През земния си живот Спасителят е преживял много пътувания – от Витлеем до Египет като бебе, 40-те дни в пустинята, многото Му пътувания до градове, села и домове, за да преподава, изцелява и благославя по време на служението Му и много други. Но има едно пътуване, което Спасителят е трябвало да предприеме сам, пътуване, на което само Той можел да издържи.
„На Възкресение Христово отбелязваме най-очакваното и величествено събитие в историята на света.
Това е денят, който промени всичко.
На този ден се промени моят живот.
Промени се вашият живот.
Съдбата на всички Божии чеда се промени“.
Президент Дитер Ф. Ухтдорф, втори съветник в Първото президентство, „Дарът на благодатта“, Лиахона, май 2015 г., с. 107.
Несравнимо страдание
O, мой Отче, от Саймън Дюи
„Никой простосмъртен ум не може да вникне в пълното значение на онова, което Христос извършил за нас в Гетсиманската градина.
Знаем, че големи капки кръв излизали от всяка Негова пора, докато Той пиел утайките на горчивата чаша, която Неговият Отец Му дал.
Знаем, че Той страдал и тялом, и духом повече, отколкото е възможно човек да изстрада без да умре.
Знаем, че по някакъв неразбираем за нас начин Неговото страдание задоволило изискванията на правосъдието, откупило каещите се души от болките и наказанията на греха и осигурило милостта за онези, които вярват в Неговото свято име.
Знаем, че Той лежал по лице на земята, докато болката и агонията на безпределното бреме Го карали да трепери и да желае да можеше да не пие от горчивата чаша“.
Старейшина Брус Р. Маконки (1915–1985) от Кворума на дванадесетте апостоли, „The Purifying Power of Gethsemane“, Ensign, May 1985, 9.
Приложение в личния живот: Макар не винаги да го осъзнаваме, Спасителят е изстрадал всички видове болка по време на Единението. Той разбира всяка физическа болка – от счупена кост до тежко хронично заболяване. Той е почувствал тъмнината и отчаянието на психичните заболявания като безпокойство, депресия, пристрастяване, самота и печал. И Той е изпитал всички духовни рани, понеже е взел върху Си всички грехове на човечеството.
Старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли учи: „В момент на слабост ние може да възкликнем: „Никой не знае това. Никой друг не разбира“. Но Божият Син съвършено знае и разбира, защото е изстрадал и понесъл нашите лични товари“ („Да носим товарите си с лекота“, Лиахона, май 2014 г., с. 90).
Единствено Той е бил способен
Пътят към Голгота, от Бернардо Кавалино, Музей по изкуство Крайслер
„Онова, което Той е направил, би могло да бъде направено само от Божество. Като Единородният на Отца в плътта, Исус наследил божествени качества. Той бил единственият някога родил се в смъртността човек, който можел да изпълни този най-значим и божествен акт. Като единственият безгрешен човек, който някога е живял на земята, Той не бил подвластен на духовната смърт. Поради Своята божественост, Той също така притежавал власт над физическата смърт. Така Той извършил за нас онова, което ние сами не бихме могли да извършим за себе си. Той разчупил студената хватка на смъртта. Той също така направил възможно за нас да имаме върховната и ведра утеха на дара на Светия Дух“.
Президент Джеймс Е. Фауст (1920 – 2007), втори съветник в Първото президентство, „Единението: Нашата най-велика надежда“, Лиахона, януари 2002 г., с. 20–21.
Приложение в личния живот: Чрез Своето Единение Спасителят развързва връзките на смъртта и изкупва всички нас от греховете ни, така че всеки човек да може да има вечен живот. Той бил единственият, способен да изпълни такава ужасяваща и невъзможна задача. Когато имаме сериозни трудности, можем да намираме утеха в знанието, че Спасителят наистина може да прави невъзможното възможно.
Той не се отказва
Погребението, от Карл Хайнрих Блох
„Накрая, на един хълм, наречен Голгота, пред погледа на безпомощните Му ученици, Неговото ранено тяло било приковано на кръста. Той бил безмилостно подиграван, руган и осмиван. …
Изминали пълни с агония часове, през които Неговият живот изтичал. От пресъхналите Му устни излезли думите: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна“. …
Дори в последния момент Спасителят можел да се откаже. Но не го направил. Той слязъл по-ниско от всички неща, за да може да спаси всички неща. Забързано, но внимателно, Неговото безжизнено тяло било положено в гробница, приготвена за друг“.
