Добре дошли в Църквата на радостта
Благодарение на изкупващия живот и мисия на нашия Спасител Исус Христос, ние можем и следва да бъдем най-щастливите хора на земята!
Бях кръстен в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни на Бъдни вечер през 1987 г. – преди почти 37 години. Това беше един наистина прекрасен ден в живота ми и във вечното ми пътуване и съм дълбоко благодарен на приятелите, които подготвиха пътя и ме отведоха до водите на това повторно раждане.
Независимо дали кръщението ви е било вчера или преди години, дали се събирате в голяма църковна сграда за повече райони или под покрив от слама, дали получавате причастието във възпоменание на Спасителя на тайски език или суахили, бих искал да ви кажа: Добре дошли в Църквата на радостта! Добре дошли в Църквата на радостта!
Църквата на радостта
Благодарение на любящия план на нашия Небесен Отец за всяко едно от Неговите чеда и благодарение на изкупващия живот и мисия на нашия Спасител Исус Христос, ние можем и следва да бъдем най-радостните хора на земята! Дори когато бурите на живота в един често размирен свят ни връхлитат, ние можем да развиваме едно нарастващо и трайно чувство на радост и вътрешен мир благодарение на нашата надежда в Христос и на разбирането ни за нашето собствено място в този красив план на щастие.
Старшият апостол на Господ, президент Ръсел М. Нелсън, говори за радостта, която произлиза от съсредоточения върху Исус Христос живот, в почти всяка своя реч, която изнася, откакто е президент на Църквата. Той обобщава съвсем изчерпателно: „Радостта произлиза от Него и се случва заради Него. (…) За светиите от последните дни Исус Христос е радост!“.
Ние сме членове на Църквата на Исус Христос. Ние сме членове на Църквата на радостта! И тази наша радост следва да си проличава най-вече в Господния ден, когато се събираме заедно по време на събранието за причастие, за да се покланяме на Източника на цялата радост! Тогава ние се събираме с членовете на нашия район или клон, за да честваме причастието на Господната вечеря, нашето избавление от греха и смъртта и въздействащата благодат на Спасителя! Тогава ние идваме, за да изпитваме радост, да намираме убежище, прошка, да изказваме благодарност и да чувстваме принадлежност чрез Исус Христос!
Именно този дух на всеобща радост в Христос ли намирате? Това ли е, което донасяте със себе си? Може да си мислите, че нямате кой знае какъв принос за това или просто сте привикнали към хода на нещата. Но всички ние можем да допринасяме, независимо от възрастта или призованието ни, така че събранията ни за причастие да бъдат изпълнени с радост, съсредоточени върху Христос, приветливи и оживени от един дух на радостно благоговение.
Радостно благоговение
Радостно благоговение? „Има ли такова нещо?“ – може да се запитате. Ами да, има! Ние дълбоко обичаме, почитаме и уважаваме нашия Бог, а нашето благоговение блика от душа, наслаждаваща се на изобилната Христова обич, милост и спасение! Това радостно благоговение пред Господ следва да е основната характеристика на нашите свещени събрания за причастие.
Обаче за мнозина благоговението се изразява единствено в следното: да скръстим ръце пред гърдите си, да наведем глава, да затворим очи и да сме тихи – до безкрай! Това може да е полезен начин да преподаваме на енергични малки деца, но като израстваме и се учим, нека си даваме сметка, че благоговението е много повече от това. Така ли бихме се държали, ако Спасителят беше с нас? Не, защото „(в Неговото) присъствие има пълнота от радост“!
За много от нас тази промяна по време на събранията за причастие ще изисква практика.
Разликата между присъствие и поклонение
Ние не се събираме в Господния ден просто за да присъстваме на събранието за причастие и да си го отметнем като задача. Ние се събираме, за да се покланяме. Има важна разлика между тези две неща. Да присъстваме означава да сме там. Но да се покланяме означава целенасочено да възхваляваме и обожаваме нашия Бог по начин, който ни променя!
На подиума и в конгрегацията
Ако се събираме във възпоменание на Спасителя и изкуплението, което Той е направил възможно, по лицата ни следва да се изписва радост и благодарност! Старейшина Ф. Енцио Буше разказва как веднъж, когато той бил президент на клон, едно мъничко момче в конгрегацията погледнало към него на подиума и попитало гръмогласно: „Какво прави там горе този намръщен човек?“. Хората, които седят на подиума – говорители, ръководители, членове на хора – и хората, които се събират в конгрегацията се приветстват за добре дошли в Църквата на радостта посредством изписаните на лицата си изражения!
Пеенето на химни
Когато пеем, възхваляваме ли вкупом нашия Бог и Цар, независимо от качеството на гласовете ни, или просто си мънкаме под носа, или не пеем изобщо? В Писанията се казва, че „песента на праведните е молитва към (Бог)“, на която душата Му се наслаждава. Затова нека пеем! И да Го възхваляваме!
Речи и свидетелства
Ние съсредоточаваме речите и свидетелствата си върху Небесния Отец, Исус Христос и плодовете на смирения живот съгласно Тяхното Евангелие – плодове, които са „по-слад(ки) от всичко, що е сладко“. Тогава наистина „се угощава(ме) (…) тъкмо докато се насити(м), та да не гладува(ме), нито (да) жадува(ме)“, а нашите товари стават по-леки чрез радостта на Сина.
