Единението на Исус Христос

Когато говорим за Единението на Исус Христос, ние си спомняме събитията, които се случват преди повече от две хиляди години в Гетсимания и на Голгота. В резултат на тези събития всички хора получават безценния дар на спасение от греховете си и възможността да получат вечен живот. Чрез Единението на нашия Спасител всички несправедливости, тегоби и болка, преживени в смъртния живот, могат да бъдат напълно поправени и обърнати в наша полза. Благословиите, които не сме получили в този живот, ще ни бъдат дадени във вечността. И въпреки че Спасителят не облекчава незабавно всичките ни страдания, Той ни благославя с утеха, разбиране и сила, за да можем „да пон(асяме) тегобите си с лекота“ (Мосия 24:15). Затова Спасителят заявява: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“. Както учи пророк Алма от Книгата на Мормон, благословиите на Единението ще бъдат изпълнени в земния ни живот и във вечността, като упражняваме вяра в Исус Христос, покайваме се, кръстим се за опрощаване на греховете и получим дара на Светия Дух (Алма 7:14). Ако следваме напътствията на Алма и оставаме верни на сключените завети, ще можем да наследим най-великия от всички Божии дарове – дарът на вечния живот (У. и З. 14:7).

Като получаваме благословиите на Единението, ние имаме възможността да ги споделяме с другите. От Писанията научаваме, че Спасителят има необикновени качества. Едно от тях е способността да проявява състрадание. В много отношения значението на думата „състрадание“ описва същността на Единението, извършено от Исус Христос. Като проявяваме състрадание, ние споделяме нечии тегоби и в същото време проявяваме качества като съпричастност и съчувствие. Един ден, когато се върнах от работа, съпругата ми Лидия ме поздрави и веднага започна да описва трудна ситуация, в която попаднала и се наложило да преодолее в мое отсъствие. Реагирах, без да се колебая. Започнах да предлагам онова, което смятах за полезен съвет за преодоляване на подобен проблем. Но в своя нежен и любезен отговор Лидия ми даде да разбера, че това, което желае от мен, е по-скоро съпричастност и състрадание, отколкото съвет как да реши проблема. Урокът, който научих онази вечер, ми помогна не само да осъзная важността на този принцип, но и ми позволи да разбера връзката между способността да се проявява състрадание и Единението на Спасителя.

Също така можем да следваме примера на Исус Христос и да прилагаме принципите на Неговото Единение, когато споделяме нечии тегоби. Една сестра ми разказа как тя и нейният съпруг отишли на театър. Купили билети предварително и очаквали приятна вечер, влизайки в залата и отправяйки се към местата си. Когато седнали, приятелката ми установила, че не може да се наслаждава напълно на представлението, защото по-голямата част от изгледа на сцената била закрита от колона.

От думите на тази сестра разбирам, че тя наистина била възмутена и се канела да се обърне към администрацията на театъра с молба да ѝ дадат друго място. Обаче, като огледала залата, тя видяла, че почти всички места са заети. Станало ѝ ясно, че ако ѝ се даде по-добро място, вероятно някой друг ще трябва да седне на нейното. В този момент в ума ѝ се появила изненадваща мисъл. Ако някой трябва да се измъчва, докато седи на това място, защо тя да не поеме това бреме, за да позволи на останалите гости на театъра да се насладят напълно на представлението.

За мен това е един прост пример за това как в ежедневието можем да прилагаме принципите на Единението на Исус Христос, като поемаме по-тежки тегоби и по този начин облекчаваме тегобите на другите.

Спасителят учи: „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради Мене, ще го намери“ (Матей 10:39). Като следваме примера на нашия Спасител, упражнявайки вяра в Неговото Единение и като търсим възможности да облекчаваме тегобите на нашите ближни, без съмнение ще започнем да ставаме по-подобни на Него. В крайна сметка, нашето духовно израстване ще бъде измерено не само според делата ни, но и според това, в което сме се превърнали, вървейки по земния си път.