Преподаване на деца с недъзи

Спасителят учи, “всички твои чеда ще бъдат поучавани от Господа, и голям ще бъде мирът на чедата ти” (3 Нефи 22:13).

Ръководителите в НУД имат важната отговорност да преподават Евангелието на Исус Христос на всички деца, включително на децата с недъзи. НУД е място, където всяко дете следва да бъде добре дошло, обичано, подхранвано и ангажирано. В тази атмосфера е по-лесно за всички деца да разберат обичта на нашия Небесен Отец и Исус Христос и да усетят и разпознаят влиянието на Светия Дух.

Всяко дете е ценно за Бог. Всяко има нужда от обич, уважение и подкрепа.

Съветвайте се с другите, когато полагате усилия да посрещнете нуждите на деца с недъзи, посещаващи вашето НУД.

Съветвайте се с родителите на детето. Обикновено родителите познават децата си по-добре от всеки друг. Те могат да ви научат как да посрещате техните нужди, да задържате вниманието им и кои са любимите им начини за учене. Например, някои деца откликват особено добре на музиката, други на разказване на истории, на картини, стихове от Писанията или движение. Използвайте набор от различни методи за преподаване, като не пропускате методите, чрез които детето се учи най-добре.

Някои деца с недъзи биха откликнали положително на нагледни знаци. Използвате знаци, подобни на показните тук, за да им покажете кога е време за молитва, мълчание или пеене.

Фигурите са на разположение на sharingtime.lds.org
Съветвайте се с други ръководители и учители в НУД. Молете се и работете заедно, за да намерите начин да помагате на всяко дете да учи Евангелието на Исус Христос и да се чувства обичано.

За повече информация как да помагате на деца със специални нужди, вж. Преподаването – няма по-велико призование, стр. 38–39 и disabilities.lds.org.
Съветвайте се със съвета на района. Ръководителите на свещеничеството и помощните организации могат да имат идеи за това как да се помага на деца със специални нужди. В един район групата висши свещеници предложили да осигурят “дядо за Неделното училище за деца”, който всяка седмица да седи с малко момче, което страдало от аутизъм. (В най-добрия случай това е един и същ човек всяка седмица.) Това помогнало на момчето да се съсредоточава в урока и да се чувства обичано.

Старейшина М. Ръсел Балард учи, “Определено онези от нас, на които са били поверени скъпи деца, са получили свещено, благородно настойничество, защото ние сме онези, които Бог е определил да обграждат днешните деца с любов и с огъня на вярата и на разбирането за това кои са те” (“Great Shall Be the Peace of Thy Children”, Ensign, апр. 1994 г., стр. 60).