Синове и дъщери Божии
Ние наистина вярваме, че всички сме буквално чеда на Бог и в резултат на това имаме потенциала да станем като Него.
Днес бих искал да засегна една от най-радостните, славни и въздействащи евангелски истини, разкрити от Бог. Същевременно, по някаква ирония биваме критикувани заради нея. Преди няколко години имах едно преживяване, което значително задълбочи моята благодарност за тази евангелска истина.
Като представител на Църквата веднъж бях поканен на една религиозна конференция, където бе обявено, че от този момент нататък ще признават за валидни всички кръщения, извършени от почти всички други християнски църкви, стига обредът да е извършен с вода и в името на Отца, и на Сина, и на Светия Дух. Тогава бе обяснено, че това правило не се отнася за кръщенията, извършвани от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
След конференцията можах да разпитам ръководителя, който отговаряше за обявлението, за причините за това изключение. Проведохме прекрасен и проникновен разговор.
Накратко, той ми обясни, че това изключение е основно поради конкретните ни вярвания за Божеството, Което другите християнски деноминации често наричат Троицата. Благодарих му за това, че отдели време да ми обясни вярванията си и правилата на неговата църква. В края на разговора се прегърнахме и се сбогувахме.
По-късно, като размишлявах за обсъждането ни, в ума ми остана казаното от този ръководител за това, че светиите от последните дни не разбират това, което той нарече „мистерията на Троицата“. За какво говореше той? Ами, беше свързано с нашето разбиране за естеството на Бог. Вярваме, че Бог Отец „е възвисен човек“ с прославено „тяло от плът и кости тъй осезаемо, както и човешкото, Синът също“. Ето защо, всеки път, когато говорим за естеството на Бог, по някакъв начин ние също говорим за собственото си естество.
И това е така не само, защото всички сме създадени „по (Негов) образ, по (Негово) подобие“, но и защото, както казва псалмистът: „Богове сте вие; всички сте синове на Всевишния“. Това за нас е ценно учение, което е възстановено с идването на Възстановяването. В обобщение, точно това преподават нашите мисионери като първи урок, първи абзац, първи ред: „Бог е нашият Небесен Отец и ние сме Негови чеда“.
Може би ще кажете: „Мнозина вярват, че сме чеда на Бог“. Да, така е, но тяхното разбране може леко да се различава от по-дълбокото значение, което ние потвърждаваме. За светиите от последните дни това учение не е метафорично. Напротив, ние наистина вярваме, че всички сме буквално са чеда на Бог. Той е „Отца на духовете ни“6 и поради това всички имаме потенциала да станем като Него, което на някои им се струва немислимо.
Изминаха повече от 200 години, откакто Първото видение отвори вратите за Възстановяването. По това време младият Джозеф Смит търси напътствие от небесата, за да знае към коя църква да се присъедини. Посредством откровението, което получава в този ден, а също и в по-нататъшни дадени му откровения, пророкът Джозеф придобива знание за естеството на Бог и за връзката ни с Него като Негови чеда.
Благодарение на това научаваме по-ясно, че нашият Небесен Отец дава това ценно учение от самото начало. Позволете ми да цитирам поне две истории от Писанията, за да илюстрирам това.
Може би помните указанията на Бог към Моисей, както са записани в Скъпоценен бисер.
Четем, че „Бог говори на Моисей, казвайки: Ето, Аз съм Господ Бог Всемогъщи и Безкраен е името Ми“. С други думи: „Моисей, искам да знаеш Кой съм Аз“. След това добавя: „И ето, ти си Мой син“. По-късно Той казва: „И имам работа за теб, Моисее, сине Мой; и ти си по подобието на Единородния Ми“. И накрая приключва с: „И сега ето, разкривам ти само това, Моисее, сине Мой“.
Изглежда, че Бог е решен да преподаде на Моисей поне един урок: „Ти си мое чедо“, която повтаря поне три пъти. Той дори не споменава името на Моисей, без веднага да добави, че той е Негов син.
