Брак, пари и вяра
Авторът живее в район Ашанти, Гана.
Моята годеницата и аз имахме малко време преди сватбата и още по-малко пари след нея, но имахме нещо по-важно – вяра.
Отидох на среща на несемейни пълнолетни младежи в Кумаси, Гана, не защото имах нужда от приятелка (вече бях сгоден), а защото се нуждаех от повече мотивация и срещата би била правилното място, където да я намеря. Наистина, на тази среща бе отговорено на молитвите ми, след като сестра Кол – възрастна мисионерка, на която е възложено да работи с несемейни младежи, говори за важността на сключването на брак в храма.
Към края на обсъждането изражението на лицето ѝ внезапно се промени и тя каза: „Нямате нужда от пари, за да сключите брак, всичко, от което се нуждаете, е вяра“. Имах чувството, че говори лично на мен, но не мислех, че наистина мога да го приложа, след като трябваше да купим няколко неща, за да се подготвим за сватбата. Казах си: „Как може да нямам нужда от пари, а само от вяра?“
Размишлявах над това отново и отново през седмицата. В процеса се запитах: „Ограничени ли са възможностите на Бог?“ В началото си помислих, че не са, но после, реших, че са ограничени. След това последва въпросът: „Как може да са ограничени, ако Той е всемогъщ?“ Тогава Духът ме научи на отговора: Благословиите на Бог зависят от това, доколко ние Му се подчиняваме. Способността Му да ни благославя не е ограничена, но ние трябва да каним тези благословии, като упражняваме вяра и правим това, което Той желае да правим.
По-късно се обадих на годеницата си Присила, за да обсъдим плановете за сватбата ни. Въпреки липсата на пари, решихме да изберем дата за сватбата, но не можахме да се спрем на конкретна дата. Съгласихме се тя да попита епископа си кои дати са свободни в графика на района и кола. От предложените от него две дати избрахме 27 септември 2014 г. – което означаваше, че оставаха едва седем седмици до деня на сватбата ни!
Присила попита: „Обим (означава „сърце мое“ на езика игбо), имаш ли някакви пари? Остава много малко време“.
Отговорих: „Не, но имам малко вяра“.
Тя се засмя и каза: „Това е добре. Нека да постим и да се молим“. Цитирайки 1 Нефи 3:7, тя продължи: „Господ ще подготви път за нас, защото ни е заповядал да се оженим“.
През тази седмица ми платиха за работа, която бях свършил преди месеци. Тогава Присила ми каза, че иска да започне бизнес, за да изкара още пари. С парите, които бях изкарал, тя купи използвани дамски чанти и ги препродаде. След като купи някои от нещата от списъка с необходими неща, ѝ останаха два пъти повече пари, отколкото ѝ бях дал.
През този период нямах работа. Всяка обещана ми работа се проваляше. Оставаха две седмици до сватбата и все още имаше неща, които трябваше да купим. Годеницата ми предложи да отложим датата. Всичко, което казах, бе: „Ще се случи чудо“.
Само два дни преди деня на сватбата то се случи – платиха ми за работа, която бях свършил повече от две седмици преди това. Така научих, че с вяра и усилен труд, Господ ще ни благославя в постигането на праведните ни цели.
Отидохме в банката да осребрим чека и от там направо на пазара, за да купим оставащите от списъка неща, посред силен дъжд, който ние видяхме като израз на одобрение от небесата за нашата проява на вяра.
Оженихме се по-малко от 24 часа след това. Когато бяхме помолени да си кажем клетвите, чувството не беше като нищо, което бях изпитвал в живота си. Чувствах се толкова преуспял, че вярвах, че мога да правя всичко с вяра от този момент нататък. По-късно бяхме запечатани в храма Акра Гана.
Макар да е нужно определено количество пари, за да се подготвите за брак, най-важното нещо, от което се нуждаете, е вяра.