„Скочи в реката!“

Елвин Джером Ласеда

Пампанга, Филипините

Един ден баба ми ме помоли да занеса на леля ми храна, която беше приготвила. Беше горещ съботен следобед и имаше много други неща, които исках да върша, вместо да изпълнявам поръчка на баба си. Казах ѝ да накара някой от братовчедите ми да отиде вместо мен, но тя настояваше това да бъда аз.

Мина един час и аз започнах да чувствам, че трябва да направя това, което баба ми ме беше помолила. Взех храната и тръгнах по пътя към къщата на леля ми. Тя беше далеч и когато пристигнах, планирах да не оставам дълго.

Намерих леля ми и нейното петмесечно бебе в хамак, завързан за две мангови дръвчета. Тези дръвчета бяха точно до реката, която течеше зад къщата. Отидох до тях, за да оставя храната. Изведнъж въжетата, държащи хамака, се скъсаха. Леля ми и бебето ѝ се прекатуриха в реката. Обхвана ме страх. Не можех да плувам, а наоколо нямаше кой друг да помогне. Не знаех какво да направя.

Внезапно чух гласа на Духа: „Скачай в вътре!“

Без да се замислям, аз скочих. За щастие намерих бебето само за няколко секунди, а леля ми успя да излезе от водата. Когато излязох от водата с бебето, не можех да повярвам какво се беше случило. Бях скочила в река, без да знам как да плувам, но понеже послушах Духа, моят братовчед и аз не се удавихме.

Осъзнах колко е важно да разпознаваме и да се вслушваме в напътствията и вдъхновението, които Бог ни дава чрез Светия Дух. Благодарен съм, че в края на краищата направих това, което баба ме помоли и занесох храната до дома на леля ми. Знам, че трябва да полагаме усилия, за да сме чувствителни към подтиците на Духа, така че да можем да бъдем инструменти в Божиите ръце и да помагаме на Неговите чеда.