Действителността на Възкресението

От старейшина Д. Тод Кристоферсън

От Кворума на дванадесетте апостоли

От реч, дадена по време на обща конференция през април 2014 г.

Исус Христос наистина е единственото име или начин, чрез който спасението идва при човеците.

Замислете се за момент над значението на Възкресението в това, че веднъж завинаги чрез него се разяснява истинската същност на Исус от Назарет и се слага край на големите философски спорове и житейски въпроси. Ако Исус действително е бил възкресен, логично следва да кажем, че Той е божествено същество. Никой смъртен човек няма силата в себе си да се върне към живот, след като умре. Тъй като е бил възкресен, невъзможно е Исус да е бил просто един дърводелец, учител или пророк. Понеже е бил възкресен, Исус трябва да е бил Бог, тъкмо Единородният Син на Отца.

Следователно, това, което е проповядвал, е истина; Бог не може да лъже.

Ето защо, Той е Създателят на света, както е и казвал.

Следователно, раят и адът съществуват, както е и проповядвал.

Следователно, има свят на духовете, който Той е посетил след смъртта Си.

Следователно, Той ще дойде отново, според словата на ангелите, и „ще царува лично на земята“ (Символът на вярата 1:10).

Следователно, ще има последен съд и възкресение за всички.

Поради действителността на Възкресението на Христос, съмненията за Неговото всемогъщество, всезнание и благоволение от страна на Бог Отец, Който е дал Своя Единороден Син за изкуплението на света, са неоснователни. Няма място за съмнение относно смисъла и целта на живота. Исус Христос наистина е единственото име или начин, чрез който спасението идва при човеците. Милостта на Христос е действителна, даваща както опрощение, така и очистване на каещия се грешник. Вярата наистина е повече от въображение или психологическо творение. Има една окончателна и всеобща истина, също и обективни и непроменливи морални стандарти, както Той проповядва.

Имайки предвид действителността на Христовото Възкресение, покаянието за пристъпване на кой да е Негов закон или заповед е възможно и трябва спешно да се извърши. Чудесата на Спасителя са действителни, както и обещанието, което дава на Своите ученици, че могат да вършат същите неща, та дори и по-велики дела. Неговото свещеничество е необходимата истинска сила, която „отслужва Евангелието и държи ключа на тайнствата на царството, тъкмо ключа на познанието за Бога. Ето защо, в неговите обреди е видна силата на божествеността“ (У. и З. 84:19–20). Имайки предвид действителността на Христовото Възкресение, смъртта не е нашият край и като изтлее след „кожата ни това тяло, пак в плътта ни ще видим Бог“ (Йов 19:26).