Да се уповаваме на нашия Отец
Бог ни има доверие да вземаме много важни решения и във всичко иска от нас да се доверяваме на Него3.
На 01 Юни 1843 г. Адисън Прат напуска Наву, щата Илинойс, за да проповядва Евангелието на Хавайските острови, като оставя съпругата си Луиза Барнс Прат да се грижи за малките им деца.
Поради засилващото се преследване в Наву, което принуждава светиите да напуснат, а по-късно и в Уинтър Куортърз, докато се подготвят да мигрират до долината Солт Лейк, на Луиза се налага да решава дали да поеме на това пътуване. Би било по-лесно да остане и да изчака завръщането на Адисън, вместо да пътува сама.
И в двата случая тя търси напътствие от пророка Бригъм Йънг, който я насърчава да тръгне. Въпреки големите трудности и личното ѝ нежелание, тя се справя успешно с всяко от пътуванията.
В началото Луиза не намира радост в пътуването. Обаче скоро започва да се радва на зелените треви в прерията, на пъстрите диви цветя и късчетата гола земя покрай бреговете на реките. „Унинието ми постепенно изчезна – пише тя – и нямаше по-весела жена сред хората в цялата група“.
Историята на Луиза силно ме вдъхновява. Възхищавам се на готовността ѝ да остави настрана личните си предпочитания, на способността ѝ да се уповава на Бог и на начина, по който упражняването на вярата ѝ помага да види другояче ситуацията си.
Тя ми напомня за това, че имаме любящ Отец в небесата, Който е загрижен за нас, където и да сме, и че можем да се уповаваме на Него повече, отколкото на всичко или всеки друг.
Източникът на истина
Бог ни има доверие да вземаме много важни решения и във всичко иска от нас да Му се доверяваме. Това е особено трудно, когато преценката ни или общественото мнение се различава от Неговата воля за чедата Му.
Някои предлагат да променим определението за това кое е правилно и кое е грешно, защото казват, че истината е относителна, ние сами определяме действителността или че Бог е толкова щедър, че изобщо не Се интересува какво правим.
Докато се стремим да разбираме и приемаме Божията воля, е полезно да помним, че не е наша работа да определяме границите между правилното и грешното. Самият Бог е установил тези граници въз основата на вечни истини за наша полза и благословия.
Желанието да се промени Божията вечна истина има дълга история. То започва преди началото на света, когато Сатана се разбунтува срещу Божия план, като егоистично се стреми да унищожи свободата на избор на човека. Следвайки този модел, хора като Серим, Нехор и Корихор твърдят, че вярата е за глупавите, откровението е без значение, а правилно е това, което ние искаме да направим. За съжаление, твърде често тези отклонения от Божията истина водят до голяма скръб.
Макар и някои неща да зависят от контекста, това не важи за всичко. Президент Ръсел М. Нелсън постоянно ни учи, че Божиите спасителни истини са абсолютни, независими и определени от Самия Бог.
Нашият избор
Едно от най-важните решения в живота е на кого избираме да имаме доверие. Цар Вениамин поучава народа си: „Вярвайте в Бога; вярвайте, че Той е (…) вярвайте, че Той е всемъдър (…) вярвайте, че човек не може да разбере всички неща, които Господ може да разбере“.
За щастие, ние имаме Писанията и напътствието от живите пророци, които да ни помагат да разбираме Божията истина. Ако е нужно допълнително пояснение, Бог ни го предоставя чрез Своите пророци. И отговаря на искрените ни молитви чрез Светия Дух, когато се стремим да разберем истини, които все още не проумяваме изцяло.
Старейшина Нийл Л. Андерсън веднъж каза, че не трябва да се изненадваме, „ако понякога (н)ашето лично мнение не съвпада изцяло с ученията на Господния пророк“. Той казва: „Това са моменти за придобиване на знание и смирение, като коленичим в молитва. Ние вървим напред с вяра, уповавайки се на Бог и знаейки, че с времето ще получаваме допълнителна яснота от нашия Небесен Отец“.
По всяко време е полезно да си припомняме учението на Алма, че Бог ни дава Своето слово съгласно вниманието и усилията, които му отдаваме. Ако се вслушваме в Божието слово, ще получаваме повече, ако пренебрегваме съвета Му, ще получаваме все по-малко от него, докато напълно не изчезне. Тази загуба на знание не означава, че истината е била погрешна, а че сме изгубили способността да я разбираме.
