Кошници и буркани

От Чейко Н. Оказаки

Относно сестра Оказаки

Чиеко Нишимура Оказаки (1926 – 2011) израства в Хаваи, САЩ в будистко семейство от японски произход. Тя се присъединява към Църквата, когато е на 15 г.

Дотогава сестра Оказаки е стигнала до знанието за сложността на нейното етническо и културно положение. Притеснени как ще ги възприемат другите след като японската армия бомбардира Пърл Харбър, Хаваи, сестра Оказаки и майка ѝ събират и изгарят всички японски предмети, които имат. Но тогава тя поглежда в огледалото и си казва: „Никога не съм стъпвала в Япония. Аз не съм японка по сърце. Но не мога да избягам от себе си. Очите ми, кожата ми и косата ми са японски“¹.

Сестра Оказаки се сблъсква с расизма през целия си живот. Тя започва работа като учителка скоро след Втората световна война, когато анти-японската нагласа е все още силна в Съединените щати. Три майки отказват да пуснат децата си в нейния клас. Но сестра Оказаки скоро ги спечелва на своя страна².

Тя е първата жена, която служи в бордовете и на трите женски помощни организации: първо на Младите жени, след това на Неделното училище за деца и на Обществото за взаимопомощ³.

Това послание е откъс от нейната реч по време на общата конференция през април 1996 г. относно единството и разнообразието (пунктуация и главни букви стандартизирани).

Бог ни е дал много дарове, голямо разнообразие и много различия, но същественото нещо е това, което знаем един за друг – че всички сме Негови чеда.

Като членове на Църквата понякога ни е трудно да се учим един от друг, така че да можем да се обичаме един друг и да израстваме заедно.

Ученията на Евангелието са от съществено значение. Те са основни, но опаковката от традиции може да е различна. Нека споделя прост пример, за да покажа разликата между ученията на Църквата и културната опаковка. Ето един буркан с праскови от Юта, приготвен от една домакиня от Юта за семейството ѝ през снежния сезон. Домакините в Хаваи не консервират плодове в буркани. Те събират достатъчно плодове за няколко дни и ги съхраняват за семействата си в кошници като тази. В тази кошница има манго, банани, ананас и папая, … събрани от Полинезийска домакиня, за да нахрани семейството си в район с климат, при който плодове зреят през цялата година.

Кошницата и бурканът са различни опаковки с едно и също съдържание – плодове за семейството. Дали е правилно да се използва буркан, а погрешно – кошница? Не, и двата начина са правилни. Това са съдове, подходящи за съответната култура и нужди на хората. И двата са подходящи за съхраняваното в тях – плодовете.

Сега, какъв е плодът? Павел пише: „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост (и) себеобуздание“ (Галатяните 5:22–23). В сестринството на Обществото за взаимопомощ, в братството на свещеническите кворуми, в благоговейните събрания за вземане от причастието плодът на Духа ни обединява в любов, радост и мир, независимо дали Обществото за взаимопомощ е в Тайпей или Тонга, независимо дали свещеническият кворум е в Монтана или Мексико, независимо дали събранието за причастие е във Фиджи или във Филипините.

… Когато бях призована в Общото президентство на Обществото за взаимопомощ, президент (Гордън Б.) Хинкли ме посъветва: „Ти ще допринесеш с нещо специфично в това президентство. Ще бъдеш признавана като представител на хората извън границите на САЩ и Канада. … Те ще виждат в теб символ на тяхното единство с Църквата“. Даде ми благословия езикът ми да бъде развързан, докато говоря на хората⁴.

… (Когато съм говорила в други страни,) можех да чувствам как Духът отнася словата ми в сърцата на хората и как „плодът на Духа“ връща към мен тяхната любов, радост и вяра. Чувствах как Духът ни прави едно цяло.

Братя и сестри, независимо дали вашите плодове са праскови или папая, независимо дали ги носите в буркани или в кошници, ние ви благодарим, че ни ги предлагате с любов. Отче в Небесата, нека бъдем едно и нека бъдем Твои⁵, за това се моля в името на нашия Спасител Исус Христос, амин.