Да следваме Христос
Като последователи на Христос, ние учим и свидетелстваме за Исус Христос, нашия Съвършен пример за подражание. Затова нека Го следваме, като изоставим раздора.
Тази година милиони бяха вдъхновени от плана за изучаване на Евангелието, известен с поканата на Спасителя „Следвайте Ме, елате с Мен“. Да следваме Христос не е случайно действие или нещо, което правим от време на време. Това е постоянна отговорност и начин на живот, които следва да ни водят по всяко време и на всяко място. Ученията и примерът на Исус Христос определят пътя на всеки Негов ученик. И всички са поканени на този път, защото Той кани всеки да дойде при Него, „черен и бял, роб и свободен, мъж и жена (…) и всички са равни пред Бога“.
I.
Първата стъпка при следване на Христос е да се подчиняваме на това, което Той определя като „най-голямата заповед в закона“:
„Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“.
Тази е първа и най-голяма заповед.
А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“.
На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците“.
Божиите заповеди осигуряват напътстващата и стабилизираща сила в живота ни. Преживяванията ни в земния живот са като историята с малкото момче и баща му, които пуснали хвърчило във ветровит ден. С издигането на хвърчилото все по-високо, ветровете все повече опъвали свързващата връв в ръката на малкото момче. Понеже момчето не знаело как действа вятъра, предложило да отрежат връвта, за да може хвърчилото да се издигне по-високо. Мъдрият му баща го посъветвал да не прави това, обяснявайки, че връвта е това, което удържа хвърчилото срещу вятъра. Ако изпуснем връвта, хвърчилото няма да се издигне по-високо. То ще бъде блъскано и завличано от вятъра, и неизбежно ще се разбие на земята.
Тази съществена връв представлява заветите, които ни свързват с Бог, нашия Небесен Отец, и Неговия Син, Исус Христос. Като почитаме тези завети чрез спазване на Техните заповеди и следване на Техния план на изкупление, обещаните от Тях благословии ни позволяват да се издигаме до селестиални висини.
В Книгата на Мормон често се заявява, че Христос е „светлината на света“. По време на Своето явяване сред нефитите, възкръсналият Господ обяснява това учение, като им казва: „Аз ви дадох пример“. „Аз съм светлината, която вие трябва да издигнете – това, което Ме видяхте да правя“. Той е нашият пример за подражание. Научаваме какво е казвал и правил Спасителят, като изучаваме Писанията и следваме пророческите учения, както ни увещава да правим президент Ръсел М. Нелсън. Чрез обреда на причастието ние всяка неделя подновяваме завета си, че ще „си спомня(ме) винаги за Него и (ще) спазва(ме) Неговите заповеди“.
II.
В Книгата на Мормон Господ ни дава основите на това, което Той нарича „учението на Христа“. То включва вяра в Господ Исус Христос, покаяние, кръщение, получаване на дара на Светия Дух, устояване до края и това да станем като малко дете, което означава да се доверяваме на Господ и да се покоряваме на всички неща, които Той изисква от нас.
Господните заповеди са два вида: постоянни, като учението на Христа, и временни. Временните заповеди са тези, които са необходими за нуждите на Господната Църква или на вярващите при временни обстоятелства, след което се оставят настрана, когато нуждата премине. Пример за временни заповеди са Господните напътствия към ранното ръководство на Църквата да преместят светиите от Ню Йорк в Охайо, после Мисури, след това Илинойс и накрая да водят преселението на пионерите в междупланинския Запад. Макар и само временни, когато все още са били в сила, тези заповеди трябвало да се спазват.
За някои постоянни заповеди е трябвало значително време, за да започнат да се спазват от всички членове. Например известната проповед на президент Лоренцо Сноу относно закона за десятъка набляга на заповед, дадена в миналото, която все още не се спазвала напълно от членовете на Църквата. Нужно било отново да се наблегне на нея при тогавашните обстоятелства на Църквата и на нейните членове. Има и скорошни примери, станали необходими, поради настоящите обстоятелства на светиите от последните дни или Църквата. Те включват Прокламацията за семейството, издадена от президент Гордън Б. Хинкли в края на миналия век, както и скорошния призив на президент Ръсел М. Нелсън Църквата да се назовава с даденото ѝ чрез откровение име, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
III.
Трябва отново да наблегнем на още едно учение на нашия Спасител, предвид обстоятелствата на нашето съвремие.
