Един невероятен урок

От старейшина Валери В. Кордон

От Седемдесетте

„Дали няма да ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас“ (Малахия 3:10).

Когато бях дете в Гватемала, семейството ми притежаваше фабрика, произвеждаща екипи за спортни отбори.

Баща ми искаше децата в семейството ни да се научат да работят усърдно. Ние му помагахме във фабриката. Често правех бели като малък. Винаги чупех разни неща! Но когато пораснах, баща ми ми позволи да се грижа за машините за плетене.

Той ни плащаше за работата, която вършехме. След това питаше: „Какво смятате да правите с парите си?“ Знаех, че правилният отговор бе: „Ще си платя десятъка и ще отделя за моята мисия“.

Когато бях на около 13 г., фирмата ни загуби много пари. Трябваше да продадем много от нашите шевни машини. Вместо 200 работници, вече имахме по-малко от 5. Те работеха в гаража ни у дома.

Винаги си плащах десятъка, но не разбирах наистина колко важно бе това. Тогава научих един невероятен урок. Една събота сутрин чух родителите ми тихо да си говорят. Татко каза на майка, че има достатъчно пари или само за десятък, или само за храна. Нямаше достатъчно и за двете. Бях притеснен. Какво ще направи баща ми?

В неделя го видях да дава плик на клоновия ни президент. Той избра да плати десятък! Радвах се, че го направи, но също така бях притеснен. Какво щяхме да ядем?

На следващата сутрин някакви хора почукаха на вратата ни. Казаха на баща ми, че спешно имат нужда от спортни екипи. Обикновено хората ни плащаха след като поръчката беше изпълнена. Но тези хора платиха на баща ми на същия ден, дори преди да ушием екипите!

За един уикенд научих прекрасен урок, който запомних за цял живот. Законът за десятъка ни помага да изграждаме вярата си и да показваме благодарността си към Небесния Отец. Плащането на десятък е благословия!