Президент Томас С. Монсън (1927 – 2018), „Той възкръсна!“, Лиахона, май 2010 г., с. 89.
Приложение в личния живот: Той изстрадал мъчителна болка, самота и отчаяние, но въпреки това Спасителят устоял и завършил пътуването Си в смъртността с чест – дори молейки Отца да прости на онези, които Го разпънали на кръста. Поради Неговия съвършен пример, ние можем да заставаме смело пред собствените си изпитания и трудности и с Негова помощ да устоим до края.
Многото свидетели за Неговото Възкресение
Жено, защо плачеш? от Марк Р. Пю
„Аз вярвам на многото очевидци на Възкресението на Спасителя, за чиито преживявания и свидетелства четем в Новия завет — Петър и неговите другари от дванадесетте, милата и чиста Мария от Магдала, както и други. Аз вярвам в свидетелствата, намиращи се в Книгата на Мормон — на апостол Нефи и безименната тълпа в земята Изобилие, както и на други. Също така вярвам в свидетелството на Джозеф Смит и Сидни Ригдън, които след много други свидетелства заявили най-убедителното свидетелство на тази последна диспенсация: „Той живее! Защото ние Го видяхме“. Под погледа на Неговото всевиждащо око аз съм свидетел, че Исус от Назарет е възкресеният Изкупител и свидетелствам за всичко, което произтича от действителността на Неговото Възкресение. Моля се… да получите убеждението и утехата на същото това свидетелство“.
Старейшина Д. Тод Кристофърсън от Кворума на дванадесетте апостоли, „Възкресението на Исус Христос“, Лиахона, май 2014 г., с. 114.
Приложение в личния живот: Макар да не сме били сред онези, които видели възкресеното и съвършено тяло на Изкупителя, ние все още можем да бъдем Негови свидетели днес. Той винаги може да бъде в центъра на живота ни, без значение от времето или мястото, на което може да се намираме. Всеки път, когато предлагаме сърцата и ръцете си, за да служим на други хора, когато проявяваме благост, доброта и уважение към всички, когато се застъпваме за истината и споделяме свидетелствата си за Евангелието, ние сме истински свидетели на Исус Христос.
Ние не трябва да вървим сами„
Фрагмент от Върви с Мен, от Грег Олсен, копирането не е разрешено.
Една от големите утехи на Великден е фактът, че понеже Исус извървял това продължително и самотно пътуване в такава самота, ние не трябва да правим това. Неговото самотно пътуване ни е предоставило солидна компания за нашия малък негов вариант – милостивата грижа на нашия Отец в Небесата, постоянното спътничество на Неговия Възлюбен Син, ненадминатия дар на Светия Дух, небесните ангели, роднини от двете страни на завесата, пророци и апостоли, учители, ръководители и приятели. Всички те и не само те, са ни били дадени за спътници в нашето земно пътуване поради Единението на Исус Христос и възстановяването на Неговото Евангелие. От Голгота гръмко звучи истината, че ние никога няма да бъдем оставени сами или без подкрепа, дори ако понякога се чувстваме така. …
… Нека застанем редом с Исус Христос „по всяко време, за всяко нещо и на всяко място, където може да се намира(ме), даже и до смърт“, защото действително точно така Той е бил редом с нас, до смърт, когато Той трябвало да остане съвсем сам“.
Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли, „Никой не бил с Него“, Лиахона, май 2009 г., с. 88.
Приложение в личния живот: През този Великден си спомняйте за последното самотно пътуване на Спасителя. Той жертвал всичко, което има, така че вие и всеки човек на земята да може да стане чист и да може да има вечен живот. Учете се от Неговия съвършен пример Дръжте Го в мислите и сърцето си. И винаги помнете, че никога не сте сами. Тъй като извървя до край последното Си пътуване в пълна и абсолютна самота, Той няма да ви изостави. Любовта Му към вас е безкрайна и неизменна и Той е готов да ви дава мир, утеха и надежда, докато продължавате собственото си пътуване. Вие сте получили Неговият вечен дар, Единението.