Живеем във време на множество груби и нараняващи думи при общуването в обществото, а понякога дори и в семействата ни. Острите различия по политически въпроси често водят до действия на враждебност – дори омраза – в нашите обществени и лични взаимоотношения. Враждебната атмосфера понякога дори парализира възможностите за създаване на закони по важни въпроси, по които според мнозинството от гражданите трябва да се предприемат спешни мерки за благото на обществото.
На какво следва да учат и какво следва да правят последователите на Христос в това време на токсично общуване? Какви са Неговите учения и примери?
Важно е, че сред първите преподадени от Исус принципи, когато Той се явява на нефитите, е избягването на раздора. Въпреки че Той учи на това в контекста на споровете за религиозни учения, изложените от Него мотиви ясно се отнасят за общуването и взаимоотношенията в политиката, обществените дела и семейните взаимоотношения. Исус учи:
„Този, който има духа на раздора, не е от Мене, но е от дявола, който е бащата на раздора и който подтиква сърцата на човеците да спорят гневно едни с други.
Ето, това не е Моето учение – да се подтикват сърцата на човеците към гняв един срещу друг; а Моето учение е това, че такива неща трябва да бъдат премахнати“.
През останалото време на служението Си сред нефитите, Исус поучава на други заповеди, тясно свързани с Неговата забрана на раздора. Знаем от Библията, че Той е поучавал на всяка от тях и преди това в Своята велика Проповед на планината, изговаряйки същите думи, които по-късно използва пред нефитите. Ще цитирам познатите библейски слова:
„Обичайте неприятелите си, (благославяйте онези, които ви проклинат, вършете добро на онези, които ви мразят) и се молете за онези, които ви (позорят и) гонят“.
Това е една от най-известните Христови заповеди – най-революционната и най-трудна за спазване. При все това, тя е основен аспект на Неговата покана към всички да Го следват. Както учи президент Дейвид О. Маккей: „Няма по-добър начин да проявяваме обич към Бог от това да проявяваме безкористна обич към нашите ближни“.
Ето още едно основно учение на Спасителя, Който е наш пример за подражание: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове“.
Миротворците! Личните взаимоотношения биха се променили в голяма степен, ако последователите на Христос се откажат от грубите и обидни думи в общуването си.
По време на общата конференция миналата година президент Ръсел М. Нелсън ни отправи следните предизвикателства:
Един от най-лесните начини един истински последовател на Исус Христос да бъде разпознат като такъв, е по това с какво състрадание се отнася към другите. (…)
Истинските ученици на Исус Христос са миротворци. (…)
Един от най-добрите начини, по които можем да почитаме Спасителя, е, като се превръщаме в миротворци“.
Приключвам неговите учения: „Раздорите са въпрос на избор. Мирът е избор. Вие имате свободата да избирате между раздорите или помирението. Аз ви насърчавам да изберете да бъдете миротворци сега и завинаги“.
Потенциалните враждуващи страни следва да започват своите обсъждания, като търсят основа за постигане на общо съгласие.
За да следваме нашия Съвършен пример за подражание и Неговия пророк, нужно е да прилагаме на практика така нареченото „златно правило“: „И така, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците“. Необходимо е да правим добро на всички и да ги обичаме. Следва да избягваме раздора и да бъдем миротворци при всички случаи на общуване. Това не означава да правим компромиси с нашите принципи и приоритети, а да спрем да атакуваме другите заради техните. Така постъпва нашият Съвършен пример за подражание в Своето служение. Това е примерът, който Той ни дава, като ни кани да Го следваме.
На общата конференция преди четири години президент Нелсън ни отправи пророческо предизвикателство за нашето време:
„Вие желаете ли да позволявате на Бог да надделява в живота ви? Вие желаете ли да позволявате на Бог да бъде най-важното влияние в живота ви? Ще позволявате ли на Неговите слова, Неговите заповеди и на Неговите завети да влияят ежедневно на действията ви? Ще позволявате ли на гласа Му да се извисява над всеки друг?“
Като последователи на Христос, ние учим и свидетелстваме за Исус Христос, нашия Съвършен пример за подражание. Затова нека Го следваме, като изоставим раздора. В обществения си живот и стремежи, нека бъдем достойни за Неговите благословии, като използваме речта и методите на миротворците. В нашите лични и семейни взаимоотношения, нека избягваме грубостта и омразата. Нека се стремим да бъдем свети като нашия Спасител, в Чието свято име аз свидетелствам, и да търсим Неговите благословии, които да ни помагат да бъдем светии. В името на Исус Христос, амин.