„Вие сте Ми приятели“
Словата на Спасителя „вие сте Ми приятели“ са призив да изграждаме по-висши и по-свети взаимоотношения сред всички Божии чеда.
В свят, пълен с раздор и разделение, в който цивилизованите разговори са заменени с осъждане и презрение, а приятелствата се определят от групи и пристрастия, съм осъзнал, че има един ясен, прост и божествен пример, в който да търсим единство, обич и принадлежност. Този пример е Исус Христос. Свидетелствам, че Той е Великият обединител.
Ние сме Негови приятели
През декември 1832 г., когато „броженията сред народите“ стават „все по-явни“ от когато и да било от момента на организиране на Църквата, ръководителите на светиите от последните дни в Къртлънд, Охайо, се събират за конференция. Те се молят „на Господ един по един и на глас, за да им открие Своята воля“. В отговор на молитвите на тези верни членове във времена на тежки проблеми, Господ ги утешава, обръщайки се към светиите три пъти с две въздействащи думи – „приятели Мои“.
Исус Христос многократно е наричал Своите верни последователи Свои приятели. Четиринадесет пъти в Учение и завети Спасителят използва термина приятел, за да даде определение на едно свято и ценно взаимоотношение. Не говоря за думата приятел така, както се определя в света – свързана с последователи в социалните мрежи или „лайкове“. Този термин не може да се изрази с хаштаг или число в Instagram или X.
Спомням си как като тийнейджър се ужасявах от разговори, в които чувах болезнените думи: „Не може ли да сме само приятели?“ или „Не искам връзка“. Никъде в святото слово не Го чуваме да казва: „Вие сте само Мои приятели“. Вместо това Той учи: „Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си“. Също така: „Вие сте онези, които Моят Отец Ми е дал; вие сте Ми приятели“.
Отношението Му е ясно – Спасителят познава всеки от нас и се грижи за нас. Тази внимателна грижа не е нещо несериозно или незначително. Тя по-скоро е възвисяваща, въздигаща и вечна. Възприемам словата на Спасителя „вие сте Ми приятели“ като призив да изграждаме по-висши и по-свети взаимоотношения сред всички Божии чеда, за да „може да бъдем едно“. Правим това, като се събираме в търсене както на възможности за единство, така и на чувство на принадлежност за всички.
Ние сме едно в Него
Спасителят красиво показва това със Своя призив: „Ела и Ме следвай“. Той разчита на даровете и личните качества на разнообразна група последователи при призоваването на Своите апостоли. Той призовава рибари, зилоти, братя, известни с буйния си нрав, и дори бирник. Тяхната вяра в Спасителя и желанието им да се доближават до Него ги обединява. Те се обръщат към Него, виждат Бог чрез Него и „веднага остав(ят) мрежите си и тръгва(т) след Него“.
Аз също съм виждал как изграждането на по-висши и по-свети взаимоотношения ни обединява в едно. Със съпругата ми Дженифър имахме благословията да отгледаме петте си деца в Ню Йорк Сити. В този оживен град сформирахме безценни и свети взаимоотношения със съседи, приятели от училището, колеги, ръководители от други вероизповедания и светии.
През май 2020 г., тъкмо когато се борехме с разпространението на глобалната пандемия, членовете на Комисията на религиозните ръководители на Ню Йорк Сити се срещнахме виртуално на събрание, свикано набързо. Нямаше предварително подготвена програма. Нямаше специални гости. Имаше само призив да се съберем и да обсъдим трудностите си като ръководители на вероизповедания. Центърът за контрол на заболяванията тъкмо беше съобщил, че нашият град е епицентърът на пандемията от COVID-19 в САЩ. Това означаваше край на събранията. Без повече събиране.
За тези религиозни ръководители, премахването на личното служение, събирането в конгрегации и седмичното поклонение беше съкрушителен удар. В нашата малка група – която включваше кардинал, преподобен, равин, имам, монсеньор и старейшина – се изслушвахме, утешавахме и подкрепяхме. Вместо да се съсредоточаваме върху своите различия, виждахме това, което ни обединява. Говорихме за възможности и след това вероятности. Обединихме се и отговорихме на въпроси относно вярата и бъдещето. И после се молихме. И как се молихме!
В един изключително разнообразен град, изпълнен с усложнения и сблъскващи се култури, ние видяхме как нашите различия изчезват, когато се събрахме като приятели с един глас, една цел и една молитва.
