Глава 3
Плочите от злато
Това е глава 3 от новата книга за историята на Църквата в четири тома, наречена Светии: историята на Църквата на Исус Христос в последните дни. Книгата ще бъде налична на 14 езика в хартиен формат, в раздела Църковна история на приложението Евангелска библиотека и онлайн на saints.lds.org. Следващите няколко глави ще бъдат отпечатани в идващите броеве до публикуването на том 1 по-късно тази година. Тези глави ще бъдат налични на 47 езика в приложението Евангелска библиотека и на saints.lds.org. Глава 2 описва Първото видение на Джозеф – той вижда Отец и Сина през пролетта на 1820 г.
Той ме нарече по име, от Майкъл Молм
Изминават три години и три жътви. Джозеф прекарва повечето си време, като разчиства земята от дървета и камъни, окопава я и я подготвя за сеитба, а също и като работи за други хора, за да изкарва пари за годишната вноска за семейната собственост. От работа той няма време да посещава редовно училище, а прекарва повечето си свободно време със семейството си или с други работници.
Джозеф и приятелите му са млади и безгрижни. Понякога те допускат глупави грешки и Джозеф стига до извода, че това, че е получил опрощение веднъж, не означава, че няма да се налага да се покайва отново. Славното му видение нито отговаря на всичките му въпроси, нито завинаги слага край на неговото объркване1. И по тази причина той се опитва да бъде близо до Бог. Той чете Библията, уповава се на силата на Исус Христос да го спасява и спазва заповедта на Господ да не се присъединява към никоя църква.
Подобно на много хора от околността, в това число и неговия баща, Джозеф вярва, че Господ може да разкрива знание чрез предмети като пръчки и камъни, както по времето на Моисей, Аарон и други хора в Библията2. Един ден, докато помага на един съсед да копае кладенец, той се натъква на малък камък, заровен дълбоко в земята. Понеже знае, че хората понякога използват специални камъни, за да търсят изгубени предмети или скрити съкровища, Джозеф се чуди дали не е намерил такъв камък. Вглеждайки се в него, той вижда неща, невидими за човешкото око3.
Дарбата на Джозеф да използва камъка впечатлява членовете на неговото семейство, които считат това за знак за божествено благоволение4. Въпреки че притежава дарбата на гледач, Джозеф все още не знае дали Бог е благоразположен към него. Той не може повече да чувства опрощението и мира, които е изпитал след своето видение на Отца и Сина. Вместо това, той често се чувства отхвърлен заради слабостите и несъвършенствата си5.
На 21 септември 1823 г. седемнадесет-годишният Джозеф лежи буден в таванската стая, която дели с братята си. Тази вечер той е останал буден до късно през нощта и е слушал как членовете на семейството му обсъждат различните църкви и ученията, които се преподават в тях. Сега всички били заспали и в къщата цари тишина6.
Джозеф започва да се моли в тъмната стая, умолявайки Бог да прости греховете му. Той копнее да общува с небесен пратеник, който да го увери в това, че Господ е благоразположен към него и да му даде знанието за Евангелието, обещано му в горичката. Джозеф знае, че Бог е отговарял на молитвите му преди и е напълно уверен, че Той ще му отговори отново.
Докато Джозеф се моли, светлина се появява до леглото му и става все по ярка и по-ярка, докато не изпълва цялата стая. Джозеф поглежда нагоре и вижда ангел, който стои във въздуха. Ангелът е облечен в безшевна бяла роба, която стига до китките и глезените му. От него струи светлина, а изражението на лицето му е ярко като светкавица.
Отначало Джозеф е уплашен, но скоро бива изпълнен с мир. Ангелът го нарича по име и се представя като Мороний. Той казва на Джозеф, че Бог е простил греховете му и сега има работа за него. Той заявява, че името на Джозеф ще бъде познато измежду всички народи за добро и за зло7.
