Любимците на Бог
Да бъдем изпълнени с Божията любов ни предпазва от бурите на живота, но също така прави щастливите моменти още по-щастливи.
Преди да започна, трябва да ви кажа, че две от децата ми са губили съзнание, докато говорят от амвона, и никога не съм се чувствал по-свързан с тях, отколкото в този момент. Имам и други грижи освен подът под краката ми, който може да се отвори.
Ние имаме шест деца, които понякога се дразнят взаимно кое от тях е любимото дете. Всяко от тях изтъква различна причина да бъде предпочитаното. Нашата обич към всяко от децата ни е чиста, пълноценна и всеотдайна. Не бихме могли да обичаме някое от тях повече от другите – с раждането на всяко от децата любовта помежду ни се засилваше по най-красивия начин. Най-добре разбирам любовта на Небесния Отец към мен чрез любовта, която изпитвам към децата си.
Докато всяко от тях повтаря своите причини да бъде най-обичаното дете, бихте могли да си помислите, че в семейството ни никога не е имало разхвърляна спалня. Усещането за недостатъци във взаимоотношенията между родител и дете отслабва, когато се съсредоточаваме върху любовта.
В някакъв момент, вероятно, защото мога да видя как се приближаваме към неизбежен семеен бунт, аз казвам нещо от типа на: „Добре, изтощихте ме, но няма да ви кажа – вие си знаете кой от вас е моят любимец“. Целта ми е всеки един от шестимата да се почувства победител и войната да бъде избегната – поне до следващия път.
В своето Евангелие Йоан описва себе си като „ученикът, когото Исус обичаше“, сякаш това отношение по някакъв начин е уникално. Иска ми се да мисля, че това е така, защото Йоан се е чувствал напълно обичан от Исус. Подобно чувство оставя в мен и Нефи, когато пише „Аз тържествувам в моя Исус“. Разбира се, Спасителят не е Спасител на Нефи повече, отколкото на Йоан, и все пак личното естество на взаимоотношенията на Нефи с „неговия“ Исус го водят към това сърдечно описание.
Не е ли чудесно, че има моменти, в които можем да се чувстваме толкова изцяло и лично забелязвани и обичани? Нефи може да Го нарича „своя“ Исус и същото можем да правим и ние. Обичта на нашия Спасител е „най-висшата, най-благородната, най-силната любов“ и Той ни я дава, докато бъдем „изпълнен(и)“. Божествената любов никога не пресъхва, а всеки един от нас е скъп любимец. Божията любов е там, където, като кръгове в диаграма на Вен, ние всички се припокриваме. Дори и част от нас да изглеждат различни, Неговата любов е мястото, където намираме сплотеност.
Изненада ли е, че най-големите заповеди са да обичаме Бог и да обичаме хората около себе си? Когато виждам хора, проявяващи Христова любов помежду си, чувствам, че тази любов е нещо повече от просто тяхната любов – това е любов, съдържаща също божественото в себе си. Когато се обичаме един друг по този начин – възможно най-всеотдайно и пълно – небесата също участват.
Така че, ако хора, за които сме загрижени, изглеждат дистанцирани от чувството за божествена обич, можем да следваме този модел – да правим неща, които доближават нас самите до Бог, а след това да вършим неща, които ни доближават до тях – негласна покана да дойдат при Христос.
Бих искал да мога да седна с вас и да ви попитам какви обстоятелства ви карат да чувствате Божията любов. Кои стихове от Писанията, какви конкретни действия на служба? Къде бихте били? Каква музика? В чия компания? Общата конференция е подходящо място да научите как да се свързвате с небесната любов.
Но може би се чувствате далеч от Божията любов? Може би има хор от гласове на обезсърчение и тъмнина, които натежават в съзнанието ви; послания, които ви казват, че сте прекалено ранени и объркани, прекалено слаби или пренебрегнати, прекалено различни или загубили посока, за да заслужавате небесната любов по някакъв реален начин. Ако чувате тези идеи, тогава моля ви, чуйте това: тези гласове просто грешат. Можем с увереност да пренебрегваме всяка сломеност, която по някакъв начин ни лишава от небесната любов – всеки път, когато пеем химна, който ни напомня, че нашият възлюбен и безгрешен Спасител избра да „страда за нас“, всеки път, когато вземаме разчупен хляб. Със сигурност Исус премахва всеки срам от съкрушените. Чрез Своята сломеност, Той стана съвършен, и Той може да направи нас съвършени, въпреки нашата сломеност. Той бе съкрушен, самотен, разкъсан и наранен – и ние може да се чувстваме така – но разделени от Божията любов не сме. „Съкрушени хора, съвършена любов“, както се пее в една песен.
