Как изучаването на Писанията отново може да стане интересно за мен?
Сара Кийнан
Юта, САЩ
Илюстрация от Брадли Кларк
Бях у дома от едва три месеца след приключване на мисията ми, когато започнах да изпитвам трудности при четенето на Писанията.
По време на мисията си четях от Писанията всеки ден и обещах да продължа, след като се върна у дома. Но с течение на времето някои неща изглежда просто ми заставаха на пътя. Имах твърде много домашни, бях прекалено заета на работа или просто бях твърде изморена. С всяко извинение четях от Писанията все по-малко, докато накрая почти спрях да го правя.
Една вечер отворих Книгата на Мормон и смятах да прочета само един стих. Четенето ми напомни, че Писанията съдържат „приятното Божие слово, да, словото, което изцелява ранената душа“ (Яков 2:8).
Размишлявах върху този стих и осъзнах отрицателния ефект, който оказваше върху мен това, че пренебрегвах изучаването на Писанията. Чувствах се по-стресирана в училище, по-апатична на църква и по-отдалечена от Бог. Душата ми се нуждаеше от изцеляващото слово Божие, намиращо се в Писанията. Знаех, че трябва да променя своите приоритети.
Обърнах се към приятели, семейство и Църковни ръководители с молба за предложения как изучаването на Писанията може отново да стане интересно за мен. Открих три неща, които са полезни.
Първо, разбрах, че да изучавам Писанията късно вечер не е ефективно за мен. Изучаването сутрин ми позволяваше да обмислям през деня ученията и принципите, които бях прочела.
Второ, учени сме да четем Писанията със семействата си, но понеже учех в колеж и бях далеч от своето семейство, започнах да чета Писанията със съквартирантки и приятели. Това ми помагаше да оставам отговорна и пораждаше чудесни евангелски обсъждания.
Трето, започнах да записвам подтици и мисли, които получавах, докато изучавах Писанията. Това ми помагаше както да се съсредоточавам върху прочетеното, така и да разпознавам по-добре гласа на Духа.
След като изучаването на Писанията отново стана приоритет в живота ми, открих, че имам повече време да върша всичко, което беше необходимо. Най-важното, отново се чувствах близо до Бог, докато четях от Писанията и размишлявах над тях. Сега, когато отделям време за Писанията, чувствам мир и намирам утеха за душата си.