Да се почувствам отново у дома

Джуди Рашър, Колорадо, САЩ

Не бях готова за обаждането на брат ми. „Майка току-що почина – каза той. – Паднала и си ударила главата“.

Бях шокирана. Майка ми си бе отишла, а аз тъмко бях говорила с нея предишната вечер. Не преставах да се питам защо се бе случило това. Не можех да разбера защо тя трябваше да ме остави. Бях ядосана! Мислех за гнева си в продължение на няколко седмици.

Накрая реших кого да обвиня. Вината беше на Бог. Той ми я беше отнел твърде скоро. Майка ми пропусна много важни събития от моя живот и аз мислех, че това е заради Него. По онова време не бях член на Църквата, но бях отдадена християнка. Вместо да се уповавам на Бог за сила, аз се отвърнах от Него и Го изключих от живота си.

Майка ми ми липсваше много. Докато растях, моят дом заедно с моите родители бе сигурно място. Без значение къде бях или какво правех, всеки път, когато говорех с майка ми или бях с нея, се чувствах у дома. Сега това чувство „у дома“, което обичах, го нямаше.

Минаха години и аз почти напълно изгубих вярата си. Опитах се да разбера защо майка ми трябваше да умре, но нищо не ми донесе мир. Тогава в продължение на около една седмица следната мисъл непрекъснато ми идваше на ум: Необходимо е да се обърна към небесата за разбиране. Казах това на една скъпа моя приятелка, която бе член на Църквата. Тя ме попита дали искам да науча повече за нейната вяра.

Не осъзнавах тогава, но Духът събуди душата ми от дълбок сън. Колкото повече научавах за Евангелието, толкова повече чувствах, че отново съм намерила сигурно място. Чувството, че съм „у дома“ се завърна.

Кръстих се през май 2013 г. Благодарна съм, че вярата ми се възвърна. Повече не обръщам гръб на Бог. Вместо това аз Го прегръщам. Все още се натъжавам от внезапната смърт на майка ми, но поради вярата ми в Бог знам, че един ден ще бъда „у дома“ с майка ми и семейството ми завинаги.