Мороний говори за златни плочи, заровени на един хълм наблизо. Върху плочите е издълбан летописът на древен народ, който някога е обитавал Американския континент. В летописа се разказва за техния произход и за това как Исус Христос ги посещава и ги учи на пълнотата на Своето Евангелие8. Мороний казва, че заедно с плочите са заровени и два гледачески камъка, които Джозеф по-късно нарича Урим и Тумим или тълкуватели. Господ е приготвил тези камъни, за да помагат на Джозеф при превода на летописа. Прозрачните камъни са прикрепени заедно към нагръдник9.
През останалото време на посещението Мороний цитира пророчества от библейските книги на Исайя, Йоил, Малахия и Деянията на апостолите. Той обяснява, че Господ ще дойде скоро и че човешкият род не може да изпълни целта на сътворението си, освен ако първо не бъде подновен древния Божий завет10. Мороний казва, че Бог е избрал Джозеф да поднови този завет и ако той избере вярно да спазва Божиите заповеди, ще бъде човекът, който ще разкрие на света летописа, съдържащ се върху плочите11.
Преди да си тръгне, ангелът заповядва на Джозеф да се грижи за плочите и да не ги показва на никого, освен ако не получи други напътствия, предупреждавайки го, че ще бъде унищожен, ако не се подчини на този съвет. След това светлината се събира около Мороний и той се издига към небесата12.
Докато Джозеф размишлява над видението, светлината изпълва отново стаята и Мороний се появява отново, отправяйки същото послание като по-рано. След това той се възнася, само за да се появи още веднъж и да отправи за трети път своето послание.
„Джозеф, сега трябва да бъдеш внимателен – казва той. – Когато отидеш за плочите, мрак ще изпълни ума ти и всякакво зло ще се опитва да те заслепи, за да ти пречи да спазваш Божиите заповеди“. Насочвайки Джозеф към някого, който може да му бъде опора, Мороний го насърчава да разкаже на баща си за своите видения.
„Той ще повярва на всяка твоя дума“ – обещава ангелът13.
На следващата сутрин Джозеф не обелва и дума за Мороний, макар да знае, че баща му също вярва във видения и ангели. Вместо това, той прекарва утрото заедно с Алвин, прибирайки реколтата от близкото поле.
Работата е тежка. Джозеф се опитва да не изостава от брат си, докато косят високите житни растения. Но посещението на Мороний го е държало буден цяла нощ и мислите му непрестанно се връщат към древните летописи и към хълма, където са заровени.
Не след дълго той спира да работи и Алвин забелязва това. „Трябва да продължаваме да работим – провиква се той към Джозеф, – иначе няма да успеем да приключим навреме“14.
Джозеф се мъчи да работи по-усърдно и по-бързо, но каквото и да прави, не може да настигне Алвин. След известно време Джозеф-ст. забелязва, че Джозеф изглежда блед и отново е спрял да работи. „Иди си вкъщи“ – казва той, мислейки, че синът му е болен.
Джозеф се подчинява на баща си и тръгва към къщата. Ала в опита си да прескочи оградата, той се свлича на земята от изтощение.
Докато лежи там, събирайки сили, той вижда Мороний за пореден път да стои над него, облян в светлина. „Защо не сподели с баща си това, което ти казах?“ – пита той.
Джозеф казва, че се е страхувал да не би баща му да не му повярва.
„Той ще ти повярва“ – уверява го Мороний, а след това повтаря своето послание от предишната вечер15.
Джозеф-ст. плаче, когато неговият син му разказва за ангела и неговото послание. „Било е видение от Бога – казва той. – Следвай напътствията, които си получил“16.
Снимка от въздуха на хълма Кумора и околността от Крейг Даймънд
Джозеф веднага тръгва към хълма. През нощта Мороний му е показал във видение къде са скрити плочите, така че той знае къде да отиде. Този хълм е един от най-големите в околността и се намира на около пет километра от неговата къща. Плочите са заровени под един голям кръгъл камък, намиращ се в западната част на хълма, недалеч от неговия връх.
Докато върви, Джозеф мисли за плочите. Въпреки че знае, че са свещени, му е трудно да спре да се чуди каква е стойността им. Той е чувал истории за скрити съкровища, пазени от духове, ала Мороний и описаните от него плочи са нещо различно. Мороний е небесен пратеник, определен от Бог безопасно да предаде летописа на Неговия избран гледач. Плочите имат голяма стойност не защото са златни, а защото свидетелстват за Исус Христос.