Може би имате тайна, която ви кара да се чувствате недостойни за обич. Колкото и да сте прави относно това, което знаете за себе си, грешите като мислите, че сте се поставили в позиция да не можете да бъдете достигнати от Божията любов. Понякога сме жестоки и нетърпеливи към себе си по начини, по които никога не бихме могли да си представим да бъдем към другите. Има толкова много неща, които да правим в този живот, но да мразим себе си, да се укоряваме и очерняме не са част от този списък. Колкото и осакатени да ни се струва, че сме, Неговите ръце не са се скъсили. Не. Той винаги „отговаря на всеки в’неволя“ и приема всеки един от нас.
Когато не усещаме топлината на божествената любов, то тя не си е отишла. Според Божиите думи „и да изчезнат планините и да се поместят хълмовете, пак (Неговата) благост няма да се оттегли от (нас)“. Така че, за да сме напълно наясно: идеята, че Бог е спрял да ни обича, трябва да бъде толкова надолу в списъка с възможни обяснения в живота, че да стигнем до нея чак след като планините изчезнат и хълмовете се поместят!
Наистина харесвам символиката на планините като доказателство за сигурността на Божията любов. Този въздействащ символ се вплита в разказите на хората, отиващи в планината, за да получават откровения и в описанието на Исайя, че „хълмът на дома Господен ще се утвърди по-високо от всички хълмове“. Домът Господен е домът на нашите най-ценни завети и място, където всички ние да се оттеглим и да се потопим дълбоко в доказателството за обичта на нашия Отец към нас. Харесвам също и утехата, която идва в душата ми, когато се придържам още по-силно към кръщелния си завет и намирам хора, които оплакват загуба или разочарование, и се опитвам да им помагам да се справят със своите чувства и да ги обмислят. Това ли са начините, по които можем да се потапяме още по-пълно в нашата ценна заветна любов – хесед?
И така, ако Божията любов не ни напуска, защо невинаги я усещаме? Просто за да оправдая очакванията ви – не знам. Но да бъдем обичани определено не е същото като да се чувстваме обичани и имам няколко мисли, които могат да ви помогнат, докато търсите своите отговори на този въпрос.
Може би се борите със скръб, депресия, предателство, самота, разочарование или друга силна намеса в способността ви да усещате Божията любов към вас. Ако е така, тези неща могат да притъпят или прекратят способността ни да чувстваме, както бихме чувствали при други обстоятелства. Вероятно за определен период от време няма да можете да чувствате Неговата любов и знанието ще трябва да бъде достатъчно. Но се чудя дали бихте могли да експериментирате – търпеливо – по различни начини да изразявате и получавате божествена любов. Можете ли да направите крачка назад от това, което е пред вас в момента, и може би още една, и още една, докато погледнете на нещата от по-широка перспектива; ако е необходимо, още по-широка и по-широка, докато буквално не започнете да „мисл(и)те селестиално“, защото гледате към звездите и се сещате за безброй светове и чрез тях си спомняте за техния Създател?
Песента на птиците, усещането за слънце, бриз или дъжд по кожата, и моменти, в които природата кара сетивата ми да изпитват почитание към Бог – всяко от тези неща ми предоставя връзка с небесата. Може би утехата на верни приятели ще помогне? Може би музика? Или служба? Водите ли си записки или дневник на случаите, в които връзката ви с Бог е била по-ясна за вас? Може би бихте могли да поканите хора, на които имате доверие, да споделят с вас своите източници на божествена връзка, докато търсите облекчение и разбиране.
Чудя се, ако Исус трябваше да избира място, на което да се срещне с вас – уединено място, на което бихте могли да се съсредоточите единствено върху Него – дали би избрал вашето неповторимо място на лично страдание, мястото на вашите най-съкровени нужди, където никой друг не може да отиде? Някъде, където се чувствате толкова самотни, че наистина би трябвало да сте напълно сами, но не сте съвсем; място, към което може би само Той е пътувал, но в действителност вече е подготвен да ви посрещне там, когато пристигнете. Ако Го очаквате да дойде, възможно ли е Той вече да е там, на една ръка разстояние?
Ако в този период от живота си се чувствате изпълнени с любов, моля опитайте се да я задържите както ситото задържа вода. Разпръсквайте я навсякъде, където отивате. Едно от чудесата на божествената икономика е, че когато се опитваме да споделяме любовта на Исус, се оказваме изпълнени с нея, подобно на принципа: „Който загуби живота си заради Мене, ще го спечели“.
Да бъдем изпълнени с Божията любов ни предпазва от бурите на живота, но също така прави щастливите моменти още по-щастливи – нашите радостни дни, когато има слънце в небето, стават още по-радостни поради слънцето в душите ни.
Нека станем „вкоренени и основани“ в нашия Исус и Неговата любов. Нека търсим и ценим случаите, когато усещаме Неговата обич и сила в живота си. Радостта от Евангелието е достъпна за всички – не само за щастливите, не само за отхвърлените. Радостта е нашата цел, а не дарът за нашите обстоятелства. Имаме всяко основание „да се радва(ме) и бъд(ем) изпълнени с любов към Бога и към всички човеци“. Нека се изпълним. В името на Исус Христос, амин.