Причастието
Славната и основна цел на нашите събрания е благославянето и получаването на самото причастие, като хлябът и водата представляват единителния дар на нашия Господ и целия смисъл на това да се събираме. Това е „свещено време за духовно обновление“, през което наново свидетелстваме, че желаем да вземем върху си името на Исус Христос и отново сключваме завета винаги да помним Спасителя и да спазваме Неговите заповеди.
В някои периоди от живота може да подхождаме към причастието с обременени сърца и смазващи товари. В други моменти може да го правим, чувствайки се свободни и необременени от грижи и проблеми. Като слушаме съсредоточено благословията на хляба и водата и вземаме от тези свещени символи, може да чувстваме нужда да размишляваме върху жертвата на Спасителя, Неговите страдания в Гетсиманската градина, терзанието Му на кръста и скърбите и болките, които е понесъл от наше име. Това ще облекчава душите ни, като правим връзка между нашите страдания и Неговите. В други моменти ще ни се иска да се удивляваме с почитание и благодарност на изключителната и сладка радост, породена от това, което чудният дар на Исус е направил възможно за нас в този живот и във вечността! Ще се радваме на това, което тепърва предстои – нашата скъпоценна повторна среща с възлюбения ни Отец и възкръсналия Спасител.
Обстоятелствата може да ни карат да предполагаме, че целта на причастието е да си седим на стола, мислейки си единствено за всички свои грешки през изминалата седмица. Но нека правим точно обратното. В тишината можем да размишляваме над многото начини, по които сме виждали Господ неуморно да ни предлага прекрасната Си любов през тази седмица! Можем да размишляваме върху значението на това да „открив(аме) радостта от всекидневното покаяние“. Можем да благодарим за моментите, в които Спасителят е участвал заедно с нас в нашите трудности и победи, и за случаите, когато сме чувствали Неговата благодат, прошка и сила да ни окриляват да преодоляваме тегобите си и да носим товарите си с търпение и дори с радост.
Да, ние размишляваме върху страданията и несправедливостите, причинени на нашия Изкупител заради нашите грехове, и това води до трезв размисъл. Но понякога не продължаваме напред – „оставаме“ в градината, на кръста, вътре в гробницата. Не успяваме да видим радостта от отварянето на гробницата, от поражението на смъртта и от Христовата победа над всичко, което може да ни спира да получаваме мир и да се завърнем в нашия небесен дом. Независимо дали проливаме сълзи от скръб или от благодарност по време на причастието, нека го правим с върховно почитание към благата вест за дара на Отца, който е Неговият Син!
Родители с малки деца или такива със специални потребности
Сега, към родителите, които имат малки деца или такива със специални потребности – често при вас не съществуват спокойни моменти или време за тих размисъл по време на причастието. Но в кратки моменти през седмицата, вие можете да преподавате чрез пример любовта, благодарността и радостта, които изпитвате към Спасителя и от Него, като непрекъснато се грижите за Неговите малки агънца. Нито едно усилие с тази цел не е напразно. Бог знае през какво преминавате.
Семейни съвети и съвети на район и клон
Аналогично на дома, можем да започнем да увеличаваме надеждите и очакванията си към времето, прекарано в Църквата. По време на семейни съвети можем да обсъждаме как всеки член на семейството може по съдържателни начини да приветства всички в Църквата на радостта! Можем да планираме и да очакваме да имаме радостно преживяване в Църквата.
Съветите на район и клон могат да предвиждат и изграждат култура на радостно благоговение по време на причастието, като определят практични стъпки и визуални способи в помощ на това.
Радост
Различните хора изразяват радостта си по различни начини. За някои тя е под формата на въодушевени приветствия на входа. За други тя се изразява в това тихичко да помагат на другите да се чувстват удобно, като им се усмихват и сядат до тях с любезно и отворено сърце. За хората, които се чувстват пренебрегнати или изоставени, топлият поздрав е от съществено значение. В крайна сметка, можем да се запитаме какво Спасителят би искал да представлява този един час събрание за причастие. Как Той би желал всяко едно от Неговите чеда да бъде приветствано, обгрижвано, подхранвано и обичано? Как Той би искал да се чувстваме, когато идваме да бъдем обновени, спомняйки си за Него и покланяйки Му се?
Заключение
В началото на моя път на вярата, радостта в Исус Христос стана първото ми велико откритие и това промени целия ми свят. Ако все още не сте открили тази радост, отдайте се на този стремеж. Това е покана да приемете дара на Спасителя от мир, светлина и радост – дар, който ви кара да пирувате, да му се удивлявате и да му се радвате всяка неделя.
Амон в Книгата на Мормон изразява чувствата на сърцето ми, когато казва:
„Сега, нямаме ли повод да се радваме? Да, аз ви казвам, че откакто свят светува, никога не е имало човеци, които да са имали такъв велик повод да се радват, както нас; и радостта ми се превръща дори в хвалба в моя Бог; защото Той има цялата сила, мъдрост и пълното разбиране; Той разбира всички неща и е едно милостиво същество, дори дава спасение на онези, които ще се покаят и повярват в Неговото име.
Сега, ако това е хвалба, тъкмо тъй аз ще се хваля; защото това е моят живот и моята светлина (…) моята радост и моята голяма благодарност“.
Добре дошли в Църквата на радостта! В името на Исус Христос, амин.