И все пак, Джозеф не спира да мисли за това, че в момента знае къде точно да намери достатъчно голямо съкровище, за да избави семейството си от бедност17.
Пристигайки на хълма, Джозеф разпознава мястото, което е видял във видението и започва да копае в основата на камъка, докато краищата му не се показват. Тогава той намира един голям клон и го използва като прът, за да повдигне камъка и да го отмести18.
Под камъка има кутия с каменни стени и каменна основа. Като поглежда вътре в нея, Джозеф вижда златните плочи, гледаческите камъни и нагръдника19. Плочите са изписани с древни писания и са подвързани отстрани с три големи халки. Всяка плоча е тънка и е около петнадесет сантиметра широка и двадесет сантиметра дълга. Изглежда, че една част от плочите е запечатана, така че никой да не може да я прочете20.
Смаян, Джозеф се чуди все пак колко биха стрували плочите. Той посяга да ги вземе, но усеща как го побиват силни тръпки. Той рязко си дръпва ръката обратно, след което посяга още два пъти към плочите, но всеки път нещо го разтърсва.
„Защо не мога да взема тази книга“ – извиква той.
„Защото не си спазвал заповедите на Господ“ – казва един глас наблизо21.
Джозеф се обръща и вижда Мороний. Изведнъж посланието от предната вечер нахлува в съзнанието му и той разбира, че е забравил за истинското предназначение на плочите. Той започва да се моли и Светият Дух докосва ума и душата му.
„Виж“ – заповядва Мороний. Пред Джозеф се разкрива друго видение и той вижда Сатана, заобиколен от безбройното си войнство. „Всичко това ти се разкрива, доброто и злото, святото и нечистото, Божията слава и силата на мрака – заявява ангелът, – за да можеш оттук нататък да познаваш и двете сили и да не допускаш никога злата сила да владее ума ти и да ти влияе“.
Той напътства Джозеф да очиства сърцето си и да подсилва ума си, за да може да получи летописа. „Ако тези свещени неща бъдат получени някога, то трябва да е чрез молитва и вярно подчинение на Господ – заявява Мороний. – Те не са оставени тук, за да трупат печалба и богатство за славата на този свят. Те са запечатани чрез молитва с вяра“22.
Джозеф пита кога може да се сдобие с плочите.
– На двадесет и втория ден през септември догодина – казва Мороний – ако доведеш правилния човек със себе си.
– Кой е правилният човек? – пита Джозеф.
– Твоят най-голям брат23.
От дете Джозеф знае, че може да разчита на своя най-голям брат. Сега Алвин е на двадесет и пет години и може да се сдобие с ферма, ако поиска. Но той е избрал да остане в семейната ферма, за да помага на родителите си, така че да се чувстват спокойни и защитени в земята си, докато остаряват. Той е сериозен и трудолюбив и Джозеф безкрайно много го обича и му се възхищава24.
Може би Мороний усеща, че Джозеф има нужда от мъдростта и силата на брат си, за да се превърне в човека, на когото Господ може да повери плочите.
Джозеф е изтощен, когато се прибира у дома същата вечер. Но членовете на семейството му нетърпеливо се струпват около него, веднага щом прекрачва прага на вратата, нетърпеливи да узнаят какво е открил на хълма. Джозеф започва да им разказва за плочите, но Алвин го прекъсва, забелязвайки изнемощелия му вид.
„Хайде да си лягаме – казва той; – ще ставаме рано сутринта за работа“. На следващия ден ще имат достатъчно време да чуят останалата част от историята на Джозеф. „Ако майка ни е готова с вечерята рано – казва той, – тогава вечерта ще имаме достатъчно време, за да седнем всички заедно и да чуем твоя разказ“25.
На другата вечер Джозеф споделя какво се е случило на хълма и Алвин му вярва. Като най-голям син в семейството, Алвин винаги се е чувствал отговорен за физическото благосъстояние на остаряващите си родители. Той и братята му дори започват да строят по-голяма къща, за да бъде по-удобно за семейството.