Гледайте към Спасителя
В Капернаум Спасителят учи относно Своята същност и мисия. Мнозина намират думите Му за тежки, като това ги кара да Му обърнат гръб и да не „ход(ят) вече с Него“.
Защо си тръгват?
Защото не им харесва това, което казва Той. Затова, разчитайки на собствената си преценка, те си тръгват, като така се лишават от благословиите, които биха дошли, ако бяха останали.
Лесно е гордостта ни да застане между нас и вечната истина. Когато не разбираме, можем да се спрем, да се успокоим и после да изберем как да реагираме. Спасителят ни насърчава: „Поглеждайте към Мене във всяка мисъл; не се съмнявайте, не се бойте“. Когато се съсредоточаваме върху Спасителя, вярата ни може да започне да надделява над грижите ни.
Президент Дитер Ф. Ухтдорф ни насърчава: „Моля, първо поставете съмненията си под съмнение, преди да поставите вярата си под съмнение. Не трябва никога да позволяваме на съмненията да ни държат като затворници и да ни лишават от божествената любов, мир и дарове, които идват чрез вяра в Господ Исус Христос“.
Благословиите идват при онези, които остават
Когато в онзи ден учениците си тръгват от Спасителя, Той запитва дванадесетте: „Да не искате и вие да си отидете?“
Петър отговоря:
„Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот
и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог“.
Сега апостолите живеят в същия свят и са подложени на същия обществен натиск като учениците, които си тръгват. Обаче в този момент избират вярата си и се уповават на Бог, като така съхраняват благословиите, които Бог дава на онези, които остават.
Вероятно и вие, подобно на мен, понякога се оказвате раздвоени от това решение. Когато ни се стори трудно да разберем или приемем Божията воля, е утешително да помним, че Той ни обича такива, каквито сме, където и да сме. И Той има нещо по-добро за нас. Ако протягаме ръка към Него, Той ще ни помага.
Въпреки че протягането на ръка към Него може да бъде трудно, Спасителят казва на бащата, търсещ изцеление за сина си: „Всичко е възможно за този, който вярва“. По същия начин, в трудните ни моменти можем и ние да извикаме: „Помогни на (нашето) неверие“.
Да подчиняваме своята воля на Неговата
Старейшина Нийл А. Максуел веднъж каза: „Подчиняването на волята ни е в действителност единственото уникално лично нещо, което имаме да положим на Божия жертвеник“. Нищо чудно, че цар Вениамин така желае народът му да стане „като дете, покорен, кротък, смирен, търпелив, изпълнен с любов, готов да се покори на всички неща, които Господ сметне за нужно да му причини, тъкмо както детето се покорява на баща си“.
Както винаги, Спасителят ни дава съвършен пример. С натежало сърце и знаейки за болезненото дело, което трябва да извърши, Той подчинява волята Си на тази на Своя Отец, като така изпълнява мисията си като Месия и отваря за всички нас обещанието за вечността.
Изборът да подчиним волята си на Божията е проява на вяра, която е в основата на нашето ученичество. При правенето на този избор откриваме, че свободата ни на избор не намалява, а всъщност се увеличава и бива възнаградена от присъствието на Светия Дух, Който носи цел, радост, мир и надежда, които не можем да намерим никъде другаде.
Преди няколко месеца с един президент на кол посетихме една сестра от неговия кол, както и пълнолетния ѝ син. Тя се бе завърнала след години извън Църквата, скитайки се по трудни и неприветливи пътеки. По време на посещението ни я попитахме защо се бе върнала.
Тя каза: „Оплесках живота си и знаех къде трябва да бъда“.
След това я попитах каква поука си е взела от преживяното.
С известна емоция тя сподели, че е научила, че трябва да посещава църковните събрания достатъчно дълго, така че да прекъсне навика да не идва, а също и че трябва да стои, докато започне да желае да бъде там. Завръщането ѝ не беше лесно, но като упражнявала вяра в плана на Отца, тя чувствала завръщането на Духа.
И после добави: „Научих, че Бог е добър и че Неговите пътища са по-добри от моите“.
Свидетелствам за Бог, нашия Вечен Отец, Който ни обича, за Неговия Син Исус Христос, Който ни спаси. Те знаят болките и трудностите ни. Никога няма да ни изоставят и знаят точно как да ни подкрепят. Можем да бъдем окуражени, докато се уповаваме на Тях повече, отколкото на всичко или всеки друг. В святото име на Исус Христос, амин.