Вече не се гледахме през масата, а гледахме заедно към небесата. С всяко следващо събрание се чувствахме все по-единни и готови „да вземем лопати“ и да се захванем за работа. Последвалото сътрудничество и службата, отдадена на хиляди нюйоркчани, ме научи, че в един свят, призоваващ към разделение, взаимно разстояние и незаинтересованост, винаги има много повече, което ни обединява, отколкото разделя. Спасителят ни умолява: „Бъдете едно и ако не сте едно, не сте Мои“.
Братя и сестри, трябва да спрем да търсим причини да се разединяваме и вместо това да търсим възможности да „бъде(м) едно“. Той ни е благословил с уникални дарове и качества, които стимулират взаимно обучение и лично израстване. Често казвам на моите студенти, че ако аз правя това, което вие правите, а вие правите това, което аз правя, то ние нямаме нужда един от друг. Но тъй като не правите това, което аз правя, нито аз правя това, което вие правите, ние имаме нужда един от друг. И това ни обединява. „Разделяй и владей“ е планът на противника да руши приятелства, семейства и вяра. Спасителят е Този, Който обединява.
Ние принадлежим на Него
Една от обещаните благословии на това да бъдем едно е въздействащото усещане за принадлежност. Старейшина Кунетин Л. Кук учи, че „същността на истинската принадлежност е да бъдем едно с Христос“.
На едно скорошно посещение със семейството ми в източноафриканската страна Гана бях приятно впечатлен от един местен обичай. Когато пристигахме в сграда на Църквата или нечий дом, бяхме поздравявани с „Добре дошли“. Когато ни сервираха храна, домакинът обявяваше: „Поканени сте“. Тези прости приветствия се отправяха с топлина и искреност. Добре дошли. Поканени сте.
Поставяме подобни свети обръщения на вратите на нашите сгради за събрания. Но табелата „Всички са добре дошли“ не е достатъчна. Дали сърдечно приветстваме всички, които влизат през вратата? Братя и сестри, не е достатъчно просто да седим на столовете. Трябва да се вслушваме в призива на Спасителя да изграждаме по-висши и по-свети взаимоотношения с всички Божии чеда. Трябва да живеем според своята вяра! Моят баща често ми напомняше, че седенето на стол в неделя не те прави християнин, както и стоенето в гараж не те прави кола.
Трябва да живеем живота си така, че светът да вижда не нас, а Него чрез нас. Това не се случва само в неделя. Случва се в магазина, на бензиностанцията, на родителската среща, на кварталното събиране – на всички места, където работят и живеят кръстени и некръстени членове на нашето семейство.
Покланям се в неделя като напомняне, че имаме нужда един от друг и заедно имаме нужда от Него. Уникалните дарове и таланти, които ни различават в светска обстановка, ни обединяват на свято място. Спасителят ни призовава да си помагаме, да се издигаме взаимно и да се подкрепяме. Точно това прави Той, когато изцелява жената с кръвотечението, очиства прокажения, който Го умолява за милост, напътства младия началник, който пита какво още може да направи, обича Никодим, който има познание, но се колебае във вярата си и сяда с жената при кладенеца, която не следва възприетите обичаи, но на която Той обявява Своята мисия като Месията. Това за мен представлява Църквата – място за събиране и възстановяване, обновление и възвръщане на фокуса. Както президент Ръсел М. Нелсън учи: „Евангелието е най-всеобхватната мрежа в света. Бог кани всеки да дойде при Него. (…) За всеки има място“.
Някои от вас може да сте имали преживявания, които да са ви накарали да чувствате, че не принадлежите. Посланието на Спасителя към вас и мен не се променя: „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“. Евангелието на Исус Христос е идеалното място за нас. Идването на църква ни дава надежда за по-добри дни, обещание, че не сме сами, и семейство, което има нужда от нас толкова, колкото ние от него. Старейшина Д Тод Кристоферсън уверява, че „да бъдем едно с Отца, Сина и Светия Дух е несъмнено най-важният елемент на принадлежността“. На всеки, който се е отклонил и търси възможност да се върне, предлагам една вечна истина и отправям покана: Вие принадлежите. Върнете се. Време е.
В един изпълнен с раздор и разделение свят, аз свидетелствам, че Спасителят Исус Христос е Великият обединител. Нека поканя всеки един от нас да бъдем достойни за поканата на Спасителя да бъдем едно и смело да провъзгласяваме като Него: „Вие сте Ми приятели“. В святото име на Исус Христос, амин.