състояние на благополучие, което включва чувство за смисъл и дълбоко удовлетворение“3.
Изследвания показват, че щастието не е резултат от скачане от едно преживяване към друго. Вместо това, постигането на щастие обикновено включва дълготрайни усилия за постигане на нещо по-важно в живота. Щастието се определя от навици, поведения и модели на мислене, които ние можем пряко да постигнем чрез съзнателни действия. Голяма част от нашето щастие всъщност е „в собствените ни ръце“4.
Нека обсъдим важността на някои от пътеките към щастие според Писанията и ученията на съвременните пророци и апостоли. Когато с вяра и непоколебимост вървим по тези пътеки, това ще ни позволява да се радваме на щастие по време на предстоящото пътуване.
Добродетел
Първата от тези пътеки е добродетелта, която е модел на мислене и поведение, основаващи се на високи морални стандарти. Тя включва в себе си целомъдрие и морална чистота, които ви правят достойни да влизате в Господните свети храмове. Добродетелните хора притежават тихо достойнство и вътрешна сила. Те са уверени, защото са достойни да приемат Светия Дух и да бъдат водени от Него. Добродетелта започва в сърцето и ума и е съвкупност от хиляди дребни решения и постъпки всеки ден.
„Нека добродетелта непрестанно да украсява мислите ви; тогава ще нараства увереността ви, когато сте в присъствието Божие, и учението на свещеничеството ще поръси душата ви като небесна роса.
Светият Дух ще стане ваш постоянен сподвижник и ваш скиптър – неизменен скиптър на праведност и истина; и вашето господство ще бъде едно вечно господство, и без принудителни средства то ще се влива във вас во веки веков“ (У. и З. 121:45–46).
Президент Томас С. Монсън (1927–2018) учи: „Няма приятелство, по-ценно от вашата собствена чиста съвест, вашата морална чистота – и колко славно е чувството да знаеш, че си застанал на отреденото ти място чист и уверен в своето достойнство да направиш това“5.
Почтеност
Втората пътека към щастието е почтеността. Старейшина Ричард Г. Скот (1928 – 2015) от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
„Осъзнайте, че трайното щастие идва от това, което сте, а не от това, което притежавате.
Истинската радост идва от праведния характер, а той се изгражда върху основата на модел на последователни праведни решения. … Вашите праведни решения определят кои сте вие и какво е важно за вас. Те правят по-лесно вършенето на праведни неща. За да имате щастие сега и през целия си живот, се подчинявайте на Господ, без да се колебаете“6.
Като изучаваме Писанията, научаваме, че дадените от Господ обещания насърчават праведния живот. Тези обещания следва да подхранват душите ни, да ни носят надежда, като ни насърчават да не се отказваме дори пред лицето на всекидневните ни предизвикателства да живеем в един свят, чиито етични и нравствени ценности изчезват. Следователно е необходимо да се грижим нашите мисли, думи и действия да ни водят по пътя обратно към нашия Небесен Отец.
Вярност
Третата пътека към щастието е верността. Основополагащо е да разбираме, че Бог ни благославя според нашата вяра, която е източникът на живот с божествена цел и перспектива. Вярата е практически принцип, който ни вдъхновява да сме усърдни. Тя се изразява в нашето позитивно отношение и желание доброволно да вършим всичко, което Небесния Отец и Исус Христос искат от нас. Тя е това, което ни помага на колене да умоляваме Господ за напътствия, а след това ни насърчава да се изправяме и да действаме, уверени, че ще получим това, което е в съответствие с Неговата воля.
Докато вървите напред в своето пътуване, ще бъдете подлагани на изпитания, за да се види дали ще вършите всички неща, които Господ, вашият Бог ви заповядва (вж. Авраам 3:25). Това е част от житейския опит в смъртността. Ще е необходимо да бързате напред с увереност в Христа, водени от Духа, уповавайки се, че Бог ще се грижи за нуждите ви.
Помнете, че вие не трябва да позволявате вярата ви да отслабва, дори във времена на големи трудности. Докато сте непоколебими, Господ ще увеличава способността ви да се издигате над изпитанията на живота. Вие ще можете да укротявате негативните пориви и ще развивате способността да преодолявате дори изглеждащите на пръв поглед непреодолими пречки.
Святост
Светостта – друга пътека към щастието, е свързана с духовно и морално съвършенство. Светостта е показател за чистота на сърцето и на намеренията. Как можем да се трудим всеки ден, за да се храним духовно, така че да развиваме в себе си божествен характер?
Президент Харолд Б. Лий (1899 – 1973) отговаря: „Ние развиваме своята духовна същност, като я прилагаме на практика. … Трябва всеки ден да тренираме своя дух чрез молитва, като вършим добри дела и като споделяме с други хора. Трябва да подхранваме духа си, като четем от Писанията всеки ден, като провеждаме семейна домашна вечер, като посещаваме събрания, като вземаме от причастието. …
Праведният човек се стреми да става по-добър, знаейки че има всекидневна нужда от покаяние“7.
Друг важен елемент от светостта е свързан с това да сключваме завети в храма и да ги спазваме. Ако сме верни, тези завети могат да ни издигат отвъд границите на нашата собствена сила и разбиране. Всички обещани благословии на Евангелието на Исус Христос могат да бъдат наши чрез верността ни на извършените от нас обреди и сключените завети с Небесния Отец и Исус Христос в храма. Част от модела за „щастлив живот“ включва построяване на храм за поклонение и за сключване на завети с Господ (вж. 2 Нефи 5:16, 27).
Ключовата точка на тази пътека е, че трябва да бъдем много старателни да се развиваме духовно и да бъдем морално чисти.
Подчинение
Спазването на всички Божии заповеди е свързано с другите пътища към щастие. След като нефитите се отделят от ламанитите, те преуспяват изключително много, понеже спазват разпоредбите, повеленията и заповедите „Господни във всяко нещо, според закона на Моисей“ (2 Нефи 5:10). Този модел на поведение е друг важен елемент от това да „жив(еем) щастливо“.
Президент Монсън учи: „Когато… спазваме (заповедите), нашият живот е по-щастлив, по-пълноценен и не така сложен. Нашите трудности и проблеми ще бъдат по-лесни за понасяне и ще получаваме (Божиите) обещани благословии“8. Той също така казва: „Знанието, което търсим, отговорите, за които копнеем, и силата, която желаем днес, за да се изправяме пред трудностите на един сложен и променлив свят, могат да бъдат наши, ако охотно се подчиняваме на Господните заповеди“9.
Спасителят ни умолява:
„Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди. …
Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме обича; а който Ме обича, ще бъде възлюбен от Моя Отец и Аз ще го възлюбя, и ще му Се явя лично“ (Йоан 14:15, 21).
Безкористност и любов
Златният път към щастие се характеризира с безкористност и любов – любов, изпълнена със загриженост, заинтересованост и известна доза милосърдие към всяка жива душа. Любовта е прекият път към щастието, което ще обогатява и благославя живота ни и живота на другите хора. Това означава, както казва Спасителят, че вие проявявате любов дори към враговете си (вж. Матей 5:44).
Като правите това, вие ще изпълнявате по-голямата заповед да обичате Бог. Ще се извисявате над злите ветрове, които духат – над нечестивото, над това, което води до провал и над неприятното. Истинско и трайно щастие идва, само когато избираме да спазваме заповедта: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“ (Матей 22:37, вж. също Второзаконие 6:5, Марк 12:30, Лука 10:27).
Нека всеки един от нас избира да обича Господ и да следва Неговите пътища към щастие, което е „целта и причината за нашето съществуване“10.