Нека да говорим с Бог
Преди няколко години в едно спокойно селце на име Соколица, около 9 км южно от град Карлово, имах възможността да посетя годишната конференция за несемейни младежи.
След няколко игри за опознаване и една вкусна вечеря имахме възможността да седнем в двора на хотела, където щяхме да имаме първата си беседа. Тя протече под открито небе и леко ни напомни за онези съкровени моменти, в които Учителят е споделял ученията Си с хората от древността.
За голямо учудване на присъстващите, това не беше една от онези силни речи, за които човек се подготвя със седмици. Беше нещо повече! Нашите учители бяха тогавашният президент на област Източна Европа президент Бенет, сестра Бенет и Игор Подубни (тогавашният координатор за Семинара и Института за област Източна Европа). Те направиха нещо различно, въздействащо и неочаквано – всички присъстващи трябваше да помислят за малко и след това да зададат въпроси, които ги вълнуват, а споменатите ръководители, трябваше да отговарят според напътствията на Светия Дух. Получи се една прекрасна двучасова беседа. Ето един от въпросите, който беше зададен и неговият отговор, който бих искал да споделя с вас:
„Как да получаваме отговори на молитвите си?“
След няколко секунди размисъл президент Бенет започна да отговаря на този въпрос, чийто отговор беше комплексен и включваше неща като: „възможните отговори на вашите молитви са „да, не и не сега“, „често ние продължаваме да се молим и търсим отговори за неща, които вече знаем, но не искаме да приемем, защото не са това, което сме очаквали…“, „понякога ние вдигаме телефона, започваме своята молитва към Бог и позволяваме тя да бъде като един списък към Него – Небесни Отче, благодаря Ти за това и искам това, това, това и това, и затваряме телефона…“, „нашите молитви не бива да протичат по този начин, ние трябва да благодарим повече, и по важното, да желаем да получаваме и отговор чрез лично откровение и вдъхновение“.
Последва нещо, което повлия изключително силно на всички присъстващи – президент Бенет помоли всички да помислят отново за това, което наистина ги вълнува, след това да сведат глави, да си затворят очите и просто да постоят за малко по този начин. След около половин минута той зададе укорителния и съдържателен въпрос: „Колко от вас чакат толкова дълго, за да получат отговор на молитвите си?!“. Аз вярвам, че в онзи момент много от нас почувстваха промяна в сърцето си, която ни накара да се замислим и да осъзнаем грешка, която толкова често правим – понякога просто не оставяме Бог да говори и не Му позволяваме да ни отговаря… Искрената молитва не само може да ни дава отговори, но и може да ни показва как да действаме според отговорите, които сме получили. Като чакаме отговор в онези тихи моменти на мир, молейки се, ние можем да показваме на Бог, че сме готови да ни вдъхновява.
Нещо интересно, на което нашите учители ни научиха, беше да заменяме „моля се“ с „говоря с Бог“. В случай, че не чувстваме, че сме получили отговор, трябва да вземем възможно най-доброто решение чрез свободата на избор, която има всеки един от нас, а ако той не е правилният, тогава Бог ще ни покаже това чрез Своя Свят Дух.
Дали се молим защото „така трябва“ или защото искаме да се чувстваме по близо до Бог? От собствен опит знам, че ако го правим поради втората причина, Духът се настанява в сърцето на човек и остава там достатъчно, за да вкусим от онзи небесен мир, който идва в резултат на искрените молитви. Това е моментът, в който лекуваме духовните си рани, получаваме така търсените отговори и небесно напътствие от нашия любящ Небесен Баща.
Знам, че ако помолим Бог за нещо и се заслушаме поне за мъничко, Той ще ни покаже какво трябва да направим. Във всички случаи е грешка да пренебрегваме подтиците на Духа – било то да се молим, да се видим с някого, да запишем нещо, което Той ни е вдъхновил или просто да погледаме залеза за малко, „защото всичко, което ви подбужда да вършите добро и ви убеждава да вярвате в Христа, е изпратено чрез силата и дарбата на Христа; ето защо можете да знаете със съвършено знание, че то е от Бога“ (Мороний 7:16)
Когато се вслушваме в това, което Светия Дух ни казва, ние Му позволяваме да ни говори, а правим ли това, ще получаваме още вдъхновения и по-нататъшни напътствия, а това ще продължава, докато не изпълним волята на Бог за нас в онази част от живота ни. Бог помни всички хора и краят на дадено нещо за нас е само новото начало на друго нещо за Бог. И както често се случва, планът на Бог за нас включва и други хора, чието щастие понякога зависи от това дали ще се вслушваме в онзи „тих и тънък глас на съвършена мекота“.
Аз знам, че Бог живее! Нямам съмнение, че да науча за Него бе най-хубавото нещо, което се е случвало в живота ми! Знам също, че ако се молим по-искрено, а не „автоматично“, ще се чувстваме по-близо до Бог и ще знаем какво трябва да правим. Исус Христос е моят и вашият Спасител. Знам, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е Неговата истинска църква, че Бог е призовал един истински пророк да я ръководи днес и неговото име е Томас С. Монсън. Бог живее и има огромното желание Неговите чеда да бъдат щастливи. Той може да докосва сърцата на хората и по-важното – да ги променя. Доверявайте се на Господ и оставете останалото в Неговите ръце.