Обаче, след като Моисей остава сам, се чувства слаб, защото вече не е в присъствието на Бог. Именно тогава Сатана идва, за да го изкушава. Можете ли да видите модел в това? Първото нещо, което той казва е: „Моисее, сине човешки, поклони ми се“.
В този контекст искането на Сатана да му се поклони може да е било само разсейване. Значителното изкушение за Моисей в този момент на слабост е да се обърка и да повярва, че е само „син човешки“, а не чедо на Бог.
„И стана така, че Моисей погледна към Сатана и каза: Кой си ти? Защото ето, аз съм син Божий, по подобие на Неговия Единороден“. За щастие, Моисей не се обърква и не си позволява да се разсее. Той е научил урока за това кой е всъщност.
Следващата история се намира в Матей 4. Учените я наричат „трите изкушения на Исус“ сякаш Господ е бил изкушаван само три пъти, което разбира се не е истина.
Използвани са стотици литри мастило, за да се обясни какво означават и представляват тези изкушения. Както знаем, главата започва с обяснението, че Исус отива в пустинята „и след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня“.
Първото изкушение на Сатана видимо е свързано само със задоволяването на физическите нужди на Господ. Той предизвиква Спасителя: „Заповядай тези камъни да станат хлябове“.
Второто изкушение може да е било свързано с изкушаването на Бог: „Хвърли се долу; защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за теб“.
Накрая, третото изкушение от Сатана е свързано със стремежите и славата на света. След като на Исус са Му показани „всички царства на света (…) (Сатана) му каза: Всичко това ще Ти дам, ако паднеш да ми се поклониш“.
В действителност, главното изкушение може да е по-малко свързано с тези три конкретни провокации и по-свързано с това да се изкуши Исус Христос да се усъмни в божественото Си естество. Поне два пъти изкушението е предшествано от предизвикателно обвинение от Сатана: „Ако си Божий Син“ – ако действително вярваш в това, тогава направи това или онова.
Моля обърнете внимание на това, което се случва непосредствено преди Исус да отиде в пустинята да пости и да се моли: намираме историята за кръщението на Христос. И когато Той излиза от водата, се чува „глас от небесата, който казваше: „Този е възлюбленият Ми син, в Когото е Моето благоволение“.
Виждаме ли връзката? Можем ли да забележим модел тук?
Нищо чудно, че всеки път, когато сме учени относно божествената ни същност и съдба, противникът на всяка праведност ни изкушава да се усъмним в това.
Колко различни биха били решенията ни, ако наистина знаехме кои сме всъщност.
Живеем в труден свят с нарастващи размирици, в който честни хора се стремят поне да подчертаят човешкото ни достойнство, а ние принадлежим към Църква и приемаме Евангелие, което извисява виждането ни и ни кани в божественото.
Заповедта на Исус да бъдем „съвършени и (ние), както е съвършен (нашият) небесен Отец“ е ясно отражение на Неговите високи очаквания и нашите вечни възможности. Сега, нищо от това няма да се случи изведнъж. По думите на президент Джефри Р. Холанд, то ще се случи „накрая“. Но обещанието е, че ако дойдем „в Христа“, ще бъдем „съвършени в Него“. Това изисква много работа – не каквато и да е работа, а божествена работа. Неговата работа!
Хубавото е, че именно нашият Небесен Отец казва: „Това е делото Ми и славата Ми – да се осъществяват безсмъртието и вечният живот на човека“.
Поканата на президент Ръсел М. Нелсън да мислим селестиално загатва едно прекрасно напомняне за божественото ни естество, произхода ни и потенциалната ни дестинация. Можем да постигнем селестиалното само чрез единителната жертва на Исус Христос.
Вероятно това е причината Сатана да изкушава Исус с точно това изкушение от началото до края на земното Му служение. Матей пише, че докато Исус виси на кръста, „минаващите оттам Му се подиграваха, (…) и казваха: (…) Ако си Божий Син, слез от кръста“. Слава на Бог, че Той не се вслушва, а предоставя начина, по който да получим всички селестиални благословии.
Нека винаги помним, че за нашето щастие бе заплатена огромна цена.
Свидетелствам като апостол Павел, че „самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда. И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него“. В името на Исус Христос, амин.