Изглежда, че сега Джозеф се грижи за тяхното духовно благосъстояние. Вечер подир вечер той разказва пленителната история за златните плочи и хората, които са ги написали. Семейството се сплотява, а домът им се изпълва с мир и радост. Всички усещат, че предстои да се случи нещо прекрасно26.
Тогава, през едно есенно утро, по-малко от два месеца след посещението на Мороний, Алвин се прибира вкъщи със силна болка в корема. Превивайки се от болка, той умолява баща си да повика помощ. Когато лекарят най-сетне пристига, той дава на Алвин голяма доза подобно на тебешир лекарство, но то само влошава нещата.
Алвин лежи на легло в продължение на дни, гърчейки се от болка. Осъзнавайки, че вероятно ще умре, той изпраща да повикат Джозеф. „Направи всичко по силите си, за да получиш летописите – казва Алвин. – Бъди верен на напътствията, които получаваш и стриктно спазвай заповедите, които ти се дават“27.
Той умира скоро след това и всички в къщата потъват в скръб. На погребението един проповедник казва по заобиколен начин, че Алвин е отишъл в ада и използва неговата смърт, за да предупреди останалите за това, което ги очаква, ако Бог не се намеси, за да ги спаси. Джозеф-ст. се разгневява. Синът му е бил добър млад мъж и той не може да повярва, че Бог би го проклел28.
Разказите за плочите спират със смъртта на Алвин. Той е бил толкова силен поддръжник на божественото призование на Джозеф, свързано с получаването на плочите, че всяко едно тяхно споменаване напомня на всички за неговата смърт. Семейството не може да го понесе.
Алвин ужасно много липсва на Джозеф и той понася неговата смърт изключително тежко. Той е разчитал на помощта на най-големия си брат за получаването на плочите. Сега той се чувства изоставен29.
На върха на хълма Кумора има статуя на Мороний, която отбелязва мястото, където Джозеф Смит първоначално вижда плочите на Книгата на Мормон на 22 септември 1823 г. и ги получава точно четири години по-късно.
Когато най-после настъпва денят Джозеф да се върне обратно на хълма, той отива там сам. Без Алвин, той не е сигурен, че Господ ще му повери плочите. Но той смята, че може да спазва всяка заповед, дадена му от Господ, както го е насърчил брат му. Напътствията на Мороний относно получаването на плочите са ясни. „Трябва да ги вземеш и да си отидеш право вкъщи без да се бавиш – е казал ангелът – и трябва да ги заключиш“30.
На хълма Джозеф отмества камъка, посяга към каменната кутия и изважда плочите. Тогава му минава през ума, че останалите предмети са ценни и трябва да ги скрие преди да си отиде у дома. Той слага плочите на земята и отива да затвори кутията. Но когато се връща при плочите, тях ги няма. Крайно обезпокоен, той пада на колене и започва да се моли, за да разбере къде са.
Мороний се явява и казва на Джозеф, че се е провалил, понеже не е следвал указанията. Той не само, че е изложил плочите на опасност, като ги е оставил незащитени на земята, ами и ги е изгубил от поглед. Колкото и да е голямо желанието на младия гледач да върши Господното дело, той все още не може да се справи с опазването на древния летопис.
Джозеф е разочарован от себе си, но Мороний му нарежда да се върне обратно за плочите на следващата година. Също така той го учи допълнително за Господния план за царството Божие и за великото дело, което е на път да се осъществи.
Въпреки това, след като ангелът си тръгва, Джозеф с мъка поема надолу по хълма, притеснен какво ще си помисли семейството му, когато се върне у дома с празни ръце31. Когато влиза в къщата, те го очакват. Баща му веднага го пита дали носи плочите.
– Не – казва той. – Не успях да ги взема.
– Видя ли ги?
– Видях ги, но не можах да ги взема.
– Ако бях на твое място – казва Джозеф ‑ст., – щях да ги взема.
– Не знаеш какво говориш – казва Джозеф. – Не можах да ги взема, защото ангелът Господен